Защо изкачихме връх Ботев за 4 дни

[meco puh]

               Защо изкачихме вр.Ботев за 4 дни???
Това е разказ за обрат в моя туристически живот. Искам да я четат и тези,  които подозираха, че „meco puh “не е минавал маршрута от х.Тъжа до х.Плевен на сняг. Героите от моя разказ са живи в момента, могат да докажат или да отрекат истинноста на писаното. Това бе второ или трето мое изкачване на вр.Ботев при зимни условия.
  Обади ми се Петя, че на Коледните празници от 24 – 26 Януари 198...година, искат да отидат на планина. Не и отказах, нямах такъв навик. Събрахме се група от 5 човека: Петя-младо момиче на 20 тина години, приятелката и Виолета – отлична туристка, Пламен – също такъв турист, г-жа meco puh, и аз – meco puh. На 24 Декември след обяд вече бяхме в хижа Тъжа, готови следващия ден да тръгнем към връх Ботев. Беше нормален зимен ден, със сняг около 25-30 сантиметра.
Не бе така обаче, когато станахме сутринта на 25 Декември. Вятъра беше силен, валеше сняг, студа навлизаше през грейките, така ги наричахме шушлековите якита тогава. Трите жени, които работеха на хижата, бяха станали рано, приготвили чая и ни почерпиха по една пита, по случай празника. И днес казвам, да са живи и здарви, накараха ни да почувствуваме празника. Това са неща, които не се забравят.
 Тръгнахме към върха. Минахме гората и по стръмната зимна пътека се озовахме на Русалийските гробища. Сега вече вятъра бе толкова силен, че трудно си чувахме приказките. Изкачихме се на Юрушка Грамада. Много ми беше студено, страхувах се да си пипна носа, да не вземе да се натроши. Какво ли не мисли човек, когато е начело на  група, а атмосферните условия правят всичко възможно, да го ликвидират завнаги. И така слязохме на м.Пилешкия полог и започнахме изкачването на вр.Параджика. Разбрах, че нямаме достатъчни сили да продължим напред. А беше останал по малко от половината път до вр. Ботев. На почивката попитах Пламен, какво мисли. Беше повече от убеден, че трябва да се връщаме. Така мислех и аз. За пръв път се налагаше да се върна от половината път. Благополучно, привечер слязохме пак на х.Тъжа. Тъй като на 28 Декември щяхме да сме на работа, сутринта трябваше да слизаме към кв.Острец. Винаги когато се връщам от планината губя настроение, но този път не само, че загубих настроение, ами с нож не можеше да ми се отваря устата. Дотогава, когато пристигнаха ония 50 човека от София и заявиха, че следващия ден ще се изкачат на вр.Ботев. Не вярвах, че ще успеят, но знаеш ли, все пак голяма група и шанса за успех е по-голям. Моментално реших:На следващия ден ще тръгваме нагоре с тях. Обявих на моите хора. Не бяха съгласни, трябваше да се връщат на работа. Само Вилито бе категорична: Аз ще се кача на Ботев. И така, решихме, Пламен с двете жени надолу, ние с Вилито ще се лепнем за голямата група. Весела вечер на Тъжа. Разбрахме, че са тръгнали три групи от по 50 човека, от ТД Планинарска песен, като трите от различни места: От х.Плевен, от х.Левски и от х.Тъжа. Щели да се срещнат на вр.Ботев. С групата от Тъжа вървяхме до подножието на вр.Юрушка грамада. Поради ураганния вятър водача заяви, че ще направят завой и ще слязат по пътя в Калофер. Това бе ново двайсе за нас с Вилито. Запитах я какво да правим. Аз в себе си вече бях решил. Слабите от групата ги няма, можем да опитаме изкачването. Тя също бе категорична. Ще се изкачим на вр.Ботев. Не се изкачихме на Параджика. В такъв случай рискувахме повече, поради ураганния вятър. Минахме по пътя от Калофер за върха. Някъде вятъра ни събаряше на земята. Стигнахме до заслон Маринка. Много мислих, без да казвам на Вилито, да останем в заслона, но щяхме да измръзнем. Продължихме. Само да не загубим маркировката, това щеше да е най-голямата беда. Подслонихме се под Паметника на тримата алпинисти за няколко минути. Не ми се почиваше, исках да стигна до върха колкото може по-скоро. Исках да свърши това адско вървене. Най-после сме на върха. И сега не зная от къде ми изскочи човека – спасител, Митьо Габареца. Вкара ни бързо в старата туристическа спалня, пихме по един чай. Беше готов да ме набие, че съм тръгнал в тоя ад нагоре.  Каза ни, че скоростта на вятъра е 40 м/сек, което означаваше, 144 км/час. Каза ни също, че групата от х.Левски се върнала в хижата, преди да наближи билото, веднага след горския пояс. Тези от х. Плевен, също се върнали в хижата, но без една жена, която изпуснала въжето и политнала надолу. Намерили я на следващия ден. Спахме в тур.спалня на върха, в малката стая на персонала. Духаше ни калорифер с 9 реотана. Аз спах с 9 одеала, а Вилито с 12. Не можах да се стопля. Сътринта вятъра понамаля, даже слънчо грейна. Понататък ясно, но не всичко. Сварих госпожа meco puh не на работа, а в къщи на легло. От Тъжа надолу крака и влязал под един корен на буково дърво в снега, тя политнала напред, и скъсала колянна връзка. Когато се върнах, ме „къпаха“ с вряла вода, в продължение на часове. Бил съм я оставил сама. Да ама после всичко се оправи, даже следващото лято се изкачихме на Мусала заедно, не я оставих сама.

[LIC]

Мечо, всеки твой разказ е къде по-вдъхновяващ от предишните. Ще ми се да се съберем и да се качим на някоя хижичка в снега, с греяно винце и боботеща печка и да ми разказваш цяла нощ. Силен характер си и планината те обича. Дълъг живот и здраве ти желая и още повече такива разкази да споделяш с нас!

[meco puh]

Мечо, всеки твой разказ е къде по-вдъхновяващ от предишните. Ще ми се да се съберем и да се качим на някоя хижичка в снега, с греяно винце и боботеща печка и да ми разказваш цяла нощ.

Когато решиш да се изкачиш някъде в Централен Балкан, ми се обади на ЛС. Ще се срещнем. няма значение дали ще е през зимата или през лятото. А за разказване имам истории, с дни мога да не спра. От български планини, Кавказ, Татри, Улудаг или Карпатите.
Не че отбягвам другите наши планини, но ми са много далече и губя много време, пък и средствата ми са оскъдни.

[meco puh]

Сега, след като са изминали повече от 25 години от тогава, бих искал да чуя някой от тези ентусиазирани туристи от ТД Планинарска песен. Заслужават много похвали само заради това, че са тръгнали 150 човека да се изкачат на връх Ботев. Аз скоро не съм виждал, дори не съм чувал да тръгне група от 50, а не от 150 туристи от едно дружество на поход.
Не зная колко бяхме от 25 Май до 02 Юни 1989 година на похода на Антон Ивановци в Родопите, но мисля, че бяхме между 150-200 човека.

[Hobo]

Това е разказ за обрат в моя туристически живот. Искам да я четат и тези,  които подозираха, че „meco puh “не е минавал маршрута от х.Тъжа до х.Плевен на сняг.

Мечо пух, четох грозните подмятания в планинарския форум. За съжаление туристическите форуми все повече се доминират от търговски агенти и като цяло за изказ в тях се допускат малка група, които опаковани в скъпите си найлони и прескъпите мембрани претендират да са елита в туристическото движение. И за едните, и за другите ти си враг. Няма да ти простят нито разказите как си минал по билото на Стара планина от Ком до Емине с маратонки за 12 лева, нито откровението, че последните 20 години на зимна планина си ходел само с армейски кубинки. На едните бъркаш в оборота, на другите в егото.

Къде по-удобно е да няма опитни туристи в туристическите форуми, които разказват как с минимум и то евтина екипировка може да се изживеят незабравими мигове в планината. На търговците им трябват изпържени потребители, които да им купуват свръх надутите ценово найлонки произведени от рециклиран боклук. "Елита" от своя страна също не може да обича хора като теб. Те имат нужда от себеподобни пред които да блеснат със състоянието, което са похарчили за моден найлон, за да дефилират по екопътеките. Дори и да не го правят съзнателно, то подсъзнателно усещат, че в очите на опитните стари туристи едва ли предизвикват нещо друго от съжаление и съчувствие.

Ти си широко скроен човек. Да не ти пука! Продължавай да пишеш! Мотивираш, както мен, така и много други като мен. Разказвай колкото може повече. Пиши по-често и за екипировката с която ходиш в планината. Нека се види, че не найлона е определящ, а ЧОВЕКА! Че може с евтина екипировка всеки да изживее незабравими моменти на щастие в планината. Че в планината най-важното е другарството и взаимопомощта, а не найлонените скъпи мембрани!

[Meze]

Не мога да намеря думи, просто изчетох разказа ти на един дъх със зяпнала уста  Евала за куража и ината да го качите, малцина ги имат...

[godji307]

Хобо,написал си го много вярно и точно за найлоновите туристи...отвратен съм че превърнаха туризма в индустрия.
За разказа на Мечо-едно голямо браво...

[meco puh]

Това е разказ за обрат в моя туристически живот. Искам да я четат и тези,  които подозираха, че „meco puh “не е минавал маршрута от х.Тъжа до х.Плевен на сняг.

Ти си широко скроен човек. Да не ти пука! Продължавай да пишеш! Мотивираш, както мен, така и много други като мен. Разказвай колкото може повече. Пиши по-често и за екипировката с която ходиш в планината. Нека се види, че не найлона е определящ, а ЧОВЕКА!

Благодаря ви, Hobo и Meze. Аз ще продължавам да пиша в този форум, но за планинарския, не съм убеден. Засега само отговарям , когато ме засегнат. Например, вчера ми се подиграха, че съм носил акумулатор от 2,300 кг. Веднага отговорих, че акумулатора ми тежеше 0,560 кг. Писах марката, волтажа и ампеража. Вдъхновявате ме да пиша. Но как? Аз пиша само истини, със свидетели, дати, снимки и т.н. На тях това не им харесва, може би им преча по някакъв начин. Засега само се чудя, дали да продължавам да пиша в оня форум. И пак ви благодаря.
Никога не съм носил скъпа екипировка. Кубинки, маратонки и евтини шушлекови якета. И с тая екипировка достигнах до 4200 метра надморска височина, без никакви проблеми. На каква ли височина са достигали тези, които разполагат с мембрани и не знам какво си. Ако можех бих ги запитал, когато достигнат 68 години. Не мембраната, а душата, сърцето, дробовете, мускулите носят човека!!!
Разбира се много има, които достигнаха до шапката на света, но тук пишем с какво можем да достигнем до нашите 2925 метра.
Благодаря и на теб godji307.

[ko54]

meco puh, накажи въпросния форум с мълчание! И си стой при нас, я виж кви готини шматки всякакви сме се събрали тук - туристи(пеша, авто и вело), бушкрафтъри и не съвсем и т.н. И за няма и година се увеличихме почти 2 пъти. Демек на прав път сме! А то какво се получава там - ти им отваряш очите за азбучни истини, а те се бъзикат и то с недотам реални основания и доводи. Едно време старите хора в такива случаи казваха "Ти го кръщаваш, а то пърди" и май са били прави. +100 за Hobo и аз съм на същото мнение.

[cat]

Мдаммм ще те плюват Мечо Пух колкото повече пишеш толкова повече ще си правят гаргара с тебе и ще те плюят . Причините са много ,може някой да ги е страх от половинките , земат да прочетат как си минал Ком Емине или как си ходиш а те са натоварили семейния бюджет със скъпа екипировка, А най вече материалния интерес кой магазинче имал и не му изнася да се рекламира евтина екипировка щот не върви бизнеса , обаче най гадните са рекламните агенти , търговците като видят някой дето ходи и пише като отиде в магазина  и го засипват с подаръци за тестване така абе ей така между другото да пробва и да напише някой ред (виждал съм го това  по доста форуми    ) пък като се хванат каракудките добре ако не здраве, всепак рискуваш една раница или обувки ко толкова ама колкото повече пише човека толкова повече се чете и подаръчетата стават повече . Така че не се хаби да се ядосваш само за бъзикане стават такива .

[samotniq valk]

Мечо, пишеш интересно и увлекателно. Не се отказвай от пътеписите. Чета ги, нищо, че не пиша в темите.
Не го знам този туристически форум, ама не знам защо направих една асоциация от книгите за Голямата треска за злато в Аляска. Такива като теб тогава са били ветераните, които всички са уважавали, докато разни "найлонковци", от тези дето сега ти се присмиват са наричали с пренебрежителното "чечако".
Затова - Моите уважения, ветеране!

[Kent]

Мечо, да отговоря и аз. Учудвам се, че ти пука. За мен пък какви неща се пишат или пишеха хахахха Човек не е ли на един шамар растояние, струва ли си  да се вслушваме сериозно в бръщолевенето му  най-малко, хеле пък то то да ни причинява негативни емоции. Има двама трима в планинарите дето наистина мазолите по ръцете им / разбирай придобити както се сетиш от цялата гама на мануални приключения/ са по-корави от тея на петите, ама какво от туй...Поздрави.
п.п. Като стар форумен вълк да кажа... чаз съм наблюдавал, че във виртуалните компании по интереси /поне в тея за планински туризъм/ винаги има няколко чвора, а като цяло масата е свясна.

[ieronimus]

Кучетата лаят кервана си върви, мечо пух
На хората устите не можеш ги затвори.
Пиши, мен също ме вдъхновяваш.
Като се уговаряте за греяно винце, планина и ходете, канете и други, де
Нобо, споделям мнението ти, че превърнаха и туризма в търговия, но... има обувки, които са по удобни от кубинки  , дебело подчертавам, че това е лично мое мнение. Едно време в казармата казвахме, след всеки марш на скок кубинките, все по удоби стават  За жалост при мен вече минаха 22 години от този момент и краката ми вече не са същите.
В крайна сметка няма значение кой с какво излиза в планината, важното е да сме човеци 
Писах малко повече за което се извинявам

[meco puh]

Благодаря ви, на всички. Разбира се, че ще разказвам, ама за добри слушатели, а не, за някакви завистливи ду..та. Коня, който няма сили да тегли каруцата, си яде юздата.

[psylocibe]

Мечо, да отговоря и аз. Учудвам се, че ти пука. За мен пък какви неща се пишат или пишеха хахахха Човек не е ли на един шамар растояние, струва ли си  да се вслушваме сериозно в бръщолевенето му  най-малко, хеле пък то то да ни причинява негативни емоции. Има двама трима в планинарите дето наистина мазолите по ръцете им / разбирай придобити както се сетиш от цялата гама на мануални приключения/ са по-корави от тея на петите, ама какво от туй...Поздрави.
п.п. Като стар форумен вълк да кажа... чаз съм наблюдавал, че във виртуалните компании по интереси /поне в тея за планински туризъм/ винаги има няколко чвора, а като цяло масата е свясна.

да мею другото и на мен ми направи  впечатление това с мазолите по ръцете. :Д на някои хора и затва от*бах да пиша в планинарския форум
P.S. а и да мерси на мечо пух които ми помогна за регистрацията тук и един поздрав за него