Воля и мъжество

[meco puh]

  Беше 2 Март, но точно коя година не помня. Между 1985 и 1988 година. Група, не толкова големи туристи, бяхме решили да използваме трите почивни дни, за да изкачим връх Ботев. Времето бе слънчево, подходящо затова. Трябваше първата вечер да бъдем на Тъжа, втората на Плевен. В Априлци пристигнахме около обяд и без да се забавим тръгнахме от квартал Осрец нагоре. Вървеше се леко и приятно, под напичащото пролетно слънце. Нямаше  никакъв  ветрец. Весели, шегувайки се напредвахме.Завърши, чакъленото шосе, преминахме Острешка река, изоставихме черния път,  който правейки безброй серпентини, също достига до Табите, връхната точка на прохода Априлци- с.Тъжа. Тук секна песента за Костадин войвода, която пеехме с няколко момичета, тъй като пътеката стана стръмна. Като пресичахме серпентините на пътя, преди „дългата поляна“ чухме гласове от запад, от към  склите на връх Русалка(Мара гидик).Имаше някакви хора, разбира се туристи. „Дългата поляна“ ни затрудни, наложи се да носим багажа на някои по-слаби колеги, все пак бяхме пропътували 250 км,. след няколко часа работа. Настанихме се, съблякохме се голи до кръста, с изключение на женската част, направихме слънчеви бани на 02 Март. Само за минути излезе вятър, появиха се черни облаци, заваля сняг с виелица. Започнаха да се връщат и хората от Русалка. Всички дойдоха, преоблякоха се, но един техен колега не се върна. Чакаха го с тревога известно време, но той не се връщаше. Всички започнахме да мислим, какво можем да направим. Нищо, навън не можехме да си покажем носа. Страхотна виелица, на 10 м. не се виждаше нищо. Обадиха се на спасители, и зачакахме. Не зная, дали и те можеха да направят нещо, в крайна сметка не са свръх човеци. До полунощ няма вест. Всички легнахме със свити сърца. Можеше да изгасне един 18-19 годишен живот. Сутринта станах първи, беше около 06,30часа. Погледнах през прозореца, какво чудо, нямаше виелица, излязох навън, беше адски  студ, мокрите ми ръце се вледениха за секунди, но нямаше никакъв вятър.Лежах още един час. Събудих част от нашите, за да тръгнем нагоре към Ботев. Времето беше ясно, слънцето изгряваше.През прозореца видях човек идващ по пътя от към местноста Смесите. Помислих си, някой от с.Тъжа. Но как, кой луд при снощната виелица, ще тръгне нагоре от Тъжа. Да не е момчето, което се загуби? Вдигнах единия от гр.Севлиево. Попитах го дали не е тяхното момче. Когато го видя се развика, идваше момчето.Браво! Посрещнахме го на входа.Беше се сковал от студ. Не можаха да му събуят обувките, разрязаха ги. Момчето се беше спасило само. Във голямата виелица загубил пътя за хижата, излязал на билото и се оказал пред заслон Маринка, след дълго вървене. Но лош шанс, вратата била затрупана и заледена. Без да успее да влезе вътре, обратно по маркировката към х.Тъжа. Това е силната воля, мъжеството, каквото искате кажете, на едно 18-19 годишно момче. Аз 25 години по-големият човек, винаги след това, в трудни моменти съм си казвал, не забравяй онова 18 годишно фиданче какво стори. Той победи голямото природно бедствие, благодарение на силната си воля.Не седна някъде да си почине, иначе щеше да остане там, зарадва себе си, зарадва своите хора, зарадва и нас.Минаха няколко години. Все разпитвах, какво стана с момчето. Казваха ми, че му отрязали крака над коляното.
  При едно следващо изкачване на Ботев, след 3-4 годни, отново в Тъжа, седнах отвън да почивам и при мен седна едно младо момче. Запитах го за онова алпинистче с отрязания крак. Разказах му и.случая. Запита ме:
   Ти от къде знаеш за това момче.
   Отговорих му, че тогава бях тук, в същата хижа. Събу си обувката и ми показа отрязания палец на крака. Оказа се, че това е същото момче.
 Сега това момче трябва да е 42-45 годишен. Много бих се зарадвал, ако го чуя пак.
 Случаят е истински, ако има много дребни неверни детайли, извинете ме. Пиша по спомени отпреди 25-26 години.

[godji307]

Да не би да се казва Пламен това момче ?

[meco puh]

godji307, Не зная как се казваше момчето, вече мъж на средна възраст, но съм убеден , че туристите от Севлиево го знаят. Случая не беше толкова дребен. Това стана на 2 Март, а годината бе 86, 87 или 88 Ако знаеш нещо, кажи. А пък аз след похода Ком-Емине, ще се опитам на едно излизане към вр.Ботев, да го потърся в Севлиево.

[godji307]

Аз съм от Севлиево,с Пламен се запознахме покрай алпинизма и знам че е претърпял такова изпитание,като удивително съвпадат годините,мястото,самата случка която си описал,неговите години и т.н.Ще говоря с него до го разпитам по-подробно.Ако се окаже че е той ще ви съдействам за среща...

[meco puh]

Благодаря ти godji307, аз вярвах, че ще се намери някой, който да го познава. Кажи му, че има човек, който го е взел за пример в живота, въпреки че е много по-възрастен от него. Поне в моите очи той е герой. Никой досега не съм чувал, да се е отървал от яките клещи на всевишния. Не мога по друг начин да опиша тези 14-15 часа. Благодаря и го поздрави. Той е, не може да има двама или трима пострадали, на едно и също място, по един и същ начин, от един и същи град, по едно и също време.

[pa4obar]

Здравейте,  meco puh ...!!! Явно наистина светът е малък!!! И ако някой търси някого го намира.Да аз съм онзи младеж от преди 25години.Много ме развълнува написаното за мен,и ти благодаря че ме даваш за пример.Често ходя на х.МАЗАЛАТ и с хижарите сме приятели,ако искаш да се видим направи връзка чрез тях или заповядай на 20ти декември на х.Тъжа,тогава се навършват точно 25години от случката.20ти срещу 21ви декември 1986година.     КЪДЕТО ИМА ВОЛЯ ИМА И ПЪТ ...

[LIC]

Светът е малък и явно хората, които ходим по планините не сме чак толкова много. А Стара планина е коварна. Браво за волята и мъжеството, в балкана то е силно необходимо.

[ko54]

Чест и слава!  Да помолим всички pa4obar да разкаже тук във форума случката от първа ръка!!!  На мен лично ще ми е много интересно да разбера, ако pa4obar е имал със себе си примерно малка, здрава лопатка или брадвичка - би ли успял да отвори затрупаната и заледена врата на заслона? 

[Hobo]

Pa4obar, РЕСПЕКТ!!! Mecho puh, благодаря ти, че ни разказа и ни направи съпричастни! Много се радвам, че леко полеко във форума се включват хора истински с истински опит, които реално са преживели нещата. Беше ми омръзнало да чета блогове и форуми където псевдо специалисти ни заливат с уроци и съвети по оцеляване и бушкрафт, а собствената им подготовка се свежда до изглеждане на филмите с Беър Грил и Рей Миърс, а практическият им опит се състои от няколко разходки до близкия парк. За разлика от тези виртуалници, вие сте истински. Разказвайте, хора, имаме какво да научим от вас!

[meco puh]

Pa4obar, знаех че ще те намеря, защото го желаех от сърце и толкова силно, че нямаше начин да не те открия.Разбира се , че ще се срещнем, но нека да опитам това мое начинание. В Петък, на 29 Юли ще тръгна на Ком-Емине. След като се върна, аз ще ти се обадя. Не зная след колко дни ще бъде. Може 5, 10, 20 или най-много 25 дни. Зависи от много неща. Непременно ще ти се обадя.
Hobo, филмите са хубаво нещо, много научаваме от тях, но живият живот е най ценното училище. И ти добре си го казал.
Благодаря ви, ko54 и LIC за добрите думи. Намерих човека когото съм давал винаги за пример на моите туристи.
Имам да пиша много неща сега, но нямам време. Върнах се от гората след 5 часово ходене с 20 кг гъби, кървавочервена печурка, трябва да ги консервирам за мезе на зимната ракия.
Мога да се закълна, кой в каквото ми каже, очите ми в момента са просълзени.

[meco puh]

godji307, благодаря ти, че взе нещата присърце. Дали с твоя помощ или без няма никакво значение. Аз съм ти благодарен. Важното е, че успяхме.

[LIC]

Винаги съм казвал, че българина трудно се предава и дори когато няма надежда намира за какво да се захване и оцелее. Това толкова кризи и робства и все сме се запазили. Имам един приятел, който всяка година се качва в зимен Ботев, строи иглу и спи горе на върха досущ като ескимосите. Винаги съм му се възхищавал, но въпреки, че силно съм искал да тръгна с него съм се спирал, понеже знам колко гадости могат да се случат горе и как хората с малко опит могат да си навлекат големи неприятности.
/малък офтопик - мечо къде ги набра тези 20кг гъби?!?, защо не водиш и мен на разходка да раздела половината тегло  )

[meco puh]

LIC, много гъби, много нещо, заповядай утре сутринта. А може и по-лесно-разделяме тези, набраните на две. Ще стигнат и на двама ни.

[pa4obar]

Здравейте и благодаря на всички за интереса към моята история.Не съм вярвал че с моята борбеност ще завладея някого цели 25г. ,да съм в съзнанието му...Да GODJI ми каза че някой ме търси.Обещавам да се подготвя и да ви напиша всичко от моя гледна точка за дадения случай.Не знам дали трябва да се изтъквам по този чужд за мене начин???Поздрави на всички планинари.

[scrooge]

Обещавам да се подготвя и да ви напиша всичко от моя гледна точка за дадения случай.Не знам дали трябва да се изтъквам по този чужд за мене начин???Поздрави на всички планинари.

Тази случка е много вълнуваща и ще бъде прекрасно да я чуем и от твоята гледна точка,недей да спестяваш никакви подробности.
А за изтъкването,ти вече си се изтъкнал с "Воля и мъжество" (както е и заглавието на темата) преди 25 години ,а сега само ще споделиш преживяното приключение