Воля и мъжество

[meco puh]

pa4obar пиши, защото младите трябва да си извадят поуки от твоята случка. Това бе нещо повече от случка. Да разберат, колко волеви трябва да бъде туриста. Аз писах от моята гледна точка. Писах, какво съм изпитал докато те чакахме вечерта. С какво чувство легнах да спя, като не се върна. Какво изпитах , когато първи те видях сутринта. Следващата ни среща на Тъжа след няколко години не можах да я опиша, тъй като от изненада аз не успях нищо да ти кажа. Думите напираха след нашата раздяла.
 Пиши, сега да науча и аз, всичко за нашето първо запознанство.

[godji307]

godji307, благодаря ти, че взе нещата присърце. Дали с твоя помощ или без няма никакво значение. Аз съм ти благодарен. Важното е, че успяхме.

Радвам се че ви помогнах,ще се радвам и да се запознаем.Успех на Ком-Емине !

[meco puh]

И на вас, младите мнооого много успехи млади момчета. Ние се намерихме, убеден съм, че ще се срещнем, защото я желаем срещата. Казвам ви, довиждане.

[pa4obar]

Ами здравейте отново,аз отивам на х.Мазалат за няколко дни и като се прибера ще ви напиша моята история... :)Ако не прегърнеш своето минало–нямаш бъдеще...

[pa4obar]

   Хората смятат, че има случки в живота им, които са го променили и са предупределили в известна степен бъдещето им. Връщайки се назад във времето, считам, че едно от повратните събтия за мен, бе именно това през зимата на 1986 година.
   На 20 декември 1986г., група от четирима алпинисти- трима мъже и една жена, откривахме зимния сезон с билно катерене по северния връх на Централен Балкан - връх Марагидик. Тогава бях ня 18 години, с известен опит в планината и познания по алпинизъм, а по машрута бях минавал вече веднъж през лятото.
   Времето в утрото на този ден бе спокойно. Снежната покривка бе среднодълбока и все по- намаляваща към билните части. От подножието на Марагидик се забелязвяха малки фуниевидни завихряния над него, носещи сух сняг. Човек от групата реши да подходи по- рано по друг маршрут към върха. Останалите преценихме, че идеята не е добра и така с човек по малко продължихме към върха.
   Появи се вятър. Аз водех напред, а двамата ми спътници- мъж и жена, изоставаха на известно разстояние след мен. Стигнах подножието на връх Марагидик и зачаках останалите, за да започнем изкачването с въже. Измина достатъчно дълго време, през което те не се  появиха и аз реших да започна да изкачвам сам, разчитайки на пикелите си.
   Скоро вятърът започна да се усилва и видимостта да намалява. Миглите ми се покриваха със скреж и аз свалях ръкавиците си, за да ги почистя. Спомням си едно изпускане на ръкавицата ми, при което изтръпнах при мисълта да не се спусне надолу по склона и да остана без нея. Движех се нагоре към върха и неочаквано бързо за мен  видях, че вече съм се изкачил на него. Междувременно вятърът се бе усилил неимоверно много. Виждах на не повече от 20 метра пред себе си. Вляво от мен се чуваше ужасяващ грохот и трясък, сякаш мощни лавини унищожаваха в склоновете всичко по пътя си надолу.
   Продължих към Табите, където трябваше да нощуваме. Ходих дълго време преди да започна да се съмнявам, че съм се отклонил от пътя. Денят бе напреднал. Вече уморен и почти не хапнал нищо през деня, помислих, че поради силния вятър и неспиращия грохот, не съм държал правилната посока.
   Подкрепих малко силите си и продължих. От този момент нататък, започна моята борба за оцеляване, белязана с поредица от грешки, които днес откривам. Излязох на пътека и реших, че това е пътят за Табите- моята първа грешка. След дълго ходене по нея забелезах зимна маркировка. Тук бе моята втора грешка. Подминах я и след кратка време осъзнах, че това е зимната маркировка за връх Ботев, а аз продължавах на юг под него. Трябваше да се върна назад и да тръгна към върха. Но това вече бе невъзможно. Вятърът и снегът бяха заличили следите ми. Оставаше ми само един изход- да пренощувам навън в тази ужасна нощ и да не допусна да заспя.
   Избрах малко понижение в билната част, което обаче не успяваше да ме спаси от вятъра. След дълги часове с редуване на ходене и чакане, започна да се развиделява. Видях точното си положение, ориентирах се и тръгнах към х.Тъжа.
   Третата моя грешка се е случвала през нощта. Имах страхотни пластмасови обувки, използвани от първите ни алпинисти, изкачвали вр. Еверест, но нямах гети. Снегът се е стичал в обувките ми и е замръзвал през нощта. За нещастие аз не разбрах и не усетих това.
   Трудно и на малки крачки стигнах до района на х. Тъжа. На малкото изкачване преди входа на хижата, трудно се задържах на краката си. Видях хора отвън, както и такива, тичащи към мен от Табите.
   Краят бе щастлив, макар и с няколкото седмици прекарани в болницата. Останалите членове на групата са били пристигнали и вдигнали планинските спасители за издирване приз нощта. Двойката, която чаках преди изкачването на Марагидик, се е била отказала поради умората на дамата и се е върнала по маркираната пътека. Равносметката бе няколко отрязани фаланги на пръстите на краката, вследствие на измръзване. Доколкото научих, един от спасителите, излезли да ме търсят в тази нощ, също бе пострадал от измръзване на пръстите на ръката. По късно през годините, не веднъж преминавах през маршрута, по който си изгубих и отчитах грешките си. А днес на мястото, на което пренощувах тогава, е изграден заслон за пастири.         
   Вероятно се питате какво се е променило за мен след това събитие. Тук, разбира се, първо се усмихвам преди да отговоря, както прави всеки човек, връщащ се към скъп спомен. Планината ме научи преди всичко на уважение и разбиране. Уважение пред нейната сила и разбиране за приятелството и помощта на хората, излезли заедно в планината. Но преди всичко ме свърза с една безкрайна обич, която ме съпътства през целия ми живот.
   След години тази случка се превърна в нещо лично мое. Постепенно обаче осъзнах, че то не е просто мое изживяване, а част от философията на планинарството. И когата един ден чух друг човек, станал свидетел  на моето оцеляване, да разказва моята история, разбрах, че това са житейски събития, които трябва да се споделят.
   И тази година на 20 декември, както всяка друга досега през последните 25 години, аз ще изляза в планината, за да й благодаря символично, че ми позволи да преживея ледената й прегръдка през онази нощ, а също така, за да се срещна с онези хора, избрали планинарството като техен начин на живот или за да чуя и техните истории.   

[msergiev]

Ще ме прощаваш , но ти го казвам най-добронамерено ! Твоята първа и най-голяма грешка е че си се откъснал от групата ! Че отгоре на всичко и в ролята на водач...

[ko54]

Респект!!!, pa4obar. Това вече си е оцеляване! А относно грешките - на 18 години те са си в реда на нещата. Ние, 3 пъти по-дъртите, още продължаваме да правим грешки, камо ли като бяхме на по 18. А относно гетите - ненапразно Hobo ни пълни главите с тия гети, уж дребна работа, ама важна...

[pa4obar]

Не съм бил водач,или поне тогава не съм се чувствал такъв.Сега водя хора в планината но тогава все още не.А разкъсването на групата ,не бях аз.Ако знаех поне малко какво ме очаква нямаше да тръгна.Над 40м/с вятър на вр.Ботев бе измерен същата нощ.Моята случка стана тема на размисъл но аз не съм искал да е така.КЪДЕТО ИМА ВОЛЯ ИМА И ПЪТ...

[meco puh]

pa4obar, благодаря за хубавия разказ. Вчера се завърнах от Ком-Емине, прочетох го, сега знам повече за случката, но не всичко. Когато се видим, ще ми разказваш дълго. А срещата вероятно ще е на 20 декември на х. Тъжа.
 За грешките които споменават, нека аз да им отговоря. Ако човек знае, че прави грешка, би ли я допуснал? А понякога знаейки че грешим, я допускаме. Например: Не знаех ли, че да тръгна на Ком-Емине сам, е голяма грешка? Знаех, но какво можех да направя? Да се откажа ли? Казах, НЕ. Самотата ме амбицираше още повече за успех. Сам, този успех щеше да е далеч по-сладък. Каква сладост изпитвам сега, само аз зная. За какво са грешките, за да ги преодоляваме. Не греши ли човека, който тръгва да се изкачи на вр. Еверест? Каква работа има там? Излиза, че туризма е грешка. Не е вярно. За да сме здрави, тези грешки ще ги допускаме и колкото е възможно ще ги преодоляваме.

[pa4obar]

Здравейте отново на всички...Искам само да кажа че излизането на х.Тъжа ще е на 17ти срещу 18ти декември заради предстоящите коледни празници...

[meco puh]

Благодаря pa4obar, следя всичко, няма да изпусна и точната дата. Само се моля на всевишния  да не ми обърка плановете, че каквото строи мишката, котката събаря. Но, аз вярвам в своята съдба. Тя винаги е с мен. Помага ми и аз и благодаря. На 16 декември ще бъда на х.Тъжа, ще ви чакам. Бъдете вечно здрави.

[meco puh]

Здравейте отново на всички...Искам само да кажа че излизането на х.Тъжа ще е на 17ти срещу 18ти декември заради предстоящите коледни празници...

pa4obar, има ли някаква промяна, ще се качвате ли на х.Тъжа? Ако не получа отговор, ще търся начин да се свържа с вас.

[pa4obar]

Здравейте,поне засега няма промяна.Хижарите са известени и ще ни очакват.Ако искате си поканете някого с вас,места ще има.Ние ще сме около 25души,и ще излезем в събота на 17ти.Очаквам да се видим...До скоро!!!

[meco puh]

Здравейте,поне засега няма промяна.Хижарите са известени и ще ни очакват.Ако искате си поканете някого с вас,места ще има.Ние ще сме около 25души,и ще излезем в събота на 17ти.Очаквам да се видим...До скоро!!!

Изпратих ти лично съобщение, чакам отговор. Може би не си го забелязал. Извини ме, че те занимавам.

[meco puh]

Очаквам снимки, разбира се и разказ за срещата, в която за мое огромно съжаление не можах да участвувам. Да си жив и здрав pa4obar, ще се срещнем. Сега вече аз съм задължен да те намеря и ще го сторя.