10 килограма или какво му трябва на човек ?

[vanjo]

И тази година съм един от участниците в международният проект за издирване,изследване и картиране на пещерите в Света Гора Атон.

След направните уговорки, с участниците литвам да попълня екипировката си с някои важни за мен неща. С лед кратък разговор с колегата Hose от форума се снабдявам с ново фенерче и изчезвам за резервни батерии, 120гр бутилка за газ и разни други дреболии. За пореден път си преглеждам багажериите и решавам, че всичко е ок и потеглям на изходната точка за тази експедиция. Натоварвам се на бързо в Нивата и следва спешен ремонт на машинката за прозореца, след известна доза "похвали" на тема майката и др роднини потегляме да вземем и третия участник от българска страна. Най-после тръгваме наистина към Атон, към нас се присъединяват и братушките Иля и Сергей и вече "нивите" са 2бр. Срещата с останалите от Екипа е в градчето Уранопули в 7.30 сутринта. За Разнообразиепо пътя водим разговори по радиостанциите, които руските колеги са взели. Късно през ноща пристигаме в района на Аспровалта и решаваме да положим морни глави за малко на плажа, речено сторено бивака го разпънахме за 5-10 минути по едно бързо хапване и айде по палатки и чували. Събуждам се към 5.30 видимо освежен и виждам ,че Сергей вече топли вода за кафета, чай и тн. След 15 минути всички сме на крак и се радваме на прекрасната сутрин Атон срещу нас е обвит в облаци и напълно невидим. Следва кафепиене и лека закуска и юруш по колите. Накратко организиране на бивак 10 минути, прибиране на катуна 30 минути



Вече сме на мястото на срещата, намираме място за паркиране и остановяваме, че броя на "нивите" е вече 3, гръцката изглежда перфектно а е най-стара, руската е посредата като изглед и най-новата е нашата и тя изглежда плашещо да се чуди човек дали е от пътищата или нещо друго.

Вече сме с визи за монашеската република, и ето нова изненада гърците настояват да хванем ферибота на другата сутрин след кратко обсъждане се съгласяваме с тях. Видимо успокоени гърците предлагат да пием по кафе и обсъдим на спокойствие стратегията за тази година. Следва доста дълго кафепиене и разговори на моя любим език смес от български, руски, гръцки и английски (Сейчас я ще ви θα σας πω what it is. жестовете няма как да пресъздам). Деня неусетно преваля и решаваме да спим в боровата горичка при колите.

Вечерта започва с организирането на кухнята и осигуряване на вода и последни проверки на багажа и екипировката. Да е ясно кой какво е забравил , с радост остановявам, че лично аз не съм забравил нищо съществено , братушките и те са Ок нали идват директно от друга експедиция в Кавказ, но отбора на гърците се оказва лееко неподготвен. Аз като най-общителен на въпроса колко трябва да им тежи багажа казвам 10-12 кг и следва една трагикомедия от елински тип. В резултат на моите думи гърците изваждат от някъде един кантар и се започва едно мерене и подреждане до 3 часа през ноща, да си бях затраял ама. Време е за първия ферибот за Атон ставам замаян, в главата ми още шумят найлонови пликчета, тракат канета и кантарчета.



Кафенце , цигарка и вече сме на ферито посока скита Света Ана. Вече се разсъмва щраквам няколко снимки и морно полагам кратуна да наваксам на съня ама не ми е писано и това си е.


Стигаме пристанището на скита сваляме багажа и потегляме към него по виещатата се пътечка, Жоро неуморно щрака това е първото му идване на Атон.



Стигаме до архондирики-то (място за настаняване) и пускаме гърците в действие те ни осигурят каквото е необходимо, попълваме си данните от визи и паспорти. Започва обход на района разделя ме е на групички и всеки поема по своите си задачи. Аз съм с руснаците и един от гърците, намираме първата пещера и точно да свалим GPS координатите и един много сърдит монах ни прогонва следва друга пещера намираме я, Илята бързо картира аз и свалям координатите и продължаваме обратно нагоре по камънаците в 17.00 сме в скита за вечеря.



Бързо хапване и бегом да картираме още една пещера. Нашите мирмидонци също се изнасят на някъде и резултата е че не намират пещерата , а чернодрешковците заключват портата съгласно вековния закон на Света Гора. В крайна сметка ги допускат теглят им едно конско и хайдев леглата.
Международна ни чета е настанена отделно и можем да поговорим спокойно кой какво къде както и за следващия ден. Рано е 5.00 аз съм на крак и се радвам на изгрева, след малко и другите се появат, закуска и кой на където му е района. Започваме с едно леко слизане и качване, така ще е до края и след час и половина сме в района на скит Малката Света Ана, моя милост и руснаците поемаме най-далечното място което ни се стори привлекателно през монокъла, една част остават в района на самия скит там има 2 пещери. Следва поредното слизане-качване и наистина намираме стар скит с пещера, следват снимки, координати, карта и аре на бегом при другите, че имаме уговорено време за среща.





На време сме, но мирмидонците са се отказали да картират прелестната скална църква и отново са забегнали да търсят не откриваемата пещера от предният ден.



Хапване, кафенце и аз и Илята се заемаме с картировката и тн. Проверяваме още 2-3 местенца без кой знае какъв резултат и следва слизане-качване до скита. Добра новина елините са успяли този път и отново всичко е по график. Още с пристигането в скита един монах сконфузено ни обяснява, че няма да можем да ползваме стаята и ако искаме можем да спим на плочките в двора. Хората ни са уморени, вечеряме в скита и аз и Илята решаваме да тръгнем към сърцето на Атонската планина един вид разведки . Бързо си събираме партакешите и потегляме по един нечовешки склон, аз пъхтя като парен локомотив и в главата ми се прокрадват мисли дали не сбъркахме, след час и 20 минути се оказваме на мястото което търсим. Следва оглед за бивак на открито и накрая илята казва че е намерил нещото което става, мястото е равно и много мръсно следва кратко умуване и накрая се кордисваме там, следва бързо чайче, цигарка сладки приказки и лека нощ.

Сутринта се събуждаме от пойните птици в прекрасно настроение, бърза закуска и отиваме да си попълним запасите от вода. Водохващането е на 20 минути назад по пътеката слава богу почти равна

Събираме багажерията и се понасяме към водата,  точно преди нея се свързахме с останалите по станцията и разбираме че и те са поели нагоре към нас. Набързо им описваме къде какво сме видяли да го проверят и евентуално картират. Предупреждава ме ги да не се напъват много, че терена е тежък,  а Ламброс е 12 пирона в крака и да не се натоварва прекалено. Казваме си до скоро, а аз и Илята отиваме да търсим подход към пещерата на Иларион Грузинец. Поредното ходене и все пак успяваме да я зърнем естесвено тя е на другия баир.





Ранния след обяд се събираме цялата дружина и бързо си разпределяме задачките, те прости :

• Ядене
• Скитосване и картиране

Тук вече няма режим само контролно време за работните групи. Ние с Илята и Сергей се отправяме да намерим подход към грузинската пещера и след по-малко от час се добираме до нея.



Следвата поредните снемания на данни, снимки и координати и дим да ни няма.
Пътьом "оправяме" още една пещерка за поклонници и обратно при другите.
Деня беше тежък, горещ и уморителен



Следват обичайните раздумки, разбор и лека вечеря и марш по "леглата" утре нещата ще загрубеят повече



Очаквайте продължение


          

[ko54]

Супер, чакаме с най-голям интерес продължението! 

Щом са имали даже кантар гърците, не са за жалене.

Интересно ми е обаче, всъщност какво точно от екипировката им е било в повече? 

[vanjo]

На следващата сутрин се прегупирахме и всяка групичка тръгна по своите си задачи. Аз Жоро и Ламброс поехме дългия път към Кавсокаливия (скит Света Троица), а другият екип към Каруля. Пътьом екипа ни "овърша" няколко блокажни пещерички и продължихме с едно зверско спускане към скита. Деня мина почти неусетно и към 17,30 накрая се добрахме до заветното място последваха преговори с отчето за настаняване и храна.



Последва обичайните локум, мастика и записване на разни данни в тефтера на скита и едно бързо хапване в трапезарията.
Привечер пощракахме малко, и о чудо в скита не може да се къпем, лошо щото през деня се бехме запенили като кираджйиски коне, намерихме му цаката и всичко си дойде на мястото. Последваха разговори и цигаропушене с послушниците и придобихме нова информация за разни пещери в район в комплект с чудесна история за тях и един от най-почитаните светци на Атон.
В нашата стая се оказа и един пещерняк от Италия поразговорихме малко и последва така очакваната нощ. Сутринта станахме рано приготвихме екипировката , кратка закуска и юруш по баирите, а те едни приятни мраморни.



Резултатите ни разочароваха и айде пак разговори с отчето и послушниците и в крайна сметка тръгнахме към скита Свети Нил, уговорихме с отчето да ни осигури още едно легло, към нас ще се присъедини още един елин.
 пътя към скита е прекрасен време горещо всички предпоставки да споменеш всякакви роднини по права и съребрена линия.





Фитнеса бе на завидно ниво, но се добрахме до заветно място и бидохме приети от един особено кисел монах, не пожела да разговаря с нас и ни остави да се оправяме както намерим за добре. Ориентирахме се за пещерата на свети Нил и бегом към нея. Ако се чудите как изглежда въпросната пещера ето една снимка от нея:



Изглед от пещерата към околностите:



Започнаха се обичайните процедури по картиране, скициране, заснемане и тн. В един момент Ламбро се сети, че чакаме новото попълнение и много се притесни , аз геройски предложих да се върна до скита и да преодовратя катастрофата със сърдития монах. Пуфтейки  се изнесох към скита, разквасих уста и напълних манерката с прясна вода от една чешма.



Приключих със спа процедурите и в този момент виждам една забързана раница да се насочва към сърдитото старче, реагирах овреме и всичко си дойде на мястото, последва кратък разговор и айде отново към пещерата, хич не исках да повтаря тая разходка,  но нямаше как. Събрахме се цялата българо-елинска дружина довършихме каквото има и давай назад към нашия Скит. Пътьом успях да мерна прочутата голяма Атонска пещера, но на този етап нямаше как да отидем при нея, нищо догодина живот и здраве. По пътеката открихме и картирахме още една диаклазна пещерка и по мръкнало пристигнахме в скита. Отчето ни посрещна и нагости, метнахме си по един нелегален душ и последваха сладки приказки до никое време. Между временно друг монах ни заведе до пещерата на свети Акакий (Максим) и след което пророчески ни каза, че ще се виждаме още няколко дни. Странно, щото идеята бе на следващи ден да отпрашим при другите на Каруля и от там към манастира Ксенофонт.
В крайна сметка неговото предсказание не се сбъдна съвсем точно и ние успяхме да се натоварим на едно бързоходно катерче за Каруля, в движение плана се промени след кратък разговор с другия екип и продължихме към митническото пристанище Дафни за прехвърляне към манастира.

Това бе деня в който се разделихме с основната част мирмидонци. последваха прегръдки потупвания по рамената и състава ни олекна с 3 човека. Спазвайки плана акостирахме на пристанището на Ксенофонт, малко снимки и дим да ни няма.





По пътя открихме и проучихме няколко много приятни пещерички на самия морски бряг.





Доволни от добре свършената работа се отправихме към манастира Дохиар (Свети Дух), там ни очакваше поредната изненада, посрещнаха ни, нахраниха ни и накрая казаха, че съгласно правилника на манастир мъже с дълги коси не се допускат за спане.  Последва кратко съвещание и моя милост и двамата косматковци се изнесохме да спим в "хотел звездоброй". Отдалечихме се от манастира на порядъчно разстояние и си избрахме малка полянка до самия път за нощувка, последва кафепиене и цигаропушене. Гръцкият колега ни изненада, вадейки шише домашна българска ракия. Направихме си импровизирано мезе от доматена супа с фиде и обърнахме по 50-60 грама, жегата и ходенето си казаха думата и бързо се разположихме в спалните чували.  Сутринта се събудихме бодри и отпочинали, набързо Жорето спретна една закуска за "шампиони" и се отдадохме на лентяйство изчаквайки другите юнаци. Събрахме лагера и потеглихме към пристанището на манастира Костамонит, там ни чакаха недовършени дела от предходната експедиция. Екипа се събра и бърборейки весело се отправихме към желаните места. Вече ясно се усещаше натрупаната умора в хората, общо взето влачехме крака, и всяка намерена пещера по пътя не предизвикваше буен възторг хората  

В крайна сметка всичко новооткрито се проучваше внимателно:





Пристигайки на пристанището се взе единодушно решение за отпътуване и официално обявяване на край на експедицията.
Речено сторено и айде на ферито и там изненади, запознахме се един будист



Пристигнахме в градчето Уранопулис и натоварихме последния елин на буса за Салоники (Солун по нашему), последва поредната доза прегръдки и леко криви усмивки, мразя да се разделям с приятели. Накрая пак си остана българо-руската команда, натоварихме се по нивите и айде към райското заливче на Аспровалта, последва стъкмяване на лагер, хапване и пийване, обмяна и обобщаване на информация от преминалата експедиция. Наследващия ден се наслаждавахме на прекрасното време и играта на група делфини и за пореден път си казахме довиждане с руснаците, опита да ги убедим да дойдат с нас в България не успя. Прегръдки и кой на където е тръгнал.

За вас написа пущиняка Ваньо

ПП За любопитните, основната причина багажа на българите да е по-лек, е отказа от ползване (мъкнене) на палатки и замяната им с миларово фолио. От съществено значение беше и избора на хранителни запаси от наша страна.
С една дума доста спартанско
Прилагам списък на личните вещи:

1. Раница Хитачи подарък от Доктор Кент обем къде 30- 35 литра
2. Спален чувал летен - 600 грама
3. Шалте надуваемо  - 850 грама
4. Шансов инструмент - само лъжица
5. Любимото ми ножче Викс Кемпер
6. Мини газово котлонче - 150 грама
7. Бутилка газ 1 бр от 125 грама
8. Резервна бутилка газ за запалки 300 грама
9. Манерка с канче не зная колко са тежки
10. Шведска армейска сгъваема чашка.
11. Аптечка тегло около 350 грама + плюс миларовото фолио и e-lite+
12. Жичен трион - 50 грама с кутийката в която го транспортирам.
13. Тениски - 4 бр може би килограм
14. Долни гащи 4 бр и едни бански
15. Чорапи памук и бамбук 5 чифта
16. Малка раничка 15 литрова
17. Фото апаратче джобно -тегло 250 гр с батерията
18. Резервни батерии 4 броя RCR 123A
19. Резервни батери 4 броя 2АА
20. Челник Mio XP
21. фенерче Olight модел Т20
22. Тоалетни принадлежности - четка, паста, шампоан за коса и тяло, репелент против комари, гребен, спиртен гел антибактериален.
23. 3 чифта панталони дълъг крачол върнах се с 2  
24. Голям шал - "универсалния инструмент"
25. Зарядно за фото апаратчето
26. GPS - Garmin
27. 2 бр найлонови пликчета за пазар
28. 7мм прусеци (въженца) 2х5 метра
29. 3 мм прусик 15 метра
30. 3 броя карабинери под 200 грама
31. Монокъл 1 брой

Общо тегло като го мериха гърците към 9 килограма без храната.

[Hobo]

Ах ти, Vanjo, ах тии. Колко години се скатаваш. Не му се отдавало да пише. Брейй! Ама вече няма кой да ти повярва. Супер! Информативно, свежо и с много хумор. Лафчетата за забързаната раница и олекналия с трима екипаж смятам най-безсрамно да изплагиатствам, щото много им се смях. Сeгa за наказание дето толкова време се скатаваше, давай напиши и манджата каква я носехте, за колко дена, колко тежка и ако може с повече подробности.

[meco puh]

Ах ти, Vanjo, ... Сeгa за наказание дето толкова време се скатаваше, давай напиши и манджата каква я носехте, за колко дена, колко тежка и ако може с повече подробности.

Пиши. щото си ми интересен, иначе ще започна да хапя и аз, не само Hobo. 

[ko54]

Бая скрити литературни таланти май има в този форум!   

Много съдържателно и интелигентно написано, браво! 

[meco puh]

Бая скрити литературни таланти май има в този форум!   

Много съдържателно и интелигентно написано, браво! 

А се чудех, как да ги накарам да напишат два реда, че да мога да тръгна утре по техните следи. Ваньо, не съм прочел всичко, като прочета, ще има още да те укорявам, щото ни държеше в тъмница. Дръж се ВАНЬО.

[vanjo]

Най-после в София, прибрахме се на косъм. Нивата реши да покаже и тя характер,  и алтернатора сдаде багажа напълно.
Последните метри фаровете светеха с яркостта на чаени свещи. Казаха ме си довиждане, и бегом по къщите. Прибрах се ден по-рано от планираната дата, изцеден и едновременно с това доволен от постигнатото . Въпреки всичко в главата ми се въртеше един много упорит въпрос "Какво му трябва на човек ?". Последваха прегръдки и целувки с изненаданото домочадие, тц това не е достатъчно, ракия таратор и те не, баня и това не е. Легнах си с надеждата да изгоня проклетия въпрос, въртях се до изгрев и накрая Морфей милостиво ме приспа. Нов ден като замаян съм, хвърлям умирисаните партакеши в пералнята и се започна едни телефони едно чудо сякаш работя в 112, като нещатен    . В късния следобед ново обаждане и се оказа че ще имам работа в събота на фератата, мда не е зле да изкарам някой грош  . Вечерта мина спокойно и на следващия ден нова изненада, Иля ми се обажда от границата идват към София, кратки инструкции и уговорки решено ще преспят в къщи. Очаквам ги с нетърпение по мръкнало се намираме. Свалят багажа и аз любезно ги натирвам в баня , присветна ми що жената не обича да се мъкне с мен по пещери  . Вечерта последва пране на дрехи, зареждане на телефони, фотоапарати, компютри и обмен на фото и видео материали, пийваме червено винце и ракия и кротко си говорим за разни неща, Сергей предлага да ме закарат до фератата тъкмо ще я видят. На сутринта се натоварваме с багажериите и аз предвидливо си вземам спално чувалче и разни други дреболии, пристигаме на време екипирам братушките и айде да катерят до като чакам групичката. Завръщат се потни и нахилени и в този момент пристига групичката, следва екипиране, инструктажи и след 2 часа хората видимо уморени и нахилени до уши се разделят с мен и моите приятели. Отново съм без работен и без много мислене решавам да покажа на братушките Карлуковските прелести, речено сторено и ето ни там.
Следва разпъване на лагер и организиране на хапване и чаепиене. Приказки мухабети и после в чувалите. Сутринта е в прекрасно оловно сиво и ние се отправяме към проходна, следват снимки, дъжд и неусетно пристигнахме в село Иваново Русенско  





Започва едно обикаляне от църква на църква и много снимки, коментари и пак снимки.

Вкаменелости в района на Русенски Лом


Иля-та не спира да снима и има защо, уредника ни направи изключение при услови, че не ползваме светкавици.




И така от църква на църква  




Ето и действащия Басарбовски манастир


Денят отиваше към своя край, а с него наближаваше поредната раздяла. В Русе се обадих на Случайна, но така и не успяхме да се видим, следващия ден е 15 и всичко живо се юрва по училищата и мало и голямо.

Натоварвам се на влака за София с идеята как рано сутринта ще си бъда в къщи и ще пожелая успех на щерката.
Да ама не , горещо препоръчвам да не взимате "бързият за  София" пристига само за 7 часа, ако имате късмет, но не и аз

Първо имаше спиране заради натровена с храна, после астматични кризи и накрая за разкош пристигнах с 1 час закъснение, но съдбата си знае. Днес 15.09.2012 щерката е от 10.00 на училище включих се и аз. Сега знам какво му трябва на човек, топлите усмивки на най-близките хора.
И накрая идва ред на благодарностите, защото без помощта на тези хора, всичко това няма как да се случи.
Благодаря на Кент за раницата, на Хосе за резервното осветление, естествено и на моето семейство, което прояви разбиране и съпричастност. Благодаря и на всички други, които по един или друг начин също допринесоха за тази експедиция.

Те това е от мен

ПП Тайните рецепти за храна ще ги намерите в една друга тема, аз ще мълча, кат партизан на разпит  

ПП2 Приемам оплювки, одумки и най-паче почерпка  

 Толкоз от мен по тази тема , другото от Вас

[Kent]

  Аферим, готвим Родопи. Аз да се пробвам с десетлитровката. Благодаря иначе, познавателно и хубаво се чете. Кви са тея кристали на една от снимките?

[vanjo]

Благодаря Кент за добрите думи. Кристалите са от една от пещерите входа и се вижда на предишната снимка.

[meco puh]

...ПП2 Приемам оплювки, одумки и най-паче почерпка  ...

Няма нямаааа, "оплювки, одумки" няма да има. Ама за третото убеден съм, че "ще имаааа". Извинете ме, малко отклонение. Това е за тези които не знаят, а знаещите ги моля да мълчат, аз ще почерпя.
Прибрал 68 годишен дядо, бабичка. Заживели, ден два, пет... леглото не ще да заскърца. Една вечер бабата седнала срещу огъня, а домашното котенце мъркало на скута и. Тя рекла: коте, котеее, баба че те остави и че си оди. Чул 68 годишния и си казал: Тя така и така ще си ходи, я аз да не съм капо. Вечерта леглото заскърцало. Следващата вечер пред огъня се чува; Коте , котееее, баба нийде няма да оди, тука че си седи баба.
Одумки и оплювки няма да има, Щото има хубав разказ.

Благодарим Ваньо. Напред, пещерата е дълга, ще я обходим след теб.     

[ko54]

За meco puh,

Това за скърцането на леглото е наистина истина! Проверено, да ги ева и креватите, пружините и всички матраци барабар!

Днес гледах някъде си, че някакъв си французин кара яко колело(пардон, велосипед) на 101-годишна възраст!!!

Най ме отчая факта, че той бил пил само червено вино и,  .... ухажвал форевър и непрерывно жени и дами.

В аспекта на горепосоченото, предлагам на форума да отказваме категорично да приемаме акъл от някакви си 68-годишни младежи...


В смисъл, че вината се приема само с мезетата...

vanjo, респект за снимките, все едно, че и аз там съм бил. Ще ти бъда благодарен, ако дадеш линк към общата снимкова база. Ние, офисните бушкрафтъри, ще ти бъдем благодарни!

[vanjo]

За meco puh,

Това за скърцането на леглото е наистина истина! Проверено, да ги ева и креватите, пружините и всички матраци барабар!

Днес гледах някъде си, че някакъв си французин кара яко колело(пардон, велосипед) на 101-годишна възраст!!!

Най ме отчая факта, че той бил пил само червено вино и,  .... ухажвал форевър и непрерывно жени и дами.

В аспекта на горепосоченото, предлагам на форума да отказваме категорично да приемаме акъл от някакви си 68-годишни младежи...


В смисъл, че вината се приема само с мезетата...

vanjo, респект за снимките, все едно, че и аз там съм бил. Ще ти бъда благодарен, ако дадеш линк към общата снимкова база. Ние, офисните бушкрафтъри, ще ти бъдем благодарни!

За снимките от Атон цък ТУК и ТУК

За снимките от Скалните манастири в Русенско цък ТУК

Още от Атон с автор Жорж Влайков ТУК

[ko54]

Голямо благодарско!

[Mavrud]

Vanjo интересни приключения и чудесен разказ!
Надали някога ще отида там, но видях не малко през твоите описания.
Пожелавам да продължавате експедицията и следващите години.

П.С. Стилът на писане е увлекателен и интересен. Нещо между Стайнбек и Хемингуей.
Продължавай да пишеш!