Автор Тема: На какви условия трябва да отговарят мераклиите за Ком-Емине?  (Прочетена 46468 пъти)

LIC

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 154
Хубаво е човек да направи няколко пробни преходчета, или поне някаква част от КЕ, за да си прецени възможностите! Примерно  Ком-Ботев е 10тина дни, по-хубавата част от прехода за мен. Хубаво е да се тръгне, да се походи така поне по 8-10 часа на ден. Като минат 3-4 дни, човек се усеща накъде отиват нещата  ;D

Ийон Тихи

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 22
Ами трябва ми съмишленик и спътник в такива преходчета. Аз съм малко начинаещ, така да се каже.
"Ако е Ка, ще връхлети като вихър и плановете ти ще рухнат като хамбара на дядо ми, когато го порази циклонът."

LIC

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 154
Те лудите са на изчезване. За съжаление младите хора не са вече по пътеките.  Докъдето стига лифта е пълно с хора, където лифт няма, няма и жива душа! Все пвоече хората ги мързи да се вдигнат в гората, камо ли да навиеш някой с приказката - ай 10 дни на палатки за по 300км в гората!

bobber

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 48
еххх и на мен ми е мечта ама кога ще стане. познавам хора които са го минавали и ме е яд само като стане въпрос  ;D (че не съм от тях де) иначе кофтито е че за хора бачкатори като мен цял месец като не ходиш на работа и харчиш готови пари,после цял месец трябва да работиш до другата заплата  :(
аз съм на мнение че е по-добре да се мине за по-голям период от време
примерно ако го минеш за 9-10 дни както беше писано ще си запомниш само умората,бързането и болката
а ако си го минеш за 25-30 дена си остава и спомена от "разходката" и си ставаш с усмивка сутрин готов за още един ден по маршрута

kol4o

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 195
и аз съм на мнение 4е трябва да се мине поне за 15-20 дни...ама като се знам колко ям и се 4удя колко храна трябва да мъкна...има ли села по пътя дето може да се презарежда, 4е само на фафли и щоколад и ядки и луканка...малко горно ще ми дойде.хората от ходенето ги страх мен от глад...ама метаболизма ми такъф...ина4е смятам да го минавам КЕ с жената и палатка...а тва дето го разправят за август 4е е най уда4но-аз друго съм 4увал...може да те тресне гръмотевица като стой та гледай...но ще поживеем ще видим

Ийон Тихи

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 22
Викам да обявим началото на записване за КЕ. Пък докъдето стигнем  ;D
"Ако е Ка, ще връхлети като вихър и плановете ти ще рухнат като хамбара на дядо ми, когато го порази циклонът."

kol4o

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 195
казах ве4е не мога да се записвам щото може да ме няма тука тогава
 ;D баси изре4ението

bobber

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 48
А, за гръмотевицата...тя жената по-висока  ;D

Hobo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 820
Когато се подготвях за похода доста неща изчетох, но най-синтезирано всичко е събрано в сайта за Е-3 "ОТ ВРЪХ КОМ ДО НОС ЕМИНЕ". Има и примерен графих за дневни преходи съставен от Красимир Новаков. Него съм използвал и аз с малки вариации касаещи избягване на нощувка в неработещи тогава хижи. Ако някой реши да тръгне, ще ги изкоментираме тези неща, както и новите места за спане, които са отворени като например на Ришкия проход. Важно е да си отбележат на картата безводните участъци. Не са много, но пък са дълги.

Тази година няколко момчета преминаха прехода с велосипеди и някои от тях написаха подробни пътеписи откъдето може да се почерпи свежа информация. Има ги във велосипедния форум mtb-bg.com. Повечето са в темата Ком - Емине, но има и още един интересен пътепис  от Rayko  в темата КОМ-ЕМИНЕ - по ръба на Балкана с колелото.
Горд съм, че служих на Родината в редовете на БНА!

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
Аз за съжаление нямам много спомени, т.к.събитието беше преди близо 26 години. Имахме съпровождащ автомобил /проявата беше национална/ с храна и част от палатките и спалните чували. Това беше една линейка от варненската психолечебница /просто такава кола бяха намерили от Академик-София, не друго/. Шофьора бая си пийваше и един-два пъти май, че забрави да пресрещне групата /уговорката беше на удобните хижи с път до тях/. Аз и един приятел пътувахме с тая кошница първо от Варна до Берковица на 2-ри август в тропическа практически жега. После една седмица миришех на гранясало масло и развален салам, щото нямаше място и се бяхме изтегнали върху торбите с манджите. Помня , че някъде покрай Ябланица почивахме и шофЕра ходи да се къпе при свой познат милиционер, а ние с Радо лапахме въздуха заровени от торби лук и развалящи се салами и паниращ се кашкавал /забрави да ни отвори задната врата, само тя се отваряше и то с чалъм/. Тъй, че в Берковица пристигнахме бая посмачкани. После на хижа Ком - запознаване с групата и водачите, походче до връх Ком и на другия ден газ на изток.

Следва продължение ако някой се пак се интересува.

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
В началото както писах в чата, всички участници бяха скромни :) плахо се запознаваха един с друг, бъзикаха се внимателно, тихо си говореха първите дни преди заспиване вечерта по хижите, преобличаха се скришом и ходеха по нужда встрани от пътеката в храстите. Помня, че някъде покрай Мургаш здраво се загубихме  и вместо 12 часа ги направихме 16 - поредния преход, че заблудихме и някакви странични туристи които тръгнаха след нас /после ни обсипаха с огън и жупел, вербална/. В последващата седмица последва деликатно  оскотяване на групата. По хижите всеки гледаше да докопа най-готиното легло, символично миене, баните - манна небесна, но не се държеше на тях. После си пълниш търбуха като свиня и се трупясваш. Имаше един дето ходеше нон стоп бос и постоянно търсеше да гази в кравешки лайна по възвожност пресни, понеже му действали като балсам на болежките по понарязаните крака /съответно оцветени и мирищеши от седмия ден някъде нататък/ и никой не щеше да спи до него на легло понеже му се насълзяваха очите.  На Лескова помня, че требеше да бъдем по петнайсетина човека в една стая и аз си взех одеяло и влъзглавка и спах в близките до хижата храсти, а не бях гнуслив и тогава. Какво още... Линейката ни чакаше през две три хижи, да допълни храната ни и за сухите пакети /но и не на всяка хижа имаше готвено/, и по местата избрани за палаткуване. Имаше две каки от ВИФ, гимнастички, които бяха дошли да отърват студентска бригада, явно са мислели че екскурзионно лесно е това с малко ходене и пое..не чат-пат и на 10-я ден се прокълнаваха страшно вече.

LIC

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 154
Още! Още! Публиката скандира!  ;D ;D ;D

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
Да отбележа нещо. Целия поход - 24 дни /плюс два почивни/ го преминах,с верно по-високи, но градски зимно-есенни обувки на завод "Пирин". Естествено, че ми излязоха страшни пришки към 5-я ден, но аз  тогава си бях говедо, с нещо ги мазах, миех си редовно краката и към 15-я вече бяха спомен. Имаше една кака дето беше млада майка /май беше оставил у дома си осем месечно бейби/ измаршерува цялото разстояние с китайски кецове от високите /те тогава бяха яки кецове/ но втората седмица се съдраха, първо над петата, после почти целите и накрая заприличаха на грозни, мръсни сандалети. Тя имаше и копринена синя рокла с много дълбоко имащозащо да е дълбоко деколте за тържествени случаи /почивките ни водеха на заведение със скара-бира/ и с нея  и цръвулките представляваше поразителна и незабравима картина. Една от участниците беше състезателка по ориентиране май от жени- елит /имаше такава категория/ и все ходеше с овесена "Силва" на врата. На Беклемето се напи по време на скара-бирата и се загуби в горичката до палатковия ни лагер. Рева като ранена в сърцето пантера и бая зор видяха докато я намерят в тъмното останалите не много трезви батковци. И какички. Към Бузлуджа едни от подводачите /имаше главна водачка и помощници/ изпревари групата и гледаме след един завой - няма го, изчезнал. А, той се качил на върха на едно дърво барабар с раницата /макар баяпълничък беше/ и трепери. Чул в далечината бензинопили и ги помислил за рев на диви мечки....после го страх да слезе....

Ийон Тихи

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 22
То дървото няма да го спаси от мечките, ако баба меца реши да го захапе за д...то. Не е ли знаел този ПОДВОДАЧ, че мечките са отлични катерачи  ;D
"Ако е Ка, ще връхлети като вихър и плановете ти ще рухнат като хамбара на дядо ми, когато го порази циклонът."

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
Йион аз не казах ли, че възприемането на сигнали от оклония свят по средата на маршрута вече беше доста хахахахахахха алтернативно. :)
Той си беше иначе добър подводач, знаещ и спокоен ама нещо му беше скръцнало в тоя момент явно.

Та така нататък. На Агликина поляна двете гимнастички искаха да спат при нас с Радо в палатката, аз нямах нищо против, ама Радо се направи на сърдит бастун и не ги пусна та спаха под линейката май на сушина щото ръмеше. После едната беше дамгосана половин ден с машинно масло по сурата... Около Разбойна, помня че изпреварих доста групата /поне с половин час/ и изпих литър и половина вода от едно шише поставено под чучура на доста слабо течаща чушма. Изпих ги на екс. Групата после чакаше по две-три минути за пълна чаша от същата чушма. Лош, лош Васко... В Котел спахме в хотела на "Балкантурист", до хотела тогава имаше някакво сметище май или разрушена къща и цяла нощ котки или чакалчета сатанински виеха от там. Като, че някой осакатеваше  бебета, ама много. На Дъскотна ядохме някакви кебапчета и накрая цялата група се посра на финала. Шарехме покрай пътеката из тръните като партизаните на Тито ибаси.
На Емине се изкъпах с дрехите и бях един от малкото които влязоха в Морето. На останалите им беше безразлично като, че ли. Искаха по бързо да свърши тва преживяване. Ами това е. Админа ако иска да обедени мненията.