Моите остриета

[ko54]

Demonizer, ако махнеш вторичния скос на Хултафорса, ще реже още по-добре.

Ако не те мързи, можеш да го патинираш с оцет, кока-кола, спрайт и т.н., за да не се окислява допълнително. Става грозен като крокодил , но пък по-функционален.

[Demonizer]

Изобщо не съм запознат как може да се махне вторичният скос,най-много да разваля нещата Но вероятно ще пробвам с патинирането в оцет, защото скоро ме чака един велопоход на морето,та  да го предпазя от сериозна  ръжда.
Благодаря за съветите.

[Hobo]

Да се похваля и аз,в петък си купих зеления hultafors.

Честито, със здраве да си го ползваш! Действително комбинация от здрав нож за аутдор дейности в комплект с нежен малък или даже джобен за домакинска и друга фина работа е добър вариант. Конкретно този комплект никак не е за подценяване:



Напоследък се улавям, че все по-често ползвам това и аз, макар че малък удобен нож и брадва е по-оптимален вариант според мен.  Споделил съм някои мои мисли по въпроса, както и впечатленията си от зеления хултафорс в това мое мнение.

С особената миризма се оказа, че се свиква. Един ден се замислих, че дядовците нямаха ножове от неръждаема стомана, но това не им пречеше да се хранят сладко, сладко, режейки с карбоновите си ножки. Щом те са могли, какво пречи и на мен да мога?! Малко на инат си наложих да не и обръщам внимание. Интересното, обаче стана след известно време, когато ножа хвана стабилна патина в резултат на редовно използване. Колкото повече патина, толкова по-слаба миризма, докато накрая миризмата просто изчезна. Не, че изчезна нацяло, по-скоро вече аз не я забелязвам. Като си спомня в началото колко ме дразнеше и колко неприятна ми беше, даже не ми се вярва, че вече не ми е проблем.

[Demonizer]

Здравейте.Не знам дали въпросът ми е за тази тема, но ми се случи нещо неприятно. Преди две седмици си изгубих ножа, докато карах колело на Витоша. Зелен хултафорс ми е ножката. А вчера я видях да лежи на една пътека към Момина скала и по невероятна случайност се оказа моят нож,само че  в ужасно състояние. Някой не знам какво го е правил,ама няма вторичен скос вече,адски затъпен, надраскано е цялото острие. Въпросът мие,някой да знае къде могат да ми го оправят да е пак с вторичен скос, защото сам няма да мога. Хлагодаря предварително. 

[ko54]

Хващаш шкурките(виж темата за заточване) и почваш да жулиш, няма нищо сложно...
 
Конвексът ми се струва по-резлив от сканди с вторичен режещ ръб, като същевременно запазва здравината на режещия ръб.

Успехи в точенето!
И да сложиш снимки на процеса, ако не те мързи, разбира се! 

[Demonizer]

Отново пиша. Оправих хултафорса, не мога да повярвам колко е здрав . Като го намерих,острието беше вълнообразно със затъпен връх,защото го бяха удряли по камъми вероятно и не знам какво още. За около 40 минутки го оправих. Имам един камък с две лица от една железария за два лева,но грид не пише. Търках,шкурих,правих.. (благодарение на темата за заточване ми беше много лесно,благодаря за полезната информация в нея) и накрая острието се изравни и заточи. Не бръсне ,но пък реже вестник без никакви проблеми.
Няколко дни е стоял на открито в планината ножът,но благодарение че го бях патинирал в оцет, нямаше непоправима ръжда. Съвсем повърхноста беше и с едно телче за тенджери и малко пясък падна и не си личи.
Интересно е,че успях да оправя оригиналния скос,малко криво,но все пак съм доволен.СНимки ще покажа след няколко дни,че фотоапаратът ми сдаде багажа.

[Hobo]

Всяко зло за добро. Сега не само си се научил да си точиш ножа, но и го познаваш много по-добре. Колкото повече го познаваш, толкова повече му вярваш. И аз се учих да точа нож благодарение на уроците на Zoso, да е жив и здрав. Преди това някак го наострях до работна острота, но се чудех за какво бръснене говорят другите.

Човек се учи цял живот. Само желание да има. Със здраве си ползвай ножа и го пази, че не се знае ако пак го изтърсиш дали ще имаш същия късмет. Предполагам вече си разбрал какво е да загубиш нож. Ножове много, но това е ТВОЯТ НОЖ! Трудно се прежалва свой нож ако ще да е някоя джобна костурка за левче. Струва ми се, че ножовете придобиват част от душите ни, затова са ни толкова скъпи.

[ko54]

Така си е, Рокуел - да диша отстрани!

-20 градуса - 54-55 по Рокуел;
-25-40 градусов - мах 49-50-52 - от сила. А при минус пиздесят - изобщо не ми се мисли, всичко, що не е топло - се счупва, даже У7 или L6. 

А това, което не се счупва - се огъва.

Лично съм го тествал.

[jordanov]

Дръжки правени от мен през последните две-три години, вектора на
съвършенството върви от ляво на дясно



Всичко без щика е родно, соц производство, фабрично или занаятчийско. Всичко е ползвано дълги години и продължава да се ползва в три домакинства. Стоманите са неръждавейки, не знам круповски ли са какви са, но изкарват много повече от дръжките, затова се и намесвам .
 Ножът в дясно, неизвестен майстор, с грозна плексигласова дръжка навремето, го помня от преди 30 год. и не знам дали някога е точен по друг начин освен с бруса за косата. Някога седеше в една стара кожена презраменна чанта с която ходехме с овцете, за риба и по всякаква работа извън село. Много често му се е случвало вечер да копая червеи с него /толкоз ми е бил акъла/, на сутринта да изчистя набързо рибката, после дядо да оправи копитата на някоя овца, после аз да си дялам тояжка, на обяд да си срежа два домата да го отъркам в тревата и обратно в чантата. В чантата пък винаги имаше един найлон /1.5 на 2м/ увит със сезал, бирено шише с вода увито в кърпа, дървена солница и кибрит увит в найлонов плик. Оставаше място точно за две филии селски хляб, едно варено яйце, зелена чушка натъпкана с овче сирене и два домата /всичкото увито в "Работническо дело" /. И една тънка книжка за четене, разбира се. Като се позамисля, и тогава, пък и сега с тая чанта спокойно мога да изкарам два-три дена, или колкото трябва в гората. Само шишето бих сменил.
А малкото криво ножче, ергенското , то пък си седи вързано при пожарогасителя, отпред и отдолу  на моето място в колата. Та като тръгна на туризъм или извънградска разходка, единия от тия двата си е винаги с мен. Имат си и кожени кании, ама се изпокъсаха и ще им шия нови на зима.  И не знам от сантимент ли, какво ли, но не бих ги сменил за никой модерен нож.
Имам и още няколко остриета, ама за тях пък съм качил две-три трупчета сливи и джанки на тавана, че и един чемшир даже

[ko54]

Обзе ме соцносталгия, като гледам твоите ножки, колега jordanov!  
 
Последната дясна дръжка ми се види бая читава, личи си явния напредък в майсторлъка.

Между другото, спешно натъпках и изплюсках две чушки със сирене(краве, однако), овче нямаше в хладилника. Мъка.  

[jordanov]

Мда, на някои още си личи сърпа и чука на Търновската фабрика. И аз снощи изплюсках една чушка, ама друг е вкуса, сигур щото не беше престояла в "Работническо дело".

[Mavrud]

Колега Jordanov пак ни разби с поредната серия от работещи сечива. Показваш на младите, че ценни остриета могат да се открият и в чекмеджетата на баба. А с торбата, чушката и "Работническо дело" ми напомни за безгрижни ваканции на село.

[Valenti]

Здравейте пичове! Току що се сдобих с по-големият брат на Victor - Inox, и бързам да  Ви се похваля! 

Ето ги двете братчета:



По-голямото братче в целият му блясък!  Модела е Huntsman.





Много съм щастлив, че се увеличиха Швейцарците! Да,ама сега ? Как да ги нося? Двамата заедно или да си ги менкам, един ден малкия, а на другият - големият.

[Mavrud]

Valenti681 честито! За да не се чудиш кой да носиш - дай малкия на съпругата. Да стои винаги в чантата и.

[vanjo]

Здравейте пичове! Току що се сдобих с по-големият брат на Victor - Inox, и бързам да  Ви се похваля! 
........

Честито Валенти, с много кеф да го ползваш и дълго време да му се радваш.
Явно днес е ден на Виксовете щото и аз се сдобих с един не сератиран sentinel