При последната ни среща на Ледницата, се "похвалих" колко остри са ми ножовете. Съответно ми бе зададен въпроса "Как ги остриш?".
Има много тайни в остренето на ножове, които всъщност са добре забравени истини. Тук ще се опитам да систематизирам някои от тези "тайни", както и да задоволя любопитството най-вече на Unior.
Болшинството от хората, които си купуват ножове след това не знаят как да ги заточат правилно (или въобще не ги точат). Още по-голяма част от хората, които имат и ползват ножове не знаят как и за какво да използват ножа си.
Моля имайте предвид следното: ножа не е парче желязо, което е длъжно да изпълнява приумиците ви! Използването на ножа е вид изкуство и лично аз считам, че към ножа трябва да се подхожда с любов и уважение.
Първо нека уточним: няма такова нещо като универсален нож. За извършването на конкретна работа се изисква съотвените форма и габарити на острието, което е подходящо.
Добрата новина в случая, е че повечето форми на ножовете са подходящи за повечето работи, които се извършват с един ежедневен нож. В почти всички случаи, обаче, е необходимо да се промени и ъгъла на заточване на ножа.
Ето някои насоки: Кухненските ножове не трябва да са по-дебели от 2мм и ъгъла на заточване е добре да бъде между 18 и 20 градуса. Ловните ножове обикновено са с дебелина до 3,5~4мм и ъгъла на заточка е между 20 и 25 градуса. Ножа за ежедневна употреба може да бъде всякакъв.
Само за да сме обективни, ще спомена, че бръсначите се правят от сравнително меки стомани с ъгъл на заточка 8 градуса.
Вече се досещате, коя е следващата тайна: колкото по-малък е ъгъла на заточка, толкова по-остър е ножа.
Габаритите и ъгъла на заточване са едно, но стоманата, от която е направен ножа е нещо съвсем различно и всъщото време тясно свързано с понятието "острота".
Следваща "тайна": колкото по-качествена, дребнозърнеста структура има стоманата, толкова по-малък ъгъл на заточване ще можете да направите. Прословутите (между нас) ножове на Mora са идеални, не само поради ниската цена, но поради факта, че тези ножове са с перфектните габарити за един ловен, кухненски и ежедневен нож.
За съжаление, не мога да твърдя същото за стоманата от която се правят ножовете Mora 2000 и Mora 2010. Неръждавейке Sandvic 12C27. Не особено твърда стомана с неподходящ ъгъл на заточване от 20 градуса. Острието буквално се изкривява при употреба. Не знам защо всички се хвалят, че са одрали цяла зоологическа градина, нацепили са

200 хектара дъбова гора и ножа продължава да бръсне - това са глупости!
Тук е мястото да споменем, лесно се сменя ъгъл на заточка от 40 на 20 градуса, но обратното е приложимо, само ако сте прежалили формата на острието.
И тъй, за да приключим лирическото отклонение за видове ножове, ще обобщя от многобройни опити, четене по форуми, водене на бележки, събеседване с термисти, технолози и други специалисти, гледане на филми и прочие:
Стомани със съдържание на въглерод между 0,4 и 1% и с твърдост 58-60HRC е напълно достатъчно за да получите качествено острие.
Сега да се върнем на заточването.
Задайте си няколко прости въпроса: За какво ще използвате ножа? Колко остър искате да бъде вашия нож?
Ще дефинирам понятието "работна острота". Това е оная степен на острота на ножа, която позволява без усилие да се извършват ежедневни за един нож неща. Рязане на салам, обезкостяване, рязане на месо, дялкане на тояжка.
За да стане по-ясно нека приемем, че този нож реже вестник съвсем чисто и може да обръсне космите на предмишниците ви, при тове не срещу косъма, а по растежа на косъма му.
Изключвам хора като мене, които са видиотени (ама наистина видиотени) на тема остър нож и ще се спрем на следните основни изисквания:
Начинът на точене да е лесен - да не се изисква да си гений, виртуоз или да имаш енциклопедични познания за видове камъни за точене, брусове, техники и похвати
Точенето като процес да е максимално кратък - 20мин. на нож е прекалено. В рамките на 8-10мин. трябва да сте заточили ножа си до работна острота.
Методът на точене да е опростен - да не изисква 8 различни инструмента и/или пособия.
Да се достигне "работна острота" - предполагам не смятате да правите хирургически интервенции, нито пък да се бръснете както Дънди Крокодила от едноименния филм. Лично аз за бръснене ползвам Жилет с 5 ножчета - горещо ви го препоръчвам.
И тъй да обобщя моите многобройни експерименти.
Най-доволен съм от комбинираните диамантено-керамични точила на Falkniven - DC-3 и DC-4 - Това е перфектния начин да си ДОЗАТОЧИТЕ ножа. Обърнете внимание - те не стават за заточване на много затъпени ножове. И още едно много важно уточнение: С диаманти не се заточват стомани с твърдост над 62hrc както и стомани със съдържание на въглерод над 1,4% (в частност някои булатни и дамаскови стомани). Метода е прост: първо заточвате върху диаманта, след това върху керамиката "заглаждате" лезвието. Може да използвате маркер, с който да "боядисате" режещия ръб на острието и да гледате дали плавно и равномерно се движи ножа по точилото.
Може да си закупите срещу 40лв. керамично точило на Lansky - крокстикс. Състои се от два компекта керамични електроди и поставка, в която електродите се поставят под определен ъгъл. Точилото се нарича CrockSticks и е много ефективно. Отнво напомням - с него се дозаточва.
В случай, че ножа е затъпен, или не разполагате с точилото на Falkniven (или подобно), или искате да смените ъгъла на заточка. Може да използвате точило за градински инструменти от Практикер (брус за коса), както и комплект шкурки от 400 до 2000. Точилото се кисне 10 минути във вода преди употреба, водните шкурки също се мокрят по време на точене. След шкурка 2000 няма нужда да използвате каиш със шлайфпасти, както пише в повечето форуми.
Няма бърз и ефективен начин за заточване на ножове. Има бърз и ефективен начин да си поддържате ножовете остри.
А сега да задоволя любопитството на Unior, който ми зададе въпроса "Как си точиш ножовете?"
1. Стоманите са като оная поговорка "От всяко дърво - свирка не става". Не всяка стомана се точи.
2. Златно правило е - колкото е по-твърда стоманата, толкова по-мек трябва да е камъка.
3. За хубаво заточване, трябват хубави камъни. Хубавите камъни струват хубави пари. Някои от тях не са дори по моя джоб.
4. Висока острота се постига само на естествени камъни, не на керамика, диаманти и т.н.
5. На естествените камъни се работи с масло с много нисък вискозитет.
6. Използват се рецепти за острене, които са "фирмена тайна". "Рецептите" всъщност представляват обмазване на камъка с масло и различни шлайфпасти, прахове от микро-диаманти и т.н. Т.е. върху "гол камък" не се точи.
Ето ти една моя примерна рецепта от "моята кухня":
След работна острота (falkniven DC-4) се започва подред на японски камъни NANIWA 3000, 6000, 8000. Уточнявам, че качествените японски камъни се произвеждат от две фирми NANIWA и KASUMI.
След "япончетата" се започва - врачански мрамор, ахат, тъмно син белгийски камък (шисти), яспис или кремък.
Процеса по заточване на нож с дължина на острието между 10 и 15 сантиментра трае около 2 до 2,5 дни.
Сега вече се сещате, защо купешките ножове не са чак толкова остри - ако ги остреха до "легендарни" степени, самия процес по заточка ще струва няколко десетки пъти повече от изработката на самия нож.
И последно: оня номер от филма "Бодигардът" дето върху "самурайски меч" пускат шалче и шалчето се разрязва от собствената си тежест е холивудска простотия.