Не усетно дойде време за поредното предизвикателство наречено Атон. В леко променен състав на 10 октомври влизаме на територията на Света Гора. Предварително разделих хората на 3 групи за да има възможност за покриване на по-голяма площ за теренни проучвания и тн. В акъла си ги нарекох 1- отбор "пешеходци", 2 - "Спартанци" и 3-я - "Славяни". Задачите са уточнени ферито си боботи и докато се усетя екипа "пешеходци" стана време да слиза на арсаната на Зографския манастир. На бързо уточнихме и котролно време за челефонни разговори и дим да ни няма. За мен е позната гледка, но моите спътници в захлас започнаха да щракат с апаратите. След 20-30 минути потегляме по пътя за манастира и оживено разговаряме кое как ще правим. Пътьом откриваме една пещеричка странно как сме я пропуснали предишните пъти и юруш на картирането.

Тъкмо привършваме с нея и едно пикапче с двама монаси ни взеха на стоп, добре започваме. Атон е особено място хем се връщаш неусетно с години назад във времето, хем всяка година все повече почва да прилича на супер луксозен курорт. Ето и поредната изненада сградата пред манастира е оправена и вече "туристо-поклонниците" се настаняват там, а не вътре. Следва регистрация , настаняване и кратка обиколка в района на манастира. Времето неусетно се изтъркулва и става време за сън. Нова утрин нов късмет- решаваме да пропуснем трапезата и потегляме към изоставения скит 12-те апостоли, речено сторено взимаме пособията за картиране, вода малко суха храна и почваме изкачване по каменистата пътека към скита. За мен това е дежавю, но за моите спътници нова и непозната картинка, лафчета снимки и след има няма час и половина зърваме набелязаната цел. Времето от слънчево става с разпокъсана облачност и това облекчава до някъде запотените ни телеса

. Намираме това което ни трябва, и като деца в сладкарница безотоговорни и самодоволни се мятаме с трънаците за да се заемем с поредната картировка, снимки и всичко останало.

Приключваме с работата, кратка почивка леко похапване и бегом към манастира Зограф, че ни чака път до другата светиня манастира Хилендар. И ето ти изненада дъжд който определено няма никакво намерение да спира, все едно ние си имаме планове и така. Мокри като кокошки се завличаме до Зограф, грабваме багажа и пред шашрдисаните погледи на няколко монаси и поклонници пре спокойно цапайки в локвите се отправяме към Хилендар. Дъжда вече е престанал и ние поемаме по разкаляната пътека. Подминаваме с мръсна газ пещерата на свети Козма и продължаваме смело напред, бързаме да стигнем по възможност преди 17.00 е нестигнахме навреме. Хилендар се оказа окупиран от руски пилигрими, а архондириото притиснено ни каза че има само едно легло за нас тримацата и ако искаме да си опитаме късмета в зелотския
манастир Ефсигмен Тръгваме без да се замисляме и след около 40 минути се отзовамаме пред неговите порти. Манастира е внушителен с аскетичният си вид. Приемат ни радушно, следва хапване и настаняване. В манастира няма ток и за осветление се ползват газени лампи, което е много приятно усещане след целодневното препускане из атонските пущинаци. Сутринта ни приканват за сутрешната закуска, която се оказва много вкусна и обилно "полята" с бяло вино и маслина

. Следва поредното пътуване този път с фери до пристанище близо до Голямата Лавра. Пристигаме сменяйки клатушкането на корабчето с клатушкането на един пикап. поредните записвания, настанявания и разбира се лекинко разузнаване на района. Вече е решено на сутрината отпрашваме за румънския скит Продромо и ще се заемем с пещерата на Афанасий Атонски

Речено сторено пещерата е обстойно прегледана, картирана и снимана от там поемаме пътя за скита Света Троица очаквани дълъг и изморителен преход до там.

Следва продължение .........