Не съм предполагал, че подобно място съществува! И е само на 2 километра от България, което, от своя страна, е добре, защото вече щяхме да сме го съсипали! Но нека Ви разкажа:
От близо месец планувах по-сериозна разходка с колелото. Качих се на нощния влак за Варна и в седем сутринта, напълно екипиран, поех по северното черноморие. Около Джулай карах по южното, е двете нямат нищо общо! Истинска катастрофа! Нищо не се е променило, откакто като дете ходех почти всяка година в този район. Жалко. Спрях да хапна в Шабла и потеглих да превзема последните 30-ина километра. Малко след 13:00часа бях на Българо-Румънската граница, където любезен митничар, румънец, оглеждайки любопитно натовареното ми возило, ми пожела приятен ден.За първи път, след 1990-та година, бях в Румъния. Бях чел доста, все, най-вече, за политическата обстановка и че, горе-долу, сме на едно дередже. Първото нещо, което видях след като минах "оттатък", беше един склад за дърва за огрев, мръсен като тези покрай околовръстното на София. Малко след него имаше един къмпинг, който се оказа, че не работи. Тук си помислих, че тяхното южно черноморие няма да отстъпва по мизерия на нашето северно. За моя приятна изненада не се оказах прав. Само два километра след граничната бразда се показа първото им населено място-Вама Веке.
Това е тяхната най-южна точка, нещо като нашето Резово, само дето си имат плаж. Цялото селце е дълго около километър, с три-четири преки водещи към плажа. Да има, да има 600-700 кв.м. Айде, километър на квадрат да е. Но хора....Хора да искаш. Млади, стари, с коли, пеша, нарамили раници.... Никой обаче, не се блъскаше в другия, не го настъпваше гледайки го страшно. Може да не разбирам езика, но когато хората са добронамерени и усмихнати няма как да не ги разбереш. Спуснах се с колелото по една от преките, която се оказа тяхната главна търговска улица. От двете страни се заредиха заведения, магазинчета и щандове със сувенири. Заредиха е силно казано, защото дължината на "главната" не беше повече от 100-150 метра и ме изведе на плажа. А плажът....за него след малко. Преди това ще направим кратка фоторазходка:
Има и хотели, прилично изглеждащи, за любителите на по-луксозното:
Имат си и SCUFUNDARI. Преди малко Гугъл-преводачът каза: гмуркане.
Това е най-евтината румънска бира. Зависи от кой магазин си я купиш, но излиза около 1,8-1,9 лева.
Такива плакати бяха разлепени доста:
Вместо спящи полицаи ползват корабни въжета:
За първи път видях пънк-рок хотел:
Малко рибарско селище с една-единствена лодка:
Без коментар:
А за любителите на кемпери и каравани-има къде:
Това е главният път към вътрешността на страната. Подобна гледка, на маратонки по стълбовете, съм виждал и в България. Свързваха ги с наркоманите, като се разправяха, естествено, от журналисти, две версии. Едната беше, че под тези стълбове живеят дилъри на дрога, а другата бе, че това са обувките на конкурентни дилъри, бити и събути, а чепиците им метнати, за да плашат другите.
Един от плановете ми за вечерта бе да изпия една бира и да се върна да спя в Шабла, от където, на следващия ден, да потегля към Варна. Но бях като омагьосан от това селце. Времето беше прекрасно, морето малко бурно, та реших да се поразходя по плажа. А плажът....Плажът на Вама Веке е това, което прави това румънско селце уникално. Разпънах си палатката, завързах велосипеда за една табела и нека, уважаеми читателю, твоята разходка започне сега:
Докато някои се излежават на плажа, в близкото заведение течеше трескава подготовка. Всички скари бяха запалени, а младежи не спираха с приготовленията:
Тази красива румънка също като мен снимаше. Аз пък щракнах нея:
Както се разхождах на масата в това заведение кацна ..........планерист. Нямаше сърдити, обиди, шамари. Всичко се прие от забавната страна:
А тези къде ли ще се приземят?!
Дори кучетата и котките се държаха дружелюбно един към друг:
Но да продължа разходката по плажа. Тази снимка е за колегата, който ме укори, че не снимам пълните жени. Всъщност, тази девойка беше най-дебелата жена на плажа:
Разни хора ми снимаха колелото, все от този ракурс, та реших и аз да го щракна:
А в тази палатка спеше мечка. Не се шегувам. Не я видях, но я чух. Човек не може да хърка толкова силно, казвам Ви
:
Тук всичко беше наред, докато мама и тате не решиха да облекат малкия нудист:
Започна да се стъмва и реших да се разходя по някоя от другите две улички. Видях хотела на Джон, бунгала, лятно кино...
Уморен от прехода и разходката си легнах, но почти не спах. Смях, веселие и концерти на рок групи се носеха от всякъде. Никаква чалга, дори и румънска. Никакви скандали. В 6:30 станах да посрещна изгрева. На плажа имаше над двеста човека-будни. Спящите бяха много повече. Направих няколко снимки, събрах палатката и се отправих към "главната":
На търговската улица започваше новия ден. Не зная дали заведенията бяха затваряли, но всички работеха вече, хората обикаляха за закуски, е някои и за бира, но кипеше живот.
Това, да не знаеш език не е добре. Добре беше, че на почти всичко имаше цена, та можеш да сметнеш колко дължиш. Реших да хапна геврек и айран. Нито геврекът се оказа това което очаквах, нито айрана. Но пък беше най-вкусното геврече, което съм ял. Още топло и .... сладко, със стафиди и сусам. А айрана, след като го разклатих не потече. Помислих си, че е прокиснат и тогава се зачетох, но разбрах само това-3,6%. Ясно, не е айран, кисело мляко е:
Като за последно снимах този метал-бар. Предната вечер беше пълен с яки мъжаги, та не ми се щеше да дойде някой да ме пита защо го снимам, но, макар, че имаше 2-3 човека и сутринта, се престраших:
В заключение ще кажа, че с малко тъга напуснах Вама Веке. Наистина ми хареса. За любителите на традиционното ще спомена, че има плаж и за традиционалистите, не навсякъде се разхождат голи хора. Основен език за писане и говорене е румънски, рядко се среща надпис на английски. Нормално е към Вас да се приближи младеж и да Ви поиска някоя пара, но не са досадни като циганите по светофарите. За гамените-нямате място там! Повечето плажуващи и почиващи там са румънци, някои от които изглеждаха доста здрави. А и полицейското присъствие беше доста сериозно, постоянно обикаляха уличките. Българи почти не видях. 1 лев е около 2 леи, които може да обмените на границата.
