Поради ред причини скоро не можах да „отскоча“ до Централен Балкан. Но походи могат да се организират и в Лудогорието. Нищо не ни липсва, освен височини над 600 метра. Затова пък си имаме гъсти, непроходими гори.
На връщане от една разходка в гората „завъртях“ телефончето до председателя на ТД „Буйна Гора“ Разград. Предложих му да включи в плана на дружеството и един поход до село Езерче. Има какво да се види там. Не се излъгах, разбран човек е Румен. Отговори:
-Ще се опитам да направим такъв поход.
Един ден ми се обади Марин, че е готов да води този поход. Разговаряли са с Румен.
Остана да организирам нещата в селото. Кмета се съгласи да приемем туристите в хижата. И ето ги туристите в селото. Но нека първо да видим центъра на село Езерче. Евроинтеграцията се чувства.
Училището. За съжаление снимано от задния двор, тъй като в предизборния ден не беше удобно да се снима фасадата отпред
Търговската сграда.
Очаквах да пристигнат 10-12 туристи, а те пристигнаха 28 туристи от всякаква възраст, за завиждане сме.
Днешният ни водач - Марин се безпокоеше, че малкият турист ще ни забави. Напротив аз бях във възторг, че в групата имаме едно мъниче. Новото поколение туристи.
Имаме и четирикраки спътници.
Но, с тях трябва да сме внимателни, защото с нас бързо се сприятелиха, но помежду си малко трудно.
Пристигнахме до първата и основна цел на нашия поход – Руския паметник. Тук по време на Руско – Турската война, през Юли 1877 година е станала първата среща на Руските и Турските войски след преминаването на Дунава. Сраженията били ожесточени. Според преданието от старите хора, имало толкова много жертви и от двете страни, че близката седловина плувала в кръв. Баща ми разказваше това, като бях дете. А аз не разбирах, защо хората са толкова жестоки, защо взаимно се убиват! Дали не могат да си живеят в разбирателство? Веднага след войната дошла една Руска група и построила параклиса и паметника в памет на падналите жертви. Слушаме с интерес историческите сведения представени от Марин.
Продължаваме към следващата ни цел. Дълбокия кладенец (геран) в местността Инан Чайъръ.
Дълбочината на герана буди удивлението на всички. До повърхността на водата е 10 метра. Колко е надолу не зная. И все още е действащ.
Навлизаме във вековни гори.
Дедите ни казваха, че тези гори са обграждали селото, до първите къщи. За съжаление човека, този самоунищожител ги изсякъл безпланово. По време на моето детство те достигаха на километър от селото и до съседното село се вървеше през гори. Днес това е невъзможно, след 1944 година горите бяха не само изсечени, ами и изкоренени. Минаваме през м. Меше кулак. Кратка почивка.
Ето ни вече в Букака. За съжаление няма живо буково дърво. Само засяти ниви.
Минаваме покрай най-горната течаша чешма на 2 км. от горния край на селото. Ето я, Башбунар чешма. Броя на течащите чешми около селото е осемнадесет.
Следващата ни цел е заслон Бърлогата. Заслона е построен с идеята на двама, а участваха 14-15 човека с труда си. Ползва се от всеки който има желание. Вратите не се заключват.
Намира се в гора от бор, акация, дъб и други видове дървета.
Ред е за посещение на хижата на селото. По пътеката излизаме на пътя за с.Садина. Това е една от най-високите точки в околността, около 400 м н. в. Отук се вижда гр. Разград, гр Вятово, гр.Цар Калоян, красивата местност Касърата, близо до селата Осенец и Балкански.
Още 20 минути и пристигаме на крайната точка. Хижата на село Езерче, намираща се в една много красива местност, Куру гьол. Самата хижа също е много красива.
Благодарих им за посещението, те пък ми обещаха отново да дойдат, но за поход по други пътеки.
