От Ком до Емине 2012 - пътят към една мечта

[Tito]

Здравейте!

Позволете ми да споделя и тук разказа си от сбъдването на една голяма моя мечта от това лято - извървяването на Пътеката!

http://rvetito.blogspot.com/

Приятно четене!

GPS трак - http://search.data.bg/ready/a5bdcba1d4e3f386423f9836975304fc/KOM-EMINE.gpx

[meco puh]

Tito, добре дошъл тук, с разказа.. Все още не съм ти го прочел. Имам навика, ако имам нещо много сладко, да не го изяждам набързо, за да го имам по-дълго. Досега съм прочел само общата част, но е запазен в компютъра ми във Favorites. 

[Tito]

За много години, Мечо! Както обичам да казвам - ходих 20 дни, писах 3 месеца, ще чета цял живот Когато имаш време, аз препоръчвам на приятелите си да го четат на спокойствие за да усетят максимално какво ми е минало през главата. Ще се радвам да чуя мнението ти, след като го прочетеш.

[meco puh]

Тito, преди да съм прочел, знам кулминационната точка на твоя поход. Това е загубата на документите. Аз носех три телефона, още под Мали Ком загубих единия. Казах си нищо, имам още два, не се върнах от един час разстояние. А това е отдалечаване от н.Емине.
Като прочетох в оня форум за загубата на твоите документи, само аз можех да си представя какво ти е. Моето нищо, твоето е тежко, но има и по-тежки случаи в човешкия живот.
Капка по капка ще изпия насладата от прочитането на твоя разказ Ком Емине.

[jordanov]

Браво Тито ! Справил си се отлично и с ходенето, и с разказа!

[Tito]

Благодаря за отзива! Този Преход беше може би най-истинското нещо, което някога съм правил. Със сигурност ще го направя пак, макар и да не носи такъв заряд като този

[meco puh]

... Със сигурност ще го направя пак, макар и да не носи такъв заряд като този

Не е вярно Тito, Mинаха само 18 месеца, а отново съм зареден. Не зная по какъв начин да си изтощя батериите. Отново ме тегли една страшна сила.
А на Зла Поляна, като сте били в говедарника, този първия, откъм прозорците (на твоя ред), мисля че съм го срещнал и аз, въпреки че не спах при тях. Дали не е от село Чурек?

[Tito]

Мен не ме е спирало да ме тегли от момента, в който пътувах с автобуса от Варна за Севлиево (и от там с кола до Острец) и гледах билото в деня след финала. Няма и да спре докато съм жив.

Имах предвид, че няма да е същият емоционален заряд, когато и да се случи пак да тръгна по Пътеката. Не казвам по-голям или по-макък, просто различен. Нали знаеш, нещо като с първата любов

А на Зла поляна говедарите като в хор казаха, че са от Врачеш. Между другото споменаха за теб Като ме разбраха на къде съм тръгнал и единият каза - Ей да знаеш много хора минават от тука, но миналото лято един човек мина покрай нас, имаше едно звънче на раницата. Веднага се сетих, че си бил ти.

Ха, ей сега и друго нещо се сетих, което дори съм пропуснал да го спомена в пътеписа. Моят спътник Павката също си беше вързал едно звънче на раницата, вдъхновен от твоят разказ от миналата година. Даже му беше по-важно от щеките. А не го чуе да дрънчи и се спира, докато не го намери, ако е паднало

[meco puh]

Тito, ето го сухото дере, между точки Х4 и Х3, което се преминава трудно. Това лято, на 5 Септември отидох специално да го видя пак. Това дере се избягва, като се скъсява и пътя. След Х4 се продължава още около 50 метра по пътя, на югозапад, по оная синята маркировка и се отклонява на изток. Излиза се направо на Х2. Маркировка по оранжевата линия няма, но ще маркираме това лято.
Още нещо: на 50 метра от Х4 има вода, която извира на 200-300 м. отгоре, по оранжевата прекъсната линия.

[Tito]

Аз там минах така:



Водата може за едната бройка да сме я подминали.

[meco puh]

Аз там минах така:



Водата може за едната бройка да сме я подминали.

Няма как да я видите. Тя е на около 50 м. напред по пътя, но като се отклоните по Сухото дере никога няма да я видите. Ще я маркираме и водата и пътеката.
Вие не сте вървели по Сухото дере. Дерето е на севроизток, а вие сте направили остър завой на югозапад, в обратна посока. Прочетох пътеписа. Отлична работа. Сега е ред моя син да вкара твоя трак в моя GPS, че ако реша на лято да чествам прекрачването в 70те години на Пътеката...

[Tito]

От сърце ти го пожелавам! Ти си наистина пример за подражание, Мечо! Баща ми е на 62 и твърди, че не би могъл да го направи, а е в трудова кондиция и е здрав. Всеки път като го чуя да говори така му давам пример с теб как докторите са те били отписали от движението, а ти как със силата на волята си се "записал".

А дерето целево го избегнахме. Като стигнахме до този остър завой, където то започва видяхме, че маркировката и табелите продължават нагоре по него, но дървесният апокалипсис ни отказа да влизаме там. Иначе като цяло забеляза ли, че повалените дървета бяха предимно около пътя/пътеката? Извън него се оказа по-чисто и ние често прибягвахме до "офроуд" тактика.

Иначе за следващо минаване за сега не съм мислил. Сега бях категоричен, че тръгвам и сам, както и се случи, но за следващо минаване бих го направил с някой, който го иска не по-малко от мен и на, който да помогна с придобития опит. Или пък с цяла компания. "Зарибих" доста хора за Пътеката, след като ми прочетоха пътеписа, но повечето изразяват съмнения, че биха се справили, естесвено без дори и да са опитали.

Тази година съм решил да направя друг доста по-непопулярен преход от вр.Връшка чука до Ком за 4 дни, с което да "затворя" целия Балкан.

Ще се радвам, ако тракът ми ти помогне в случай, че решиш да тръгнеш налято.

[Mavrud]

Тито, поздравления и от мен за успешния поход и интересния разказ.
Пожелавам ти в скоро време пак да го повториш, но този път от Емине до Ком.

Като "старо куче" вече, може да споделиш твоите препоръки (подготовка, оборудване, храна, медикаменти и др.) към мераклиите за първи път да тръгнат по маршрута Ком - Емине. Има и такава тема във форума На какви условия трябва да отговарят мераклиите за Ком-Емине?

Дали има още хора, които минават К-Е без GPS-и?

[meco puh]

Дали има още хора, които минават К-Е без GPS-и?

Да, това лято едно момиче, Руми, заедно с баща си - Тодор, минаха без GPS. Но това вече е много трудно. Маркировката на много места липсва. А това предразполага към много опасности. Ние си пишехме на ЛС с това семейство и им дадох телефонния си номер преди тръгване. След Котел объркали пътеката, тръгнали по стара маркировка. Под връх Черния нос се загубила маркировката. Обадиха ми се в 22 часа, накъде да продължат. Слава богу, нещата се оправиха, не се наложи да отида на 150 киломеътра през ноща. Те финишираха на нос Емине след 4 дни.

[Hobo]

Тито, поздравления за успешното преминаване на маршрута Ком-Емине! Прочетох твоя пътепис още преди да се регистрираш тук във форума. Много харесвам точно такива пътеписи, в които хората споделят не толкова технически детайли колкото личните си чувства и усещания. Присъединявам се към молбата на Mavrud. Ако може да разкажеш по-подробно и за финансовата страна на пътешествието в темата На какви условия трябва да отговарят мераклиите за Ком-Емине?