ЗАКЪСНЯЛА ЕСЕН
При една от своите разходки вървейки замислен ми направиха впечатление цъфналите цветя: Лайката
Паламидата
Поветицата
Малко невероятно е. Нали цъвтят през Май, когато изкласяват житата? Изглежда, че ги излъга топлото време, закъснялата есен. Хрумна ми идеята, при такава зкъсняла есен да спретна един есенен поход до моя любим връх Ботев. Пъзела се нареди още по-добре, когато ми се обадиха от Враца, че искат да отида с тях. Остааваше да уточним датата. Намерението ми беше в началото на м.Октомври, а те имали възможност през м.Ноември. Казах им, че тогава обикновенно се разваля времето.Съгласиха се на 19 Октомври и всички числа на судокуто се настаниха по местата. Срещата ще бъде в Троян в 8,00 часа.
Далеч съм от пустата планина. Да взема да си купя една къщичка от близките планински села!!!Тръгнах в 23 часа на 18 Октомври. В Попово два часа чакане и в 03,00 часа пристигнах на гара Левски. Малко съм сгрешил със закъснялата есен. Тя ни посещавала през ноща, но аз не съм излизал да я посрещам или съм излизал, ама преди да я видя съм се прибирал в стаята. До 06,18 часа беше голямото студуване във ветрилника на гарата (чакалнята). Не зная така ли е по всички гари в България и света?
В 08,12 часа слязох от влака вТроян, няма никой да ме чака. След малко ми се обадиха, че след половин час пристигат. Да, ама не!!!Минаха два часа, реших да проверя. Всичко точно, само че все още са на половин час от Троян, станала някаква много весела случка, на която и сега се смея. Пристигнаха в 10,45 часа. Е да де, сега вероятно си казвате, по-лошо би било, ако въобще не бяха пристигнали. Минахме през Априлци и ето ни на изходния пункт – местноста Мазането или водохващането на ВЕЦ Видима, на река Видимска.
Раниците на гърба и поемаме по пътеката към хижа Плевен. Има и втора пътека, която се казва „по кабела“, защото следва ел.кабела, захранващ връх Ботев. Но тя е по-стръмна, затова пък е по-къса.
Минаваме покрай трафото, захранващ х.Плевен. Подминаваме стръмната зимна пътека в западна посока към хижата, има направени парапети в началото, но не зная как е нагоре. След тая пътека има отклонение на изток през малко мостче, откъдето започва пътека към пещера – Водните дупки.
Веднага след моста продължаваме на юг към х.Плевен, по стръмна пътека. Добре се движим, някои бързат и изчакват, други са по-бавни, но сигурни.
Нямаме много време, ще се стъмни рано, но и не е малко времето. Заслон Ботев не е далеч. Малка полянка в букова гора, с подновени пейки и маси, които предразполагат за кратка почивка и снимки.
Подновени са и маркировъчните табели.
Тръгваме и след още малко усилия сме на обширни поляни. Отляво – на юг, по стръмното е учебната ски писта, а на север са сградите на ПСС и учебната база.
Още по нататък е самата хижа Плевен. Отклоняваме се да я видим.
Минаваме през сенчеста букова гора
Над горския пояс започва скалист гребен. На запад виждаме Видимските поляници, от където Крали Марко си косял сено за своя кон. На юг от поляниците са Видимските зъбери.
А далече на запад, в дъното белее хижа Амбарица. Над нас е дългото въже, което през зимата помага да се изкачваме на връх Млечния чал с внушителните 2254 м. н. в. На изток от Млечния чал е Безименния връх. На този връх излиза и пътеката по кабела от Мазането, за която стана въпрос в началото на нашето изкачване. Още на изток от този връх има един райски кът – наречен Заслон Ботев.
А още по на изток е величествения Юмрук – връх Ботев.
Но, ние все още сме над горския пояс под вр.Млечния чал. А слънцето пече ли, пече. И то така, че ни накара да се съблечем по къси ръкави и пак ни е топло. Ако бяхме забравили датата, щяхме да кажем, че е 19 Август. Движим се по източните склонове на скалите, за да не изкачваме излишни височинки и едновременно да не се изкачим до пеща на Крали Марко. По предание на народното творчество от Троянския край, Крали Марко си сеел житата по платото на връх Ботев. След като ги пожъне ги събирал на кръстци на върховете Малък и Голям Кръстец, Трупал ги на големи купни на връх Голям Купен. Вършеел ги в м.Харманите и събирал житото във връх Амбарица. Смилането ставало между воденичните камъни на големи воденици на Дерменкая, а пекъл хляба в пеща над нас, където се намираме сега. Хляба ядели заедно със сестра си Мара, на връх Мара Гидик.
От жега засъхват устните. Запитаха ме вода има ли наблизо. Да, ей оная чешмичка с паметната плоча на загинал турист. Малко след това стигнахме до там, но за наше съжаление вода няма. Чешмичката засъхнала. След 10-15 минути сме на първия улей от петте. Тук вече вода има. Олекна ни, и вървенето е песен, тъй като при преминаването на тези улеи пътеката е почти равна, с много леки изкачвания и слизания. Всички се отдадохме на снимки и наблюдения на природата. Чудесен е този северен Джендем. Едно зелено море. А какво ли няма в него: висоти, дълбини, скалисти брегове, над бреговете пръскала. Над морето птици – гарвани, орли и какво ли не. Проникнете ли вътре, ще се учудите на разнообразието на животински видове. От най-дребни до най-големи, не е изключено да срещнете и мечка, че да ви се изправи косата или да замръзнете на място. Поглеждам към пръскалото на Видимската река – Видимското пръскало. Ей къде е, по-малко от километър може би по въздух. Да обаче ни дели пропаста на Северния Джендем, нямам възможност да сляза и да измеря, колко е разстоянието. Само предполагам, че е един живот разстояние!!! Показвам го на моите приятели. Да, те вече наистина са мои приятели. Дори им обещавам, ако ме повикат, винаги ще се отзова на техните туристически мероприятия. А те са, за тяхна гордост, доста чести. Съжаляват, че пръскалото няма вода. Нищо напролет ще има, тя рядко пресъхва до капка. Много не са съгласни отново да дойдат, но аз съм убеден, че дори ще минат трети път по същия маршрут. Та аз след всеки втори поход или излет не мога да не погледна вр.Ботев по отблизо. Та там е сърцето на БЪЛГРИЯ!!! Там с едно обръщане можеш да видиш почти цяла БЪЛГАРИЯ!!!
Пресичаме пътеката от Мазането към Безименния връх (по кабела). И тук леко отклонение. Защо да е безименен. Тръгнете от заслон Ботев, връх като връх. Тръгнете от Млечния чал, връх като връх. Да, може би защото отдалеч изглежда като равнина. Илюзия, връх като връх, ама безименен. Има си професори по география, това е само моето размишление.
Вече сме в последния улей. Пием студена вода, която при натрупаната умора изчерпва и последните сили. Казвам, че ни остава едно последно изкачване, но е тежко като изкачването на вр.Ботев от седлото нагоре. Дори на 04 Август едно момче ми каза, че му е било по-лесно да се изкачи на вр.Ботев от седлото, отколкото изкачването от последния улей до заслон Ботев. Може и да е право момчето. До улея натрупана умора, студената вода малко хора могат да я отказват, и ето едно трудно изкачване. Вече сме в РАЯ.
Време беше вече да седнем, да си починем, да си поприказваме. Запознахме се тази сутрин, а от вървене не можахме да си кажем необходимите приказки. Влязохме в заслона, Ицо и другото момче (не остана време да му науча името) вечеряха. Посрещнаха ни с усмивка. Имаше всичко – топла вода, супи, кафета, чай. Разбира се без бира не може. Вечеряхме, като преди това пихме по една ракия на няколко пъти, всеки според способностите си. Рано, рано си легнахме.
Хайде лека нощ на всички!
Преди тръгване имаше малко конна езда.
Сутринта духаше вятър, който не ми пречеше, свикнал съм, но доста главоболия създаде на Петко. Обръщах се назад да ги снимам.
А докато се изкачат, реших да направя няколко снимки.
От тук се вижда половината Балкан: На изток Ушите, Параджика, Юрушка Грамада, Зелениковец, Почти целия масив Триглав, Росоватец и в далечината Бузлуджа. На запад Безименния връх, Млечния чал, Жълтец, Костенурката, Крътците, Купените, Амбарица, Кавладан, Юмрука, Вежен и в дъното Мургаш.
Още Витоша и Рила, Средна Гора и Родопи и предпланините на север.
Бъзов дял с хижа Плевен
Снимка на най-високата точка на Ботев и поемаме към Малкия Юмрук.
Не забелязваме, че духа вятър, никой не мисли кога ще пристигнем в хижа Мандрата под хижа Тъжа. Няма облаче на небето. Паметника на тримата алпинисти. Не съм от най-меките хора, но тук колкото пъти и да минавам, винаги ми се размеква душата, заради тримата млади.
Бързо слизаме до заслон Маринка. Има пейки с маса. От пейките на запад на 10 метра, започва пътека за чешмичката. Тя е на 50-60 крачки. Отидох до чешмичката. Тече малко, като ракия от серпентина на казан. Само от долния чучур. Може би ако се запуши долния, ще потече от горния и тогава ще може да се налива поне някоя и друга тубичка при крайна необходимост. Нямах с какво да запуша долния отвор. Заслона е в окаяно състояние. Може да се ползва само при бедствие през зимата. Не се изкачихме на Параджика, поради вятъра. Не че беше силен, но виждах, че пруиятелите ми ги измъчва. Тръгнахме по подсичащия път. Тук искам едно малко отклонение. Миналата година на трима приятели от мТърговище не можах да им помогна, като се опитвах да рисувам стрелки на пътя. А по-лесно би било да им кажа предварително:Ако няма да се изкачите на Параджика, напускате коловата зимна маркировка (КЗМ) и тръгвате по пътя, веднага след заслон Маринка. От тук се вижда Северна България. Следите кога отново ще виждате Северна България. Това е на Пилешкия полог. От там нататък до Румелийските гробища само по КЗМ. Лятната е завзета от гъста хвойна.
Никакви проблеми по пътя. И вятъра е нищожен. Пристигаме до заслон Михайлов. Същата картина, почти неизползваем. Заслона е малко встрани от пътя, може би на 60-70 метра.
Продължаваме, не след дълго сме на Пилешкия полог. От тук може без да се обърнете, само с леко извиване на главата да видите Северна и Южна България, до Родопите.
От Параджика слязоха двама с АТВ и един с мотоциклет. Поздравихме се, бяха добри, тръгнаха като бесни нагоре, не зная колко треви и цветчета умряха под огромните грайфери. Вече продължаваме по КЗМ, която е само на 10-15 м. от пътя. Лесно откриваема. Нагоре към Юрушка грамада се появиха много гарвани, които носеха нещо на човките си. Вероятно от разложено животно.
Отклонихме се да видим какво е, но се оказа, че е доста надолу. А и гарваните като че ли ни усетиха, спряха да слизат при жертвата. Отказахме се, да търсим. На изток се вижда Голям Кадемлия.
А зад нас, на запад - Параджика, Ушите и Ботев
Вече сме надолу, но внимание!!!При ясно време отклонението за х.Тъжа е най-лесно откриваемо. Но при една гъста мъгла, малък проблем. Отклонението е на север, има нов маркировачен кол. Това е там, където свършва наклона на Юрушка грамада, равно място. Тръгва се по пътеката, а не по пътя, който ще ви изведе горе на билото- Табиите(Табите). Преди да се влезе в гората се вижда х.Тъжа, а зад нея Зелениковец.
След около час уморително слизане сме на изворите на река Тъжа. Още 15 минути и в синята сграда – х.Мандрата.
Нищо лошо не мога да кажа за моите приятели. Те бяха толкова добри и тихи, че не зная как да ги похваля. А за укоряване, и дума не може да става. Бих ги защитил с нокти и зъби пред всеки. И тук бяхме посрещнати добре. Настанихме се, оставихме раниците и поехме към Кадемлийското пръскало. Минавал съм много пъти покрай него, знаех че е на час от хижата. Минахме покрай смесите на река Тъжа.
От тук продължаваме на юг, а на изток е маркираната пътека за х.Мазалат, покрай Пеещите скали. Минаваме покрай едно малко пръскалце, и се опитвам на шега да им кажа, че това е Кадемлийското пръскало. Да, ама не. Не захапват въдицата. Искат да продължим надолу. Виждаме една интересна скала – скала мечка.
Пристигаме до пръскалото.
Там бях преди 4 месеца, по-точно на 24 Юни. Вижте разликата.
Почти пресъхнало, но и така не си губи красотата. Казват, че красивият кон и под дрипав чул си е красив. Това май важи повече за жените, ама ние да го кажем за конете. Време е за връщане, че се налага да потърся моя съгражданин Николай. Отново сме на смесите, трябва да е тук някъде.
Тръгвам нагоре, ето го. Тези които са били на х.Васильов, може и да го познават. Това е бившият хижар на х.Ехо, добър турист преди това, а сега с жена си Пепа – хижари на Васильов.
Казахме си няколко приказки, обещах да го посетя пак и се разделихме. В х.Мандрата вечеряхме, пихме по една, на няколко пъти и си легнахме. Имаше една група, приятели на човека, който заместваше хижаря(почивал тоя ден), останаха до по-късно. Но аз като си затворя очите, освен че не виждам, ами и не чувам. Станах в 07,15 часа, обух си новите кубинки за последно на този поход. Закусих отново с хубава гъбена чорба, поръчана от вечерта.
Този трети ден няма да ви разкажа, защото винаги като се връщам във всекидневието, губя настроение. Бяха ми препоръчали като се връщам да кроя планове за следващото излизане в планината. Не, не! Не се получава. Опитах, но връщането си е връщане. Особено сега, когато моите приятели ме напуснаха рано на обяд още в Троян.
Дочуване и довиждане, приятели!
