Автор Тема: Разходка с Печенката.  (Прочетена 9494 пъти)

jordanov

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 298
Разходка с Печенката.
« -: 19 Октомври 2012, 14:11:14 pm »


Разходка с Печенката.


В началото на октомври изкарах няколко дена отпуск на село - Българене, Плевенско. Работа из двора, агрофитнес, знаете как е, ама една вечер реших на другия ден да не си цапам ръцете. Това добре, но времето е ценно не бива да се пропилява и се замислих какво да правя все пак и естествено се сетих за приключенията на велолюбителите от Бушкрафт форума. Чудесно – ще направя една разходка с Печенката ! Вярно, материално-техническата база на село не е кой знае какво, но пък живея в стара къща – всичко има, а и в колата си държа туй-онуй, вуйчо има фотоапарат и снимки ще правя, значи. Маршрута го нареждам за по-малко от 30 секунди и с мисълта че утрото е по-мъдро от вечерта заспивам.
 На сутринта хапвам две принцеси, пийвам кафенце и се чудя дали да ям по пътя. Не е проблем да изкарам без храна, че и вода, обаче няма да е добър пример за младите, пък и нарушавам добрите туристически практики. Значи – взимам вода, ще пия кафе на пътя и ще повторя менюто от преди 30ина години „когато бях овчарче и овците пасях”. Какво ще обличам? Ще има яко тръни и бодили , значи няма да си нося новите дрехи. Базовият слой е ясен, хаха /извинете , тази терминология винаги ме разсмива/ - щатните потник, боксерки и вълнен чорапогащник. Отгоре работна риза с къс ръкав, надолу дочени панталони. Вземам си и старото анораче с което като ученик и студент обикалях „Рила, Пирин и Балкана” и дето още си го ползвам за работна дрешка при лек дъждец. Ами обущата ? Не ми се тръгва с кецове или гумени цървули, с работните обувки пък хич. Еех да са ми тука новите кубинки дето ги разтъпквах зимата... Стоп, кубинки ли казах, че той вуйчо май имаше едни стари работни някъде из гаража ! Да, ето ги- висят в найлонова чанта закачена на пироня. 43 номер ми е малко множко, здраве да е, затова им обещавам ако всичко е наред като се върнем хубавичко да ги ваксирам. А тез чепици вървят с какво ? Познахте – партенкии. Прескачам до килера, старо чаршафче на децата, две педи, три педи, храс-прас и ... и „тебе лъжа, мене истина”, както казваше Хайтов, ръчичките ми затрепериха. Споменавал съм и друг път, бил съм див кашик две години, навивал съм партенки над хиляда пъти, а сега дали ще се справя? Хм, първи опит-пълен провал, втори опит-провал, трети опит-ммне ми харесва, четвърти-готов за снимка пред строя ! Правя още няколко за повдигане бойния дух на личния състав и наистина се снимам.

 Настана време да ви представя и Печенката, ето я :


„Сделано в СССР” , обикновена дамска „Украйна”, закупена от дядо преди 30ина години от СУМ /селски универсален магазин/. За тези години трима мъже сме й навъртели над 10000 км из село и кърищата наоколо, два пъти съм я боядисвал и два пъти съм й шил калъф на седалката. Печенката както винаги е готова за приключения и както винаги гумите са и нацепени, така че ще взема ЗИПа и старата помпа, лададжийската. В колата имам една противогазна торба с разни работи, изсипвам я в багажника и слагам обратно чифт работни ръкавици, парче кабел, сезал, стар вестник, спиртника с паливо и топливо, ергенското ножче и едни предпазни очила. Една нова бабина кърпа /пош/ от килера, шапка  на главата и съм готов:

Свършвам още някоя и друга работа из двора и най-накрая тръгвам, че слънцето напечИ:

Обиколката ще представлява нещо като сплескана полуокръжност от север на селото с радиус 2-6 км и ще следвам долу- горе старите корита и корекцията на река Осъм в нашето землище:

 През годините отделните участъци съм ги минавал многократно пеш, с колело, с каруца или с мотор, но никога наведнъж. Осъм образува няколко кривини /меандри/ от изток и от запад на селото, съответно и много красиви местности около тях. През 60те години на миналия век е извършена корекция на реката, която за времето си е имала голямо стопанско и социално значение и оттогава старите корита се пълнят от дъжда, снега и високите подпочвени води. През 70те години участъка от север и северозапад на селото беше изцяло заровен. Има много хубави местенца за риба

 ще ги познаете по оставените артефакти:


Май затова се отказах от хобито риболов. Някъде времето е спряло:


Меандри:


Местността Елията:


Млади насаждения от тополи и акации:


Наближавам и Римския /Горния, Гърбавия/ мост:


 Римски, римски, колко да е римски, като си е баш от средата на 16 век. Любим мотив на нашия местен художник, в стаята на работа си имам картина точно с такъв изглед за отмора и релакс:


 Аз го помня в автентичен вид, с остатъци от дървени перила. Преди години, като почнаха царските проекти, направиха му нови каменни перила, бе малко бутафорно стана, ма пак е внушителен. От тук са минали руските топове за Плевен, а от двете му страни е имало временни дървени мостове. По наше време вече беше забранен за МПС, разбира се тракторите и рейса на ТКЗС си минаваха спокойно. Ще отида до Манева чешма, там е най-хубавата вода в село и там ще си налея:


Лирично отклонение: Баба имала трудно първо раждане с вуйчо, при второто се мъчила два-три дена. Следвоенни години, дядо намерил парици, хвърлил сено в каруцата, няколко черги и баба отгоре и тръгнали през нощта към съседното село Обнова, към здравния пункт. Наближили чешмата и от шуртенето на водата ли, от тръскането на каруцата ли, ама баба почнала да ражда. Имало двама мъже наблизо из лозята, случили се и те сърцати, па дошли да помагат. Слънцето изгряло и се родила майка ми, било 17 юли 1946 г, средата на седмицата. Така и не знам дали са продължили до Обнова или са спестили паричките.
 Чешмата е хубава, намира се западно от село на пътя Плевен-Русе, правена и преправяна през годините от добри хора, няма надписи по нея, наоколо е уредено за спирка и почивка:


 Да ама излъгах, неразумни юроди и тук са се разписали:


Нищо, все някой ще оправи след тях. Предприемчив човек  продава ябълки, друг пък рибка :

 Пътниче , пийни си водица, налей си шишенцето и не оставяй боклуци след теб. Така направих и аз и газ обратно към моста. Този път го минавам без да спирам, обаче се сещам дядо колко често разправяше една случка с един негов набор. Та ходил въпросния старец с другарката си да товарят люцерна из района, натоварили добре каручката, ма навръщане вместо по царския път решили да кривнат през моста. Наближили и, както се полага, добрият стопанин слязъл да преведе магарето, стопанката останала горе на люцерната да държи дизгините. Като стъпили на гърбицата обаче и добичето решило, че днес не му е ден за форсиране на водни прегради и набило спирачки. Както се полага, старчокът запопържал юнашки и задърпал напред, клепоухото назад и така докато едното задно колело излязло от моста. След няколко секунди цялата композиция била долу. Дядката – стар фронтовак от 33-ти Свищовски полк, си познавал добре стоката и по всички правила и инструкции скочил направо от моста във водата и захванал да реже ремъците на магаренцето. Ееех мъко сиромашка – ремъците били прибирани от руски комбайн „Нива” и докато ги претърка с чекийката животинката тръгнала към по-добрия свят. Бабката пък, корава селска душа, изплувала като коркова тапа и, както се полага, започнала люто да кълне, викайки всички разновидности на чумата, най-много  - черната чума... Тази драма е произвела много смях по селските пейки и кръчми, разхилих се и аз минута две, докато натискам педалите по хубав макадам – старото Никополско шосе:

 Вече съм в Горното ливаде, старото корито ми е отляво, а новото - напред. Огромните някогашни тополи са изрязани, бреговете са на припек и може би е по-добре така щото няма места за пикник.  Тук някога, през Руско-Турската война е била 63 Военновременна болница  за около 600 ранени. Още няколкостотин е имало из къщята в село, а мъжете с годни каруци са били включени в подвоза до Плевен. Руският хирург Пирогов три пъти е посещавал болницата и селото и винаги е оставял добри думи за това в докладите си. Докато карам, за пореден път се замислям- сега съм в Горното ливаде, на другия край на обиколката ще мина през Долното ливаде, селото ни е разделено от Свищовския път на Долна и Горна махала. Долното ливаде и Долната махала са разположени по-нагоре по течението на реката и на по-висока надморска височина от Горното ливаде и Горната махала. А де, що така ? Какво са имали предвид старейшините някога когато са туряли имената, кой да ти каже ? Наближих Руския паметник:


Намира се в нивата, така че се откланям от пътя, пресичам тревясал отводнителен канал и ето го:

 Някога имаше хубава кована метална  ограда с портичка и цветна градинка, поддържана от пионерите. Сега оградката я няма, градинката се е превърнала в горичка от черници и дивачки, но и така е добре. Паметникът е добре, само дето тук там има самораслеци по камъните, хубаво че лозарските ножици  винаги са на кормилото на Украйната, когато съм извън село. Кръста и плочата са метални отливки, не са мръднали и не са пипани:

 Прапорщик Хоменко от Костромския полк, ранен на 08 юли 1877г. и починал на 11 юли. Полкът е нощувал в района и заедно с още два пехотни полка и Кавказката казашка бригада започват първия щурм на Плевен на 08 юли, а Хоменко  е от първите жертви. Надписа на кръста трудно го разчитам но все пак:


“Упокой Господи души усопшихъ рабъ твоихъ 1877”
В двора на селската черква има запазени още няколко офицерски паметника оттогава. На пролет живот и здраве ще дойдем със синковеца да боднем някой люляк наоколо. Продължавам на север, пак пресичам дълбок тревясал отводнителен канал и се качвам на дигата на корекцията. Мда, надминати са очакванията ми :


Някога по цялата дига имаше обходен път по който можеше да се движи проходим автомобил и по който много пъти съм карал колелото, сега вече не е така. Слизам от другата страна и отивам да видя Осъма:


Брегът е висок, коритото дълбоко изровено от водата, а вода почти няма. Потеглям на изток. Където има остатъци от пътя, карам колелото, където няма, слизам и бутам. От време на време се качвам на дигата вдясно от мен или се отбивам вляво до брега и разглеждам реката. Километър, може би два – еднообразие, затова ще пия кафе. Слизам по брега, намирам хубаво местенце и свещенодействам:


Кафето става екстра и докато държа канчето с ръка в ръкавица се сещам за Валенти от Бушкрафт форума как си носи пепелниче. Хмм, да, може друго да няма, ама ако бях пушач, задължително щях да си нося и аз такава джунджурийка. Сърбам с кеф и се оглеждам наоколо, и тука артефакт:


После пак по пътя:

 Размишлявам по топонимията наша селска. Кривината, Елията, Манева чешма, Горно ливаде, сега наближавам Русалийските гробища, после ще мина покрай баирите Милът и Трепката, зад тях на север са Пресяката с Бобева чешма и Кючекът, по-нататък по пътя ми ще стигна до Червената могила и Прекопаница, Калето, Махленския път, Въртопа, Долното ливаде, ще мина през Лъката и ще се прибера в село. От другата страна си имаме и Римска могила, и Шабанова могила. Кой ги е нарекъл така и кога, вече няма кой да каже, останали са имената. Една снимка специално за колегите пчелари:

- на този пчелин в дясно и отпред на фургона има още доста кошери, до преди няколко години и моите бяха там, сега са в двора в село. Излизам на шосето за Свищов, досега бях на левия бряг, време е да се прехвърля на десния. Двата моста:


Стоманобетонният е титуляр, железният – резерв. Преди 20ина години титуляра взе да се огъва под тежките машини и отровите във водата, тогава го затвориха за ремонт и докараха една секция от стария ЖП мост до Пелово/Искър. Казват бил правен от немци някога:


Е да ама водата пак е изкопала дъното под фундаментите и май пак ще има ремонт:

Карам малко по асвалта на север и пак на изток по черния път. Минавам покрай бившата ловна хижа:

След няколко чорбаджии остана като паметник на прехода. Но пък не може да има дружинка и да няма хижа:


Милът:

 Пътчето е хубаво, явно има редовно движение по него. Има сечище:


Има и дивечова хранилка:


За няколко минути покрай мен минават 4 коли с ловци от селото. Ааа ясна е тя каква е работата – ще се открива свинския лов. Кофти – някъде в района на Червената могила ще има яденЬе и пиенЬе. А аз си мислех да мина оттам, да продължа още два три километра напред /никога не съм минавал тъдява/, да намеря брод и да се прехвърля с Печенката на гръб на левия бряг. Абе явно днес и на мен не ми е ден за форсиране на водни прегради. Все пак продължавам още малко напред, някъде тук имаше едно гьолче със сладка вода и искам да го намеря. Дядо ми е разказвал, че тук е имало хубава чешмичка някога, но понеже много сме се биели с момците от съседното с. Стежерово за хубавите пасища, та една нощ стежерци дошли и ни разбили хубавата чешмичка. Забравил съм какъв е бил нашия отговор на това вероломство, предполагам че поне две три от по-хубавите им моми сме прилъгали. То от това по-жестоко има ли. Нищо не можах да намеря, сигур е пресъхнало от сушата. А по-вероятно е да съм забравил мястото и като си помислих, че прадядо ми дълги години е бил горски стражар и е познавал всеки квадратен метър и всяко растение наоколо, лекичко се вкисвам. Друг път обаче ще го намеря, а сега все по-силно се чуват ловджийски гласове и кучешки лай, така, че си давам команда „кръгом и пак напред”, към моста на пътя за Свищов. Прехвърлям се и тук няма да се кара по дигата, явно:

Селото е на два километра на юг:
Слизам долу, добре че има обработвана нива, та хващам пътя покрай нея и набирам скорост. Набирам, набирам, ама Печенката нещо взе да проскърцва. Сигурно ми казва на нейния си език – по-полека де, да не съм МТВ. Аз пък отговарям съвсем човешки – знам, ама искам да си МТЛБ. Така си говорим минута две всеки на неговия си език, докато пак влизаме в ритъм и хубаво, щото пътя наистина е много разбит от тракторните гуми. Пак си слизам чат пат, наглеждам реката, качвам се на дигата и напред. Най-накрая виждам и дивеч за снимка:


Набивам се в глога, защото искам да я разгледам и отблизо, пък да не я безпокоя:
Гледаме се мълчаливо и всеки по пътя си:


Отзад има лека деформация, но си е в отлична форма:


Иначе и фазани видях няколко и често ги чувах, но не можах да снимам, ако бях пеш със сигурност щях да засека нещо подходящо за фотосесия. Червената могила , до нея Прекопаница:


След Кримската война, тук някъде Митхад паша е заселил десетина семейства черкези и им е дал от най-хубавата земя в землището. Навярно е искал да ги направи хора, те обаче си останали разбойници и золумаджии, затова след Освободителната война били прогонени безмилостно от българенчани. Днес за тях напомня една малка част от Долната махала, на която викат Черкезята. Остров в реката и бързей:



Навлизам в Калето. Тук са откривани останки от ранни селища, възможно е някога и нашето село да е било тук, вече по нищо не личи. Пак Червената могила и Прекопаница:


В дясно от мен има 3-4 реда тополи покрай дигата, обрасли в основата докъм 3 метра височина с глог, трънки, шипки, проходимо само за диво прасе. Наистина на няколко места има образувани проходчета по които минавам почти на четири крака за да хвърля по едно око отвисоко:


Обяд отдавна мина и нещо взе да ми натежава чантата. Хаха почнах май и аз като ортака на дядо /лека им пръст и на двамата/ с който толкова често сме водили овцете насам. Та той беше сладкодумец, свирач на хармоника, ама обичаше и да си похапва. И като спрем някъде, той изпъшка че нещо пак му тежи торбата /иначе три пъти по-голяма от моята/ и извади – я круша, я ябълка, орехи, бе квото има, пък някоя лакърдийка, пък хармоника, на обяд както си му е ред и накрая вече му тежаха килограмите, завалията. Намирам си хубаво място, направо като за пикник и се разполагам. Почти цялото имущество:


ЗИПа:


Манджата:


В този натюрморт кутийка Каменарка би се вписала добре /мъжете знаем защо/, но и водицата от Манева чешма стои подобаващо и много дори. Хлябът не е от селската фурна и сиренето не е домашно овче, но знайно е че дядо хаджия не е манаджия та си хапвам с апетит. Почивка лека и проверка на инвентара, събувам и обувките, всичко е наред. Заглеждам се в някои маркировки:


 Ха, когато е произведена торбата съм бил предучилищна възраст, когато обувката – приключил съм с казармата и съм започнал вишото хаха. Айде напред че пак напечИ. Теренът е лош за колело, така че предимно тикам и разглеждам на спокойствие. Благодарение че има две големи ниви които се обработват районът не е съвсем подивял и е проходим все пак. Тука някъде щях да прецапам Осъма, ако карах по десния бряг:

Вече се откланям от корекцията и хващам покрай старото корито към село.

Лошо, всички черни пътища са разорани, нивите се обработват непосредствено до растителността по брега, която пък е като джунгла. Това пък сигурно е за добро, щото с кола дотук не може да се идва. Никога не съм имал мачете, но за такава разходка би било добре да има. Намирам пак проходче в шубрака, оставям колелото, опаковам се добре и се набивам навътре:


Вода почти няма:


Вкъщи имам картина с почти същия изглед, отново творба на нашия художник, само че от 97г. Излизам на откритото, оглеждам се във вси посоки, Махленския път:


Това ви е познато вече:


Решавам, че ще дойда пеш насам и ще обикалям по реката а сега ще цепя направо през нивята. Засято и валирано, обаче се кара трудно, при всеки малък наклон на изкачване слизам и бутам. Накрая стигам до следващата кривина:


 тука вече има път като магистрала, карам с кеф. Артефакт от желязната ера:


Прибирам го естествено, да не удари някоя гума. Спирам на едно място да набера върба за зайците и отсреща се показа диверсант:


Като картина на Левитан:


Карам и си правя нещо като равносметка. Около 15 км може би, около седем часа, маршрутът е хубав, може /и е желателно/ да го минавам по всяко време на годината, с някои вариации и съответна екипировка, пеш или с колело. Боклук не оставих, нищо не загубих, нищо не счупих и не скъсах. Не съм изморен и съм в отлично настроение. Изпревариха ме две рокерчета на Симсонки:


Като не съм им в категорията, ще дишам прах. Ще влизам в село и за да бъде завръщането ми триумфално като на римски цезар, ще мина по стария селски мост. Някога шосето минаваше по него, като заровиха коритото, изправиха пътя и моста остана на милостта на времето:



Строен е 1926 г., по разкази на дядо шеф на строежа е бил руснака Дмитрий, вероятно белоемигрант, поживял доста години в Българене. Докато щракам с фотото се заглеждам в шишето на колелото – с кафето и обяда съм изпил стотина грама вода. Това сигурно щото не го носих на гръб да ми тежи. Изпивам бавно още две-триста грама и за първи път за деня телефона ми иззвъня. Брях, чак се стреснах. Нашите ми заявяват,  че са направили компоти от круши и ме чакат да затварям бурканите. Мдаа, приказката свърши, здравей Животе !



-------------------------------------
Ползвал съм някои сведения от книгата „Българене”, автор Илия Матеев. А това е картата на обиколката, която си начертах вечерта, докато поддържах огъня под казана. Благодаря за търпението:






   






Phoenix

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 55
Re:Разходка с Печенката.
« Отговор #1 -: 19 Октомври 2012, 16:21:10 pm »
Хей човече ти ме върна в детството.Колело "Украйна" и пълнена чушка със сирене. Ееееех години, къде отлетяхте. Страхотна разходка и пътепис.

Valenti

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 352
Re:Разходка с Печенката.
« Отговор #2 -: 19 Октомври 2012, 20:38:09 pm »
Бравус! Страхотен разказ! Много се накефих на пътеписчето и снимките които си направил,jordanov. Показа и на другите че, няма значение какво е колелото,когато човек има мерак, постига всичко!
Чакам с нетърпение следващият пътепис.  :)

BazilVenceslas

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 175
    • Туристическо дружество "Сърнена гора"- Стара Загора
Re:Разходка с Печенката.
« Отговор #3 -: 19 Октомври 2012, 21:59:35 pm »
Много интересен и увлекателен пътепис! Екипировката и обеда ти къртят!  ;D Много ми харесаха историческите спарвки, които си писал. Това помага да се вникне в историята на това място, а в България са безброй... При следващия ми поход и аз ще проуча историята на региона. Вдъхнови ме!  :P
Екипировката не прави туриста, само помага!

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
Re:Разходка с Печенката.
« Отговор #4 -: 19 Октомври 2012, 23:26:06 pm »
Здравей. Яко. Знаеш ли нещо за менхира покрай Стежерово - легенди, клюки и там ли е още.

ko54

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1656
  • Водолей
Re:Разходка с Печенката.
« Отговор #5 -: 20 Октомври 2012, 09:07:25 am »


Канчето с клечките си е направо буш-класика.

Свалям шапка! 
Огънят грее и свети, а телевизорът само свети и то само от едната страна.          

vanjo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 854
Re:Разходка с Печенката.
« Отговор #6 -: 20 Октомври 2012, 12:00:12 pm »
Страхотен разказ, благодаря за споделеното пътешествие.

Mavrud

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 644
Re:Разходка с Печенката.
« Отговор #7 -: 20 Октомври 2012, 16:52:09 pm »
Jordanov поздравления за интересния разказ, снимките и най-вече за чудесния пример, че удоволствие сред природата можем да си доставим с всякакви подръчни средства!



Не се взимай толкова на сериозно.

Hobo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 820
Re:Разходка с Печенката.
« Отговор #8 -: 20 Октомври 2012, 16:59:56 pm »
За какво изтърпяване говориш. Толкова увлекателен и хубав разказ отдавна не съм чел. Ако всеки можеше да напише дори само един такъв през живота си колко неща ще научим. С нетърпение очаквам следващия!
Горд съм, че служих на Родината в редовете на БНА!

Kent

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 362
Re:Разходка с Печенката.
« Отговор #9 -: 20 Октомври 2012, 17:28:48 pm »
Благодаря. Чудунта пътеписче :) Менхира до Стежерово знаеш ли, стои ли още? /в тоя район е / :)

jordanov

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 298
Re:Разходка с Печенката.
« Отговор #10 -: 21 Октомври 2012, 14:37:34 pm »
Благодаря за хубавите думи. Честно казано, никога не съм си мислил, че ще взема да пиша за една разходка или въобще да разказвам за нещо писмено. Заслугата за това разбира се е изцяло на форума, уникалната атмосфера в него и заразяващия пример на нашите форумци - класици в жанра пътепис, а съм сигурен че ни предстои да прочетем много по-интересни неща и от други участници като му дойде времето.
Кент, за менхира сега разбрах, макар че до преди десетина години имахме близки роднини в Стежерово и много пъти съм ходил там. До една седмица ще събера сведения и ще отида на място, после ще докладвам.

Valenti

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 352
Re: Разходка с Печенката.
« Отговор #11 -: 18 Юни 2013, 16:30:05 pm »
Здравей отново, колега jordanov ! Поради липса на нови разкази и пътеписи във форума, препрочетох пак чудесният ти вело разказ! Все едно, за пръв път го чета. Потопих се в невероятната атмосфера, която така сполучливо си описал.
В историята , споменаваше,че ще засадиш люляк около паметника. Ако имаш време и възможност, моля те, разкажи как си се справил със ,, задачката" ?

Абе, да си кажа истината: Горе писаното от мен,си е направо молба за нов пътепис! :)))
Моля те!  :)   

stnenkov

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 26
Re: Разходка с Печенката.
« Отговор #12 -: 18 Юни 2013, 20:01:13 pm »
Благодаря за споделените невероятни мигове.
Бързай,защото Живота е прекалено кратък.

jordanov

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 298
Re: Разходка с Печенката.
« Отговор #13 -: 19 Юни 2013, 17:24:00 pm »
Радвам се че ви харесва ! Люляци насадих в ранна  пролет, обаче беше в съчетание с една стопанска задача и  не е баш по темата на темата, демек "Велотуризъм". Само че от тогава не съм ходил да проконтролирам нещата, което автоматично означава че в скоро време ще има снимки...