Идват празници всеки се стяга да празнува по някакъв начин, очертават се и повечко почивни дни имаме няколко вариянта за прекарване на свободните дни но почти всички включват ядене и пиене до прималяляване с почивки помежду им и последния отиваме на вилата и там прекарваме празниците . И така дойде почивката стягаме багажа приготвяме храна за повечко дни че там не се знае колко ще останем и дали ще можем да се приберем и потегляме . Пътят нагоре е всичко друго но не и лек закъсняло подаване на сигнал от компентните органи и прохода е непочистен , който няма гуми или вериги се пързаля извън пътя по канавките . На едната от отбивките спирам поставям и аз веригите помагаме и на закъсал колега и продължаваме нагоре бавничко и внимателно и така за час и половина пристигаме благополучно . Следват баналните дейности разтоварване на багажа пускане на водата палене на печката и ред други дребни неща накрая всичко е свършено и идва ред на веселата част . Навън всичко е бяло излизаме да се поразходим из селото виждаме се с братовчедите по някоя чашка винце така за загрявка приказки кой как е и така нататък след известно време съпругата ме поглежда въпросително и ми казва че ако искам да вечерям трябва да си ходим технологично време за приготвяне на вечерята си трябва така че много ми беше приятно ама се прибрахме . И докато тя правеше вечерята аз се погрижих малко за комфорта ни .
Посрещнахме и новата година новогодишната нощ беще приказна на 1ви ходихме на лов а 2ри беше заплануван за разходка . И така на 2ри сутринта станахме , пихме кафе и отидох до кръчмата и там кафе и малко клюки , стана 9 часа време за тръгване гората ме чака , прибрах се да взема раницата и да ме обявят за луд да тръгвам в това време ама аз пак си тръгнах . Времето беше хубаво с изключение на северния вятър който си духаше прилично и упорито без да спира дори за миг но удоволствието от ходенето в пръхкавия сух сняг компенсираше вятъра , съжалявах че апаратчето е развалено а батерията на телефона няма да издържи да направя повечко снимки и решавам да я пазя за крайната цел на разходката . Излизам от селото и слизам в дола вятъра стихва обече и снега става по дълбок на места има и навявания , вървя бавно не се вижда какво има отдолу но бавното вървене си струва можш спокойно да се нарадваш на красивата гледка стигам до до поточето което в момента си е направо река
,прегазих го на другия бряг водата просто се отдръпна от високите кожени обувки с възможна армейска употреба течния парафин и ваксата си вършеха работата краката ми останаха сухи .
Поспрях за малко огледах пътя що пък да вървя по него скучно е и си влязох в драките голям кеф и така бавничко с чести спирания да се порадвам на снега и на отрупаните дървета се изкачих по брега на дола е не мина без дребни неприятности от типа закачи ми се раницата или подхлъзнах се но това си е част от разходката пък и така е по весело . Вече горе нямаше как да не мина през една голяма нива хем на билото на баира хем нямаше какво да ме пази от вятъра, е той си духа аз си вървях през снега и ми беше хубаво и така той духа аз си вървя стигнах си до края на нивата и пропаднах в пряспа хлътнах до кръста кофти поне снега е сух и няма да се намокря отупах се, навлизам в гората, вече в гората си е друго има живот усещаш го и на високо е хубаво гледките са прекрасни но е мъртвило там само трева има . няма я онази топлота на прегръдката на гората и усещането за заобикалящ те живот . Намирам си местенце на завет вадя спиртника топля вода и сядам да изпия едно кафе на тиферич след тоя ветрилник в нивата топлото кафе ми идва добре изпивам го и продължавам има още малко изкачване стигам до най високата част спирам на една полянка за момент да видя морето и започвам да се спускам към воденицата за там си пазя батерията . Вървях през мешова гора и попадах на няколко пъти на свински пътеки ровили са за жълъд хайванчетата следите са пресни поглеждам ги още малко и продължавам надолу, из доловете определено има повече сняг газя си из него и напредвам надолу стигам до реката завой по течението нагазвам във водата тук таме и стигам до воденицата малко снимки
обиколка наоколо слизам и долу до воденичното колело
, водопада е красив сега , лятото беше почти пресъхнал . Наближава обяд решавам да обядвам и докато обядвам да реша ще ми стигне ли времето да отида и до другия водопад . Свалям раницата , вадя спиртничето и го слагам в якето да се постопли , постилам плащпалатката вадя каквото си нося . Наливам си канче вино , зареждам спиртника
, слагам една консерва да се постопли и слушам шума на водопада голям кеф е
заслужаваше си вървенето до тука още малко вино с обяда , 2 цигарки за десерт и започвам да се оглеждам как да продължа надолу по реката . Трудничко ще е в момента има много вода и мното паднали дървета , събирам багажа преценям че се има време и решавам да се пробвам да стигна до другия водопад ,мятам раницата на гръб и продължавам по течението прескачам падналите дървета газя на места в реката високите кожени обувки с възможна армейска употреба не пропускат и капка но се върви много трудно и бавно продължих около километър така
, времето напредна и с това темпо щях да се прибирам по тъмно което не беше удачен вариянт реших да го оставя за следващия път . Намерих си място от което можех да се изкача и тръгнах да се прибирам към вилата . Обратния път беше почти същия с тази разлика че време имах достатъчно да се прибера и не бързах затова се придържах повече към гората , направих си и две почивки едната от които малко по дълга с време за кафе и няколко снимки на раницата и на заснежената гора .
