Преди известно време се завърнах от една пещерна експедиция в Тян Шанв района на платото Кокшалтау-туо. Дълго време се чудех дали да пиша за това и сякаш не виждаш причина да го правя, но ето че "музата" ме споходи и реших да драсна няколко реда за това приключение.
Експедицията беше планувана за периода от 11 август до 01 септември 2010 и 10 участници от българска страна. Подготовката започна в периода март - април и основната организационна тежест се падна на мен. След безброй разговори с евентуални спонсори и Българската федерация по спелеология стана ясно, че на практика експедицията се финансира основно от нейните членове. През месец май започнаха събирките на екипа и в крайна сметка останаха 9 човека от плануваните 10. Следваха множество срещи уточнения за личния и общия багаж, уточняване на целите и задачите на експедицията и всякакви организационни щуротии. Времето неусетно изтече и започна дългото пътуване от България за Киргизстан. На 11 август след последни прегръдки, целувки и снимки в 22.00 потегляме с автобус от София за Истанбул. Най-после сме на път, но радоста е заменена от леко съмнение защото 15 мин след потеглянето автобуса на спонсора ни спира в един гараж поради авария. Нашият "PR" Жорж се опитва най-вече с помощта на ръцете и невъобразима смесица от български, турски и английски да разбере от шофьора какво става, след кратка консултация между нас взимаме нещата в свои ръце едно от нашите момчета "Животното" сменя скъсания ремък и отново сме на път със закъснение от 50 минути. В 8.00 цялата команда се изсипване в един гараж в Истанбул и там ни обясняват, че към 11.00 ще дойде един малък бус да ни закара до международното летище "К. Ататюрк". След трагикомично преминаване на багажани през рентгените за контрол към 12.00 най-после цялата бг. чета е на летището. След един не много кратък престой багажа ни е чекиран и ние доволни се настаняваме в самолета, излитаме по график в 19,50, в 4.00 кацаме благополучно на летището в Бишкек и с това първата фаза от нашето пътуване приключи. Следва вадене на групова виза и напускане на летището. Домакините ни очакват с един микробус и шофьора Володя ни откарва до Хотелчето на нашият домакин Сергей Дудашвили. Настаняват ни в хотела, и най-после за всички има душ и нормално легло за почиване. След обяда се събира вече целият състав на експедицията, уточняват се маршрути и разни дребни подробности, следва вечеря и сън.
На 13 август нашата група се ориентирала със закуската и чакаме да дойде да ни вземе транспорта за експедицията, и в 10,30 пристига нашит мега джип ЗИЛ-131, следва товарене на багажа и запрашваме буквално и преносно към град Нарин, след целодневно тътрене по пътищата към 21.00 пристигаме в хотела, следва вечеря, и спане в истински юрти. На 14 сутринта времето е мрачно, след лека закуска се мятаме на камиона и потегляме към така мечтания Тян Шан след продължително друсане преминаваме заставата Киндъи и след проверка на документи и разрешителни пресичаме река Аксай и се насочваме към първият базов лагер на 3260м н.в. В 19.00 слизаме от камиона и започва разпъването на бивачния лагер. Следват хапване и пийване на целият екип, на сутринта ни очаква и първата пещера в района. Сутринта се мятаме на мега джипа ни и потегляме направо по реката към въпросната пещера, след впечатляваш офроуд шофьора ни изсипва и от там продължаваме пешком, постепенно се изкачваме до 3500м н.в. и пред погледа ни се открива изумителната гледка на езерото Кел СУ
дълго 12 км в дясно от него се намира и Мечата пещера, намъкваме гащеризоните последна проверка на техниката и осветлението и влизаме през внушителният вход влизаме в пещера за която се твърди , че е дълга над 500м, разпределяме задачите и се започва едновременно картиране на пещерата и снимки, крайния резултат е изненадващ общата дължина е под 200м, дори с намерените от мен и Тодор 12 м нови участъци. Следва обход на скалният венец, още снимки на открито и обрастно към камиона. На връщане засичаме джипа на Сергей заседнал в реката следва изтегляне на закъсалата машина и обратно в лагера. Вечерта показваме на нашите домакини как се прави греяна ракия, разбор на деня и определяне на маршрутите за следващия ден.
Вторият ден се оказа безрезултатен по отношение на пещери и вечерта се взима решение за преместване на лагера в друг район. На сутринта двама от нашите потеглят пеша от 1 за 2 базов лагер с цел проучване на района, а останалите събираме и опаковаме целият багаж. Потегляме и след шеметен офроуд пристигаме на избраното място, вдигаме лагера отново лагера и аз и Жоро правим първи оглед на терена около нас. На връщане от обхода ни заваля лек дъжд излизайки на билото видяхме на срещуположният баир 2 отвора, които приличаха на пропасти, вечерта споделихме с останалите от екипа.
На следващата сутрин шофьора каза че ще ни качи до някъде и всички групи ще могат да вземат повече багаж, в това число и групата която ще остане да бивакува на 4000м н.в. Сутринта е ясна и топла и потегляме за избраното място, пристигаме след около 3 часа друсане по баира и се разпръскваме по групи. Казваме си довиждане с групата оставаща във времения лагер и потегляме в неизвестното. Аз и Пламен забиваме към един участък много привлекателен на вид и се започва едно влизане излизане от разни пещерки и дупки, денят преминава почти неусетно. В един прекрасен момент установяваме с изненада че неможем да продължим напред нашето така обещаващо дере свършва с един 100-120 метров отвесен праг, който няма как да преодолеем с наличния инвентар, започваме изкачване на обратно. След 3-4 часово бъхтене излизаме отново на платото и скосяваме към долината, която води за лагера. Времето е страхотно, около нас е пълно с еделвайси и тишината се нарушава само от подсвиркванията на мармотите. Спираме за кратка почивка защото на пламен му потече кръв от носа, поглеждам GPS и виждам че вече сме под 4000м. Почти по тъмно стигаме базовият лагер и веднага сядаме в палатката за похапнем и сгреем температурите вечер падат с около 20 гр.
На следватата сутрин, тръгвам с Ники срещу течението на р. Кок-кия в издирване на разни насекоми и пещери, деня
минава неусетно и отново закрилницата на планината Муму е доброжелателна към нас.Следва тържествена вечеря с мармоти уредени от местни ловци.
На 19 август по план график Тодор и Коцето се срещат с хората от междинния лагер и към 14.00 пристигат в базовия лагер. На 20 и 21 август се картират и снимат последните пещери и 2 пропасти в района и следва местене на лагера за 3 трети път.
На 23 се сбогуваме с местните ловци и потегляме към последният лагер, започва нашето лично офроуд шоу и след главозамайващо изкачване със Зил-а се понасяме в посока към река Аксай. Нашият шофьор има притеснения относно времето и дали ще можем да излезем от района на платото Кокшалтау-туо. Последни обходи на терен , снимки, картиране на пещери и подготовка за напускане на района ,зимата започва да приближа и това силно притеснява нашите домакини.
На 24 август приключи нашата работа в района и се отправихме към езерото Исък-кул.На 30 август отново бяхме в Бишкек в очакване на полета за Истанбул.
Като заключение тази експедиция доведе до откриването на над 30 пещери в района на платото, нови и не изследвани видове насекоми, както и образци не присъстващи в природонаучния музей при БАН. До момента са изработени картие на повече от 15 от тях, подготвя се фото изложба и документален филм
повече снимки можете да види
ТУК:София - Тян Шан - София
