През Октомври като през Януари

[meco puh]

 През Октомври като през Януари
 Случва ми се за втори път. Годината не помня, но много добре помня, че беше на 05 Октомври. На х.Плевен вечерта ни валя сняг, но на 06 октомври се изкачихме на вр.Ботев при идеално слънчево време. Мислех, че и сега ще е така. Да, ама не. Ботев затова е Ботев. Всеки път този връх е различен. Нямам две еднакви изкачвания на вр.Ботев, еднакви са само пътеките.В автобуса беше много приятно и весело. Познавах само едно усмихнато момиче, отпреди 25 години, от тогава не бяхме се виждали. Имаше и едно приятно младо момче, с когото се запознахме във форума. Но колко му трябва на човек, когато иска да прекара приятно в непозната среда? Бях седнал на последната седалка на Автобуса. Когато се качи пецата (така се казваше във форума),  казах си този ще е. От форума знаех, че и той ще участвува. Седна до мен.  До Севлиево повече приказвах аз, но и той имал какво да ми разказва. Така продължихме и към гр.Априлци. До тук всичко бе по моя предварителен план. На водохващането на ВЕЦ Видима свърши пътя и всички разбраха, че от тук нататък ще се върви, за да можем на следващия ден да се изкачим над Джендемските скали



Трафопоста, мостчето за Водните дупки, ама ние не тръгнахме към дупките. Хванахме стръмното на горе.



При малката полянка малка почивка и снимки за спомен.



А бяхме млади.



На полянката под пистата, а в Джендема е истински джендем.



Пистата. Снега е почти до долу. Вчера тук имало сняг, но се е стопил и продължава да се топи.



В х.Плевен сме. Две кучета едно до друго.



Уютно е в хижата. До вечрта една малка разходка по пътеката за х.Амбарица . Вечеря, приказки за всичко, но най-вече приказки за запознанство.
Станахме рано, закуска и нагоре.



Снега по пиата се стопил, но над горския пояс се е задържал, за да ни поизмъчи за загрявка.



Нагоре, отвреме-навреме мъглата се разсейва, и ни показва къде се намира вр.Русалка (Мара гидик)



Поглед назад, бре нищо не сме извървели, каза някой, ама на много нисък глас, да не го чува никой.



Новоселските поляници, а някои казват, Видимските, което и според мен е по-правилно.



Ето ги зъберите от вр.Жълтец към Видимските поляници. Тук бе кръщавана като турист, винаги усмихнатата Руми. Не може да забрави 10 часовия преход по тези зъбери от преди 25 години в мъгла, дъжд и най-вече в гръмотевици.
Тогава трябваше да слезем в Карлово, но в гъстата мъгла сме изпуснали коловата маркировка от вр. Жълтец за х.Левски. Не можехме да се върнем назад, доста бяхме напреднали. Напред бяха Кръстците и Купена, което бе още по-лошо при дъжд и гръмотевици. Реших да напусна билото и се отклоних в дясно от билото. По тия зъбери се свлякохме до Видимските поляници. Беше доста опасно, но нямахме друг изход.



Намираме се при пещта на Крали Марко. Тук той си печеше хляба и го носеше на Русалка.(така се казва в преданието).



И да спрем с митове и предания, защото започваме изкачването на вр.Млечния чал, което ще продължи няколко пъти по 15 минути. Не казвайте едночасово изкачване, а кажете няколко пъти по 15 минути. По-леко му става на човек.

[meco puh]

Сега вече се показа и другата зимна пътека. Но тя не започва от 1504 метра, а от около 1000 метра, впрочем от водохващането на ВЕЦ Видима(от паркинга). Вижда се малката постройчица на кабела(малко североизточно от центъра на снимката), където предполагам, че има кабелна муфа. Представете си, с какви мъки е построно всичко.



Тук въженце, там скаличка, наближаваме върха, въпреки че някои поради ниския си ръст нямат възможност да се хванат за въжето, но затова пък са много волеви и упорити(например моята стара позната Румито).



Ееето гоооо и Млечния чал. Наистина е млечен, не е зелен като други върхове, а изцяло е бял, като чисто мляко(не е воднисто мляко като онова, дето се продава по магазините).



Остават ни още 2 пъти по 15 минути до заслон Ботев и още 3-4 пъти по 15 минути до връх БОТЕВ.
Да ви кажа, по тая пътека, ако сте се изкачили на Млечния чал, вече много е леко изкачването на вр.Ботев. Казах го това, но колко ми повярваха, не зная. Поне аз вярвах, че цялата група може да се изкачи на вр.Ботев, стига времето да не се промени главоломно, което често се случва на този толкова коварен колкото красив връх. Никога не му вярвайте, когато ви се усмихва. А днес рядко я виждаме тая усмивка.

[meco puh]

В заслона сме. Кратка почивка, обяд и безплтен чай, предложен от хижаря. Чай рядко пия, но като е безплатен, особено пък предложен от сърце, от добри и любезни хижари, не отказвам. Откакто са тук, стана 2 пъти им гостувам, прекрасни впечатления (не заради безплатния чай). Обещахме пак да ги посетим и то скоро. По ме мнение, това вече не е заслон, ами една малка хижа, която е страшно необходима, особено през зимата. Тук групата реши да тръгне обратно, но ние „великолепната седморка“(името е само заради бройката) поехме нагоре. Чест им прави на двете жени. Когато запитах, има ли желаещи към върха, без колебание и категорично отговориха с „да“. Взехме си довиждане с кучето и нагоре.



Интересни са жените. Нямат умора, намерили са сили даже да ни снимат отзад. Като че ли нарочно са изостанали, за да покажат на света, как се измъчваме нагоре.



Групата е на вр.Ботев. Само 5 минути и тръгнахме обратно. Не зная кой какво е изпитал, но аз не приказвах, но имах едно блаженно чувство от поредното изкачване на този красив връх(нека ме извини, че го нарекох коварен).







Към края на слзането от вр.Млечния чал.



Джендема стана още по-негостоприемен.
Вр.Ботев ни се усмихна за секунди, без малко да изтървем момента за снимка.



Следващата снимка е направена по поръчка. Важно е да се снима точно от това място. Огледайте добре скалата. Какво е изваяла природата-скулптор. От дясната страна на скалата личат устата, носа, косата, главата на човека. Само дето, главата е плешива.



И отново сме в х.Плевен. Една незабравима вечер. Обща маса, приятни минути, след изморителния преход. За някой може да не кой знае какъв, но като се имат в предвид природните условия, групата е средна по големина, туристите с различни възможности, може да се каже-труден преход.
Осъмнахме при зимни условия. На 1500 метра 4-5 см. снежна покривка. Сняг имаше до гр.Априлци



На връщане разгледахме Къкринското ханче.









Последна спирка по пътя, но не и по качество на обекта са Крушунските водопади. Още едни чудесии на природата.

[ko54]

Браво! Много още има да се учим от теб. А неизчерпаемият ти ентусиазъм е просто поразителен!!!
Респект!