Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.
Дж. Р. Р. Толкин
Четвъртък е събираме се на оперативка , там разбирам че петък ,събота и неделя съм свободен по настояване на инвеститорския контрол в петък ще стоя до обяд от там нататък aim FREEEEE. Вечерта разбирам че и семеиство Kent са свободни за уикенда , правим уговорката и с трепет очаквам почивката . Петък още към 10 се прибирам багажа е приготвен мятам го в колата , Морковчето е болна и ми заявява че ще си ходя сам самин , минавам през супер маркет Болеро после бензиностанцията и поемам изчезвам от лицето на така наречения цивилизован свят . Пристигам за около час в най голямата жега и лягам да пладнувам във вилата но бързо ми омръзва , не ми се лежи пък и вече е 14,30 след малко жегата ще падне, свалям раницата и останалия багаж и погледа ми попада върху тояжката ми , бяха писали във форума че можело да използват брадвата като оръжие бе става ама не е ефективна а копието се спретва за 20тина минути и е къде по добре от брадвата .
Малко рязане с викса оформяне поставям острието увивам със сезал това имах в колата и е готово ,
повъртях се още малко вече не беше толкова горещо и реших отивам на разходка . Пълня манерките , слагам колана , качвам се в колата че иначе времето няма да стигне и изчезвам самото каране извън пътя ми доставя удоволствие
, стигам до където мога слизам и влизам в гората .
Чувството е неописуемо ,няма вече път само аз и тя, гората дивото тръгвам по дола надолу , кеф от няколко месеца не съм излизал като хората минавам покрай стара беседка снимам я
и продължавам стръмното тепърва започва
намирам едни скали ,харесват ми и ги снимам,
вървя си по единия бряг на пресъхналия поток вода има останала само във вирчетата.
Добре че напълних и двете манерки че вода няма . Минавам покрай едно кладенче разровено от прасетата , водата не става за пиене усмихвам се ехидно ще дойде ноември и ще видят те как се ровят кладенчета . Правя някоя и друга снимка на места се налага да заобикалям по стръмните участъци и така си вървях ту по единия ту по другия бряг на дола
Времето си лети и решавам да се върна че трябва да си приготвя храна пък и има събрание на дружинката . Тръгнах на обратно бавничко така за никъде не бързах , минах покрай един голям сипей и тогава се усетих че съм поел по другия дол
,минавка ще ми се наложи да повървя повечко ускорявам леко крачката и по пътя се натъквам на нещо интересно , човек ли го е правил не природен зид вграден е в камъка интересно е снимам го и продължавам .
Намирам по полегато местенце изкачвам се нагоре натъквам се на пътека което ме извежда на билото и виждам моята вярна спътница баничарката ама ни дели един дол за пресичене и като виждам през какво трябва да мина ми призлява . Следва як трънинг минат с много псувни но пресичам дола и поемам към вилата където ме чака студена бира и приятна компания в селския клуб ще има събрание на дружинката . Събранието мина разотидохме се аз си се прибрах самотен усмихнах се на шишето Астика запалих си огънче и две пържолки така започнаха да цъвърчат приятно за ухото
ееех защо Васко неможеха да дойдат тая вечер щяхме да си спретнем купон. Вечерта си върви хапвам гледам телевизия лягам си в очакване на утрото и приятната среща с приятели , и утрото дойде към 9 ми звъни телефона и чувам ние сме тук, пием по кафе във вилата приготвяме багажа и надолу . Раниците тежат поне моята с пълна бивачна екипировка съм + храна за 3дни и някой парцал .
Поемаме към Градището височина със стара крепост охранявала някога прохода ще я поразгледаме казаха ми че имало пещера там, ще я потърсим и ще продължим надолу към другата пещера. Вървим си времето е приятно и с добри спътници пътят е лек стигаме бързо и групата се разделя на две , ние отиваме да потърсим пещерата по склоновете а нежната част от групата остава да си почине и да поразгледа наоколо . Обикаляме но е прекалено обрасло и склоновете са доста стръмни не случайно са построили там крепоста отказва ме се да търсим и се насочваме към върха на хълма в чертите на бившата крепост , обикаляме правим снимки на останките от църквата
както и на една скоро разкрита от иманярите стена
отиваме при багажа там вече ни чакат двете дами . Правим почивка и най малкия член на групата под моето лошо влияние
се сдобива с превъзходна дрянова тояжка .
следва
