Наближи дългоочаквания уикенд, на оперативката заявих че събота и неделя смятам да почивам извън града и всички колеги да си помислят трябва ли им нещо понеже ще ме няма , инвеститорския контрол обаче каза че в събота ще има доставка така че трябва да остана да я приема и съм свободен даде ми телефона на шофьора да се разберем по кое време шофьора излезе точен и в 8 сутринта беше на обекта приех доставката и с един приятел потеглихме към село . Там задачката беше да се изкоси лозето , с двата храстореза се справихме до обяд и той с машините се прибра а аз продължих към Приселци от там да потърся северния вход на тунела на непостроената жп линия от Бургас до квартал Варна . Паркирах колата при приятели и беж надолу и без друго времето беше напреднало докато хапнем във вилата и да изпратя приятеля ми за Поморие беше станало 13ч с паркиране и какво правиш как си стана и 14,30 така че трябваше да побързам ако искам да стигна до мястото което си бях определил за лагеруване и на другия ден да търся тунела . Като навлязох в гората духна вятър захлади се и стана приятно вървях стегнато да мога да стигна навреме но започна да ми свършва водата едната манерка вече се бълникаше поизпразнена. Тогава реших да направя едно отклонение да мина покрай каптажа на селото там знаех че има чешма да си напълня студена вода и продължавам почти в моята посока беше и така към 18,30 стигнах до каптажа и го намерих обновен ремонтиран и с ограда . Оградата не много висока лесна за прескачане , качихсе на оградата скочих и при приземяването усетих остра болка в крака бях скочил върху пирон , извадих го отидох до чешмата събух обувката не кървеше много но болеше доста измих мястото изтисках колкото може кръв дезинфекцирах и го превързах болката поутихна реших да пълня вода и да продължа ,там и ми беше грешката след около час „ мястото истина както се казва”, и почна да боли много почти неможех да ходя. Бях съвсем близо вече до една скална козирка с кладенче до нея и реших боли не боли да преспя там пък на другия ден да му мисля , криво ляво събрах дърва запалих огън и се чудих какво ще правя и как ще се прибирам на другия ден . Като вървях по надолнище понеже стъпвах на петата почти не ме болеше но по нагорнище болеше много , седях си пред палатката и се чудех как ще се прибирам утре , и все черни мисли ми се въртяха из главата . Огладнях теглих една майна на всичко станах напълних вода сложих я да заври и си правех сметката как ще се изкачвам до Приселци е само нагорнище . Другите начини бяха да звъня на приятели и братовчеди да идват да ме вземат но не знаех как ще стане мястото е недостъпно с кола или да стоя още един ден, имах храна, водата беше до мене, имах и с какво да се пазя евентуално и все такива мисли ме спохождаха за вмирисаната на кръв обувка за стоенето още ден и притесненията на хората в къщи и още куп гадни неща . Водата завря сложих пакетчето суха супа вътре и малко сушени сърца повря 10 мин както си пише изчаках я да изтине изтисках две киселици вътре че нямах оцет извадих едната франзела и лъжицата от раницата започнах да вечерям и тогава топлата храна и лъжицата направо ме пренесоха в къщи забравих за болката и гадните мисли настроих се позитивно и като си вечерях ми дойде идеята да се изкача косо щеше да е натоварена страничната кост на ходилото а тя не ме болеше а после да се спускам по асвалта към селото да се кача на колата и в къщи накратко почувствах се човек забравих болката бях намерил изход , извадих от раницата и половинката ракия и бутилка пепси пийнах малко това ми повдигна още духа . Реших че е време за лягане вмъкнах се в палатката ноща мина почти спокойно само две посещения от чакали капсите ги разгонват и мога и да поспя спокойно и си поспах събуди ме песента на птичките по изгрев . Сега следваше най трудната част изкачването . Станах крака си ме болеше запалих пак огъня заврях вода направих си кафе и вкусна чаша изпих ги с няколко цигари , събрах палатката отрязах още една тояга и бавно куцах нагоре както и да стъпвах си болеше на два пъти се спъвах и падах но до обяд успях да се изкача . На шосето късмета ми проработи като ме видаха че куцам спряха преди да съм махнал за стоп една виетнамка адаша и колега ми помогна да се кача ,понесох и упреците що не се обади щяхме да направим път до тебе и да те вземем . Искаше да обръща и де ме кара в болница но се разбрахме че мога и сам да карам и ще се прибера , закара ме до колата човека и ми помогна да сляза . Последваха и още упреци от приятелите те закаво били ако трябвало на гръб са щели да ме изнесат но да ме приберат но аз си се прибрах почти сам . От там нататък беше лесно запалих и след час бях в къщи
