На връщане малко след Сладун, Ирена открива че сме пропуснали скалната църква до Михалич.
Завалява с всичките последствия после по тези малки пътчета, но на удобно място правя обратен и след десет минути сме до Михалич. Табелата тук е по-голяма, а църквата се намира на пет минути от шосето. Според източниците е единствената, триконхална, изсечена във варовик /изкуствена пещера/, скална църква на Балканите. А, може би и в света. Не знаем. Датират я от около 10-11 вв. сл.Хр. и вероятно е използвана тогава от монаси отшелници. Тука разглеждането е по-дълго. Околноста също е впечатляваща.
Отвътре малко.
Поглед наоколу.
После тръгваме на север да си търсим място за спане. По пътя...
Мислим да прослушаме хижа „Стария мост” под Елхово, времето е напреднало, небето от сиво е станало оловно, тежко и близко, затова побързвам колкото е възможно. По пътя пак закапва, после завалява сериозно и някъде към Стрем вече положението е
Ragnarök /Рагнарьок - мисля че го произнасям правилно /с всичките му последствия. Невнемля към мрачните подмятания на Ирена,
че не би било лошо да спрем някъде покрай пътя, докато чистачките вече не могат да се справят с изливащите се от небето потоци и се скатаваме в уширението до… мотел „Княжево” малко преди целта.
Имаме късмет, карал съм на четвърта, трета, втора, първа и никой не ни е направил аутопсия на задницата дето са партакешите и газовата бутилка. Или таран отпред – дето сме ние.То и няма почти лауреати освен нас, по пътното платно де. Хората са са умни и опитни шофьори явно.
В едно позатихване на стихията подължавам внимателно напред и скоро сме пред хижата. Там отново се излива порой, но вече перкулясали от дъжд, прежалваме гуменките, преджапваме през една голяма локва и хлътваме вътре. Приемат ни. Цените и условията са приемливи за нас.
Следва разходка из околноста /дъжда вече е спрял/ до някаква чешма и прочее…
След това леко започва да мръква и пристъпваме към примусна кулинария и битов алкохолизъм. Неусетно става 22 ч. и хлътваме под белите завивки в чистичката стая.
Сутринта към осем след, две двойни кафета и полезни лакърдии до девет с другия хижар поемаме към Елхово. Целите там са две – регионалния историко-етнографски музей и някаква петзевездна баничарница.
Елховската църква с кулата.
В музея има много интересни експонати, но най-харните са – една книга която си купувам за почти жълти стотинки. Нещо като „…история на Елховския край…” /която така и не съм чел, щото Тъста като я видя после и буквално ми я изскубна от ръцете барабар с някой от фалангите на пръстите ми…има интерес човека, каква/ и една огромна, дървена, бушкрафтърска лъжица с прав периметър и форма като на обикновена дървена лъжица, на височина колкото мене и с черпало дето меже да се събере бейби /лъж. за курбан, както пишеше отдолу/. Намерихме и ВИП-баничарницата. Аз като карам не ям, но поне ми остава аромата, а Ирена лека-полека изяжда и двете банички.
Следваща цел – Воден. По пътя донапълвам газ и малко след това ме спира гранична полиция … да пита дали не сме се загубили. Казахват, че правели акция за улов на притежатели на фалшиви документи, но такива /в смисъл въобще тескерета/ така и не ми поискакват. Казават още, че напред по пътя има и други патрули и ако имаме проблем с „книжата” да не продължаваме. След кратък размисъл натискам газта.
Едно-две села преди Воден пак ни спират, казват… и така нататък, давам им каквото искат, проверяват ни и ни пускат с благопожелания. Ей, как да емигрира човек от тук. Нема начин просто.
Основите на средновековната църкава до селото, в която е обитавал според мммм…източниците ми – св. Григорий Синаит /един много уважаван исихаст/ са обозначени с табели.
Черния път до там е харен.
Освен при Ragnarök естествено. Скоро стигаме до самото място. Развалините се виждат североизточно по движението от черния път, около 2 км. след разклона. Спираме на една полянка и отново забравям за фашистския си танков гащеризон в багажника и гумените ботуши и тичам като обузумял към мястото.
По пътя срещам ей тоя красавец.
Църквата е била доста голяма явно.
При олтара и има друга подземна /по–раношна/, а до при олтара на последната има вход за естествена пещера.
Намърдвам се с
бръмбара вътре и откривам колония от прилепи. Правя набързо няколко снимки, понеже оскъдните ми спомени твърдят, че май-юни им е размножителния период и не е харно да им вземам акъла по това време.
После излизам на белия свят кален като малак за развлечение на Ирена, която не ми спестява сума хапливи забележки. Виновен съм. Но и щастлив. Такове нещо рядко се вижда, църква в църква с крипта и естествена пещера.
Пообикаляме наоколо и бавно затъркалваме Астрата наобратно. Малко преди Воден, правя снимка на Орел /според мен/ докато карам без ръце на първа съвсем бавно по трошения каменяк…
В селото снимам местната църква. Кметицата както бях разбрал по-отдавна, е в опуск и няма кой да ни даде ключа за отвътрешно разглеждане понеже.
После…към Петрова нива, през Звездец. Горското пътче преди Близнак и Евренозово е бая натрошено вече, но поне Жена ми ми се радва шумно, как деликатно и бързо заобикалям дупките. Е, не много бързо, понеже тук и там из-зад завоите изникват стоманените муцуни на дърводобивните камиони…
На Петрова нива е пусто и влажно. Фиксираме го като място за бъдещ лагер, посещаваме музея и църквата прави ни снимка пазача /изглеждаме като остатъци от смъртна дружина/ и продължаваме към Варна.
На Айтоския проход става съвсем мрачно и превалява досадно. Като в книгите на Толкин е … мамка му. Все очаквам да изскочат планински тролове от храстите, щото е и подходящо тъмно… До тролове не се стига, но засилен девненски цементовоз по нанадолнището зад нас /примерно с келяви спирачки или задкормилно устройство/ е по-лошо и от трол сигурно…
Покрай Суворово вече ни е „изяла” плътната мъгла наоколу и са ни „ослепили” призрачните светлини на подстанцията. Ранната вечер сме в къщи.
Забележки:
1. Не зад онова дере, но зад другото, после наляво по реката и нагоре – обикновено объркана и невярна информация от близоживеещото население за някой обект.
2. наляво – в гората няма такива посоки. Има Изток, Запад, Север и Юг. Който го забравя, си е за негова сметка.
3. изследваме района - разучаваме разни неща из околностите без да встъпваме в контакт с местното население.
4. долмени – няколко плоски къмъка, образуващи нещо като /често четириътълна/ къщичка , с още един камък плосък отгоре, който е като покрив. Това са мегалитни съоръжения и за тях има досатъчно информация в интеренет.
5. внимателно прослушваме /някого/ - събираме информация за интересуващи ни обекти по ненасилствен начин от местното население.
6. маркирам - запомням реално, запомням виртуално /в GPS/, при излишък на течности маркирам като котарак.
7. марикровка Сливен – туристическа маркировка в Синьо, тая в Жълто, примерно е Жаба, в Червено – Червей и така нататък. Цветовете по средата са различни, а белите черти до тях са стандартни. Това е мое, не много удачно съкращение на тема – цвят на туристическата маркировка /а маркировките са още – горска, пътна … ма ай че се отплеснах…./.
8. Ragnarök /Рагнарьок/ - термин от скандинавската митология. Нещо като края на света след битката между доброто и злото, когато доброто естествено е победено.
9. не би било лошо / да направим това или онова / – като ми каже Жена ми и не се вслушам, после излиза, че съм бил глупак на куб. Вкл.с травматични последствия. За мен.
10. исихаст – човек изповядващ исихазма /течение от православното християнство, не лишено от смисъл според мен „или-или” и близко до аскетизма на йогите, пак според мене/.
11. бръмбар - малкия червен челник на Petzl e+lite
п.п. Благодаря за вниманието дет се вика:-)
