Вечерта си върви весело с наздравици спомени и разказване на ловни случки ,единия колега разправя как този януари са прекарали 4 денонощия на Гинината чешма . Много е хубаво там, но ни е далечко да ходим утре затова ще отидем някой път . По късно изпращаме гостите, вдигаме масата и в леглото . Утрото настъпва, ставаме и сме приятно изненадани. От облаците няма следа- едно хубаво слънчево време . Пием кафе, преглеждаме багажа , слагаме храна и потегляме . И така надолу към гората , търся един път, който преди не можах да намеря и този път го намираме .
Тръгваме надолу по него . Гората се раззеленява ,цветята са нацъфтели , от скорошните дъждове навсякъде текат вадички.
Аз се пързалям тук таме, но тояжката си върши работата и не падам нито веднъж .
По пътя намираме мезенца.
.
Стигаме едната хранилка, наглеждам я ,намествам солта ,правим 10тина минути почивка и продължаваме надолу.
Стигаме до една дивечова нива, хвърлям плащпалатката на земята и правим голяма почивка. Допива ни се кафе, но сме зле с водата- нося само едната манерка- решаваме ,че можем да потърпим малко и се наслаждаваме на хубавия ден .
Приятно е, гората се събужда от зимния си сън , чуват се птички , пчелите жужат( явно наблизо има кошер) седим си и се кефим на хубавото време и прекрасната гора . Но все пак трябва да продължим. Няколко снимки на снаряжението и продължаваме слизаме надолу към реката- там ще си направим кафе, ще поседим още малко и ще продължим към Байрактарската чешма.
Така наслаждавайки се на прекрасната долина продължаваме към реката . Стигаме я след малко- не беше много далече. Намираме си местенце ,оставяме багажа, пълня вода от реката ,паля малък огън ( екстри като примуси не ползваме ) след малко водата ври ,слагаме пакетче 3 в 1 и си имаме кафенце . Не бързаме- има време- всичко около нас е красиво. Виждаме едно земеродно рибарче ,много е красиво, но неможем да го доближим за снимка. Друго си е с по- хубав апарат, не със сапунерката, но това имаме.
Колкото и да е приятна почивката допиваме кафето и тръгваме . Продължаваме към чешмата. По самото течение на реката неможе да се върви , вървим през гората .Ползваме стар, обрасъл път- по него се върви трудно, но е по добре, от колкото през самата гора . По пътя намираме изворче, пълнм си вода и ходенето до чешмата отпада. Обяд е минал вече сме и гладни, така че си намираме местенце край реката и сядаме да похапнем .
Отнясям много подигравки „ какъв бушкрафтър съм след като ям с нож и вилица”, но на мен не ми пука и продължавам да си похапвам . Обядваме, има още кафе и пак паля огънче, топлим вода и си правим по още едно кафе. Това че сме в гората не значи че нетрябва да ни е комфортно . Лежим си и се наслаждаваме на природата . Но всяко начало си има и край чакат ни няколко километра нагорнище така че оставяме хубавата река и тръгваме нагоре напускайки прекрасната долина . Пътят този път е по труден нагорнище е все пак но си вървим . Стигаме до едни цветя които Стела си беше харесала за присаждане в двора .
Чувам дай си ножа стискам зъби и си спомням няколко часовия труд над ахата но го вадя от канията и и го подавам цветята са изкопани с малко пръст и прибрани , измивам ножа в една вада и продължавеме нагоре . Стигаме до колата прибираме се до вилата расаждаме цветята събираме багажа и надолу към цивилизацията .
