Как се правят 100км за 24 часа или Маратон Алеко

[LIC]

Виждам има интерес към това как точно преминава един 100 километров туристически маратон. Първо да наблегна на туристически, т.е. не е нормалното маратонско бягане, а си е ведро ходене. Няма и състезателен мотив - всеки ходи колкото мое. Далече е от това да тичаш докато ти се "откъснат рибиците".
Значи по стара традиция, този маратон започва от лобното място на Алеко Константинов до село Радилово. Събираме се пред паметника му и в 4:30 преклонени за минутка мълчание и под звука на няколко пиратки, символизиращи изстрелите, с които е убит Алеко, маратонът започва. Започва малко преходче до Параклиса "Св. Неделя" в с. Дебращица . Там попът удря по една благословия на участниците и тръгваме вече към първата сериозна част. За мен лично преходът от Дебращица до хижа Добра вода ми е до болка познат и една от най-тежките части от маратона. Има някъде около двучасово катерене, което не е чак толкова тежко, но тъй като всички маратонци са ведри-бодри, то се взима на марш на скок. Обиновено то завършва с моето желание да хвана стоп и да се спася от това безумие, в което съм попаднал, но изтърпиш ли го, изпотиш ли го, то ти си завършил маратона почти на 60%. Така изкачването продължава през хижа Добра вода до курортното село Св. Константин. Стигайки Св. Константин в повечетео случаи вече се е стъмнило и започва нощния преход. Всеки вади челници и фенерчета, прави се кратка пауза за топъл чай и някой сандвич и се тръгва. Държа да кажа, че първата част на нощния преход е най-романтична. Гората вече е отдъхнала и полегата, пътечката широка бавно те води към местността Дъното на яз. Батак. Гората те обгръща. Буки, дъбове и габъри шумолят над главата ти. За момент забравяш тежките моменти, умората отминава и ти става едно леко и приповдигнато.  След около 1-2 часа се излиза на открити поляни, с изглед към яз. Батак. Там за мен започва истинското удоволствие. Росата вече е паднала, въздухът е прохладен и изпълнен с аромат на пролетна мащерка. Небето е чисто и дори светлината на звездите е достатъчна да разкрие черното петно на язовира, огледало на звездното небе. Това е най-сладката част. Ходиш и си мислиш как имаш сили не да го завършиш ми и пеша да се прибереш после. Леко е, когато природата помага.
След тези полянки започва, най-скучната част. Асфалтовата - частта през която просто ходиш, за ходенето. Скучно, монотонно спускане през Цигов чарк, Ракитово, Дорково. Така докато се съмне. След това е тестът на волята. Двучасово силно изкачване до Кулата. Тук вече се различават тренираните от тези дошли за спорта. Катериш, сърцето ти тупка, свят ти се вие, псуваш, общо взето всеки по своя си начин изкарва този участък с мисълта за беседката горе, чешмичката със студена водица, сандвича или късчето шоколад. Зора е да се качиш отгоре! От там има няколко километра приятно ходене и после мъката на коляното, местността продала най-много наколенки на д-р. Ливайн - Мъжката пътека. Маршрутите естествено са два - дългата и полегата Женска пътека или кратката и стръмна Мъжка. Защо и викат мъжка ли? Не знам, обаче по нея не е за мъже. Слизаш, пързаляш се по дъбовата шума, удряш се по разните му камъни, спъваш се в корени и всичко това на фона на вековна букова гора. Красота,  ум да ти зайде, мазолите с големината на левче! Колената пукат, глезени ечат! Слезеш ли я всичко свършва! Зора да я слезеш!
Обикновено излизаш от къпините, където свършва Мъжката пътека и се озоваваш на слънчевата поляна на хижата. Ех, как да не му се излегнеш на тревичката, да глътнеш една студена биричка, може и някое кебапче да мезнеш. Вече си щастлив и доволен, пътят е зад теб, събрал си приятели, срещнал си интересни хора. Равносметката е доволен от себе си, 4-5 мазола /имах кървав мазол под обикновен мазол, колко боли ли? който е имал знае/

Това е, който веднъж го е направил обикновено казва, че няма да повтори и на следващата година се връща. Туй е то, мъчението за кеф. Има си и тежките моменти, и приятните, и красивите, и грозните, има си всичко!

п.с. Снимки ще добавя по-нататък, тъй като ми изгоря харда, а в интернет ги няма.
п.с. Ако ви е интересно и искате да станете участни - то маратончето се провежда в Седмицата на Алеко или в първата или втората седмциа на май. Провежда се за собствен кеф. Има доста места където всеки може да се откаже и да хване собствен транспорт и да се прибере или да ползва така наречената от мен трупарка - бусчето, което вози храната и раниците и съпровожда маратонците през целия път. По принцип на всеки 2-3 часа се излиза на шосе.
Надявам се ви е било интересно, а по-силно се надявам да съм запалил искрицата на ентусиазма и тази година да има някой съфорумец в групата! За успокоение да кажа, че най-възрастния бай Стоян е на около 64год. и всъщност почти всяка година го пробягва на тигели напред назад покрай изнемогващата млада част на групата

[scrooge]

Интересно ми е с какво темпо вървите?

[LIC]

Ми малко над средната скорост на ходене. Не съм много сигурен, все се чудя откъде да си намеря един гпс да ги засека и аз тия работи. Но се ходи с крачката ми на равно, което ще рече, че малко над средната скорост на забързан пешеходец, предполагам!

[Hobo]

LIC, много хубаво си го написал. Усетих атмосферата все едно и аз съм участвал. Би ли описал подробно и екипировката си за този маратон? Дрехи, обувки, стелки, чорапи и т.н. Носиш ли с теб раничка с подкрепителни напитки и храна и ако да, какво? Абе всичко, опиши.

[LIC]

Ако знаех, че ще предизвика толкова голям интерес щях да го опиша по-рано. Ми ето как протече първия път - нормални кецове - резултат един месец болки в ябълките и колената. Втората година следната екипировка. Най-нормален анцуг, с къси гащи - късите през деня, анцуга през ноща, че става малко ладец, пък ако и завали става криво. Отгоре брезентов анорак като от едно време, отдолу някаква блузка и тениска /тениските взимам пвоеко с мен, че много се потя./ Обувки Вихрен тип кубинки. Новото производство на Дахщайн, не много удобно бомбе, но 3см подметка от вулканизиран каучук - сякаш ходиш върху облаци. Стелки - тефлонови, купувах си специално с два високи свода, усилена пета.  Ластични наколенки. Челник - китайски. Раница - обикновено ходя с две, една с помощен багаж, която се вози в трупарката, една малка за бърз достъп до храна и дрехи. Съдържание на малката - тениска, връха дреха, няколко шоколадови неща, половин литрова бутилка силен мурсалски чай, половин литър - чиста вода.

Ми тва е горе-долу - ходене: бързо и стегнато, почивки през 2-3 часа, колко за сандвич.

п.с. Станаха доста темите за този маратон, почвам да се чувствам, че съм направил едва ли не нещо невероятно. За сведение когато го завърших, в момента, в който седнах едва се изправих след това да си взема дипломата /който е ходил дълго и изморително ще ме разбере/ До мен едно момче в 11 клас скачаше на въже. Така, че това е толкова трудно, колкото е и малка подготовката. При мен подготовката е следната: обикновено през ден по 5-6км тичане. Събота и неделя излизане в балкана от типа Калофер-Ботев-Калофер под 9 часа за очукване на колената.

Ако някой иска да дойде: Май месец, предлагам и няколко легла за спане след маратончето, както и домашна храна за възстановяване на силите.

[meco puh]

Браво,LIC,дерзай!Не спирай!Ако спреш,после ще съжаляваш.И аз участвувах в три марато
на и се отказах.Сега съжалявам.И да искам вече не мога-на 67 г.съм.Тогава бяхме 6 чове
ка между 40-48 години.Двама бяха състезатели по ориентиране.Завършихме първи като отбор с време 11 часа,42 минути,48 секунди, похода-връх Чумерна-връх Столетов.След малко дойде огорчението.Не ни зачетоха за отбор,трябвало да сме най-малко 10 ,за да ни признаят за отбор.Остана ни вечното задоволство от постигнатото време.Във В.Търново
пред автобуса една възрастна жена, като ни видя походката запита:"А бе,момчета,да не
сте боледували от детски паралич"?

[KrumIliev]

Маратона Алеко е много приятно изживяване. Препоръчвам го на всеки. Реално не са 100км (83-4 са) но пак е сериозно изживяване. Особено ако не си ходил толкова километри преди. За по напредналите препоръчвам Витошките 100/24, те са значително по трудни, пък и не са с водач както е случая с Алеко.