Мистериите Му Атонски

[vanjo]

Не усетно дойде време за поредното предизвикателство наречено Атон. В леко променен състав на 10 октомври влизаме на територията на Света Гора. Предварително разделих хората на 3 групи за да има възможност за покриване на по-голяма площ за теренни проучвания и тн. В акъла си ги нарекох 1- отбор "пешеходци", 2 - "Спартанци" и 3-я - "Славяни". Задачите са уточнени ферито си боботи и докато се усетя екипа "пешеходци" стана време да слиза на арсаната на Зографския манастир. На бързо уточнихме и котролно време за челефонни разговори и дим да ни няма. За мен е позната гледка, но моите спътници в захлас започнаха да щракат с апаратите. След 20-30 минути потегляме по пътя за манастира и оживено разговаряме кое как ще правим. Пътьом откриваме една пещеричка странно как сме я пропуснали предишните пъти и юруш на картирането.



Тъкмо привършваме с нея и едно пикапче с двама монаси ни взеха на стоп, добре започваме. Атон е особено място хем се връщаш неусетно с  години назад във времето, хем всяка година все повече почва да прилича на супер луксозен курорт. Ето и поредната изненада сградата пред манастира е оправена и вече "туристо-поклонниците" се настаняват там, а не вътре. Следва регистрация , настаняване и кратка обиколка в района на манастира. Времето неусетно се изтъркулва и става време за сън. Нова утрин нов късмет- решаваме да пропуснем трапезата и потегляме към изоставения скит 12-те апостоли, речено сторено взимаме пособията за картиране, вода малко суха храна и почваме изкачване по каменистата пътека към скита.  За мен това е дежавю, но за моите спътници нова и непозната картинка, лафчета снимки и след има няма час и половина зърваме набелязаната цел. Времето от слънчево става с разпокъсана облачност и това облекчава до някъде запотените ни телеса . Намираме това което ни трябва, и като деца в сладкарница безотоговорни и самодоволни се мятаме с трънаците за да  се заемем с поредната картировка, снимки и всичко останало.



Приключваме с работата, кратка почивка леко похапване и бегом към манастира Зограф, че ни чака път до другата светиня манастира Хилендар. И ето ти изненада дъжд който определено няма никакво намерение да спира, все едно ние си имаме планове и така. Мокри като кокошки се завличаме до Зограф, грабваме багажа и пред шашрдисаните погледи на няколко монаси и поклонници пре спокойно цапайки в локвите се отправяме към Хилендар. Дъжда вече е престанал и ние поемаме по разкаляната пътека. Подминаваме с мръсна газ пещерата на свети Козма и продължаваме смело напред, бързаме да стигнем по възможност преди 17.00 е нестигнахме навреме. Хилендар се оказа окупиран от руски пилигрими, а архондириото притиснено ни каза че има само едно легло за нас тримацата и ако искаме да си опитаме късмета в зелотския манастир Ефсигмен Тръгваме без да се замисляме и след около 40 минути се отзовамаме пред неговите порти. Манастира е внушителен с аскетичният си вид. Приемат ни радушно, следва хапване и настаняване. В манастира няма ток и за осветление се ползват газени лампи, което е много приятно усещане след целодневното препускане из атонските пущинаци.  Сутринта ни приканват за сутрешната закуска, която се оказва много вкусна и обилно "полята" с бяло вино и маслина  . Следва поредното пътуване този път с фери до пристанище близо до Голямата Лавра. Пристигаме сменяйки клатушкането на корабчето с клатушкането на един пикап. поредните записвания, настанявания и разбира се лекинко разузнаване на района. Вече е решено на сутрината отпрашваме за румънския скит Продромо и ще се заемем с пещерата на Афанасий Атонски



Речено сторено пещерата е обстойно прегледана, картирана и снимана от там поемаме пътя за скита Света Троица очаквани дълъг и изморителен преход до там.

Следва продължение .........

[vanjo]

Прехода до скита Света троица е изпълнен със снимки коментари за вече направеното, и най-вече с кроене на планове за следващите дни. Макар и тежък подхода за скита ние неуморно бием табани към заветната цел, оглеждаме околностите и си говорим за какво ли не.



С кратки почивки, след няколко часа пристигаме в скита, поредното настаняване и тн, тази вечер е за отмора на тялото и душата мястото е толкова красиво и спокойно.


На следващата сутрин потегляме към скита Голямата Света Ана и района на Ставрос (Кръста), там е мястото на срещата на трите екипа. След изнурително катерене до скита се срещаме с отряда "Славяни".



Малко почивка, хапване на крак и дръпваме към срещата с последният екип този на "Спартанците". Оживено разговаряме по пътеката коя група до къде го е докарала, колко карти и снимки е направила и ето, че по мръкнало стигаме Кръста, успяваме да се свържем със  Спартанците и се заемаме да изградим лагер и да приготвим храна за цялата тумба.  Уморени, но доволни лениво използваме нашето си "есперанто" микс от руски, английски, гръцки и разбира се български. Коста и Иля запълват времето с изготвянето на карта на първата пропастна пещера открита до този момент.  Късно вечерта се появява и последната група, следва хапване още приказки, но умората надделява и за секунди всички вече са заспали.
Аз се подмотквам още малко в опит да подредя мислите си и да преценя каква да е организацията за оставащото време, но както се казва утрото е по-мъдро от вечерта.
На сутринта  Атон свенливо крие своето величие в облаци



Хората са уморени и затова решавам да има един цял ден за мързелуване, деня е кратък и докато се усетим отнове е вечер. На следващата сутрин част от хората се отправят към върха, а една част остават в лагера за да се обменят данните и оправят карнетите за картите. В крайна сметка основните цели са постигнати и резултата е повече от добър, общо са описани, картирани и снимани 22 пещери и една пропаст. Набелязани са преспективни места за последващи проучвания.  И така за пореден път е време да си кажем довиждане и отново да се върнем към истеричното и сиво ежедневие на градският живот.



Довиждане и до нови срещи