СПОМЕНИ ОТ СТУДЕНТСКИТЕ БРИГАДИ
Ноември, събота сутрин, топло е и слънчево почти. Неочаквано за мен
шефката издава устна заповед:
“Ще ме закараш с колата някъде извън града! Искам хамбургски салам на огън! След час свършвам с чистенето, а ти да си готов за тръгване дотогава!”.Хамбургския салам на огън е мил спомен от последната ни студентска бригада
* в края на далечния XX век. Тогава за обяд на полето ни даваха суха храна. Обикновено хляб, сирене, кашкавал, салами – хамбургски, “Камчия”, кучешка радост, по-рядко шпек, понякога и домати. Момчетата бяхме по-малко на брой. На полето или градината наше задължение беше да запалим няколко огъня до към обяд. Тогава се събирахме край тях, набучвахме салама на клечки и го печахме или по-скоро се опушваше.
И така след това лирично отклонение, насъбирам на две на три малко оборудване и се отправям към возилото. За да си нямам проблеми, оставям на шефката да си избере салам от магазина.
Тръгваме към обичайното ни място. Пристигаме. Есенната влага и топлото време са раззеленили поляните. Като че ли не зима, а пролет ще идва. Правим малка разходка:
Има и лилави цветя. Сигурно са есенни минзухари:
Слънцето се скрива зад облак. Захладнява. Връщаме се към МПС-то
** и се установяваме на три метра от него. За сядане вадя сгъваем стол за шефката, за мен намирам камък, отгоре слагам кора от дърво. Ще палим огънче. Кафе вече сме пили. Време е за чай. Наоколо сухи съчки бол. Събирам наръч. Съчките ще свършат работа. Чай ще правим само и салам ще запечем леко. По-дебели дърва не трябват. Пържоли няма. Криза е.
Показвам на шефката как се подреждат съчките преди да се запалят (правя и кратък курс по оцеляване). Тя се прави, че и е интересно. Слагам и вестник за подпалка. Давам и кибрита да запали. Успява от раз с една клечка. Леко съм разочарован. Не мога да изпъкна, ама нейсе.
Огънят се хваща бързо. Обаче ядец. Забравил съм си пиростийката, а не искам да поставям алуминиевото канче направо върху въглените. Намирам два чатала и слагам пръчка между тях. Пак ядец. Забравил съм си синджирчето, което слагам на пръчката, а канчето закачам на него. Така имам възможност да регулирам височина на канчето спрямо огъня. Нищо и така става:
Приятно е. Огънчето грее и пуши малко в посока към шефката.
Подготвям изходната суровина - хамбургски салам в естествено черво. Вижда се и част от МТС
***:
Има и яйца. Смятам да правя яйца на жар (рецептата и други
тук ). Увивам ги във алуминиево фолио и слагам в края на огъня.
Приготовлението:
Резултатът:
Отдаваме се на гастрономическо блаженство и спомени за веселите бригадирски дни.
Приключваме. Огънят загасен (с Н
2О), мястото почистено, боклука прибран в колата:
До следващия път.
__________
* СТУДЕНТСКА БРИГАДА ПРЕДИ 1989 г. - който не знае какво е това да пита родителите си или родителите на родителите. Ето и едно определение според Тълковния речник rechnik.info : Група от хора (студенти, ученици, служители), натоварена временно да извършва несвойствена и обикн. неквалифицирана трудова дейност в селското стопанство, строителството или промишлеността без заплащане или срещу минимално заплащане, организирана и контролирана от БКП или ДКМС в периода след Втората световна война до края на 80-те години.** МПС - моторно превозно средство***МТС - материално техническо снабдяванеИсторическа снимка документираща конвейерно бране на ябълки от студентска бригада:

Тук нейде е лобното място на саламите.