Малко си поиграх в час по трудово в Деня на труда и резултатът е две канчета, изработени от консерва по идеята/патента на Хобо. Дръжките обаче ги запоих в двете позиции, за да може гърлото на канчетата да е свободно за капачетата. Честно казано капачетата може да се изработят по-прецизно. Дъното на консервите е с по-малък диаметър, отколкото горната част. Вероятно за да могат да се поставят една върху друга и да не се обърка горната част при отваряне. Та ми хрумна, че дъното на втора консерва може да послужи за капак на канчето, който се защраква отгоре. Топчето на капака е от алуминиев поп нит, завинтен с кадмирана рапидка отдолу-дано не е отровна. Нещо закъсах със запояването на капачетата и дръжките на канчетата ги изработих от втората консерва. Времето за изработка на едно канче е ок. 30 мин. с внимателно разчертаване на консервата, рязане, сгъване и запояване.
Тактико-технически данни:
1. Високо канче: 49 гр./61 гр. с капаче/440 мл. вместимост
2. Ниско канче: 56 гр./73 гр. с капаче/430 мл. вместимост
Евентуалните предимства пред алуминиевото армейско канче 400 мл (68 гр. без капаче) са незначително по-ниската маса. Високото тенекиено е още по-леко, но пък е по-нестабилно, оставено в тревата. Тоест може по-лесно да се катурне и да ми разсипе бирата, което си е дебела трагедия, както и да го оглеждам. А предполагам също, че топлопроводимостта на тенекиените е доста по-неравномерна, отколкото на алуминиевите. Отделно бъдещето ще покаже колко бързо ще им ръждясат ръбовете на срезовете.
Ако някой може да претегли канче от неръждавейка със сходна вместимост, нека публикува масата му тук. Аз такова канче все още нямам.
