С АРМЕЙСКИ КУБИНКИ НА ПЛАНИНА
снимка: BazilVenceslasСтават ли кубинките за планина? Нека първо видим какво са това чудо кубинките. Самото споменаване на тази дума в туристическите форуми предизвиква ортикария, рев и ужас както на търговците на спортни обувки, така и на част от "младежите" от възрастовия диапазон малко под и около четирийсетте. Всъщност това са си обувки като всички други. Е, не съвсем защото са максимално пригодени да вършат работа през всички сезони и при всякакви терени. Да са здрави и да издържат на натоварвания далеч над тези, които трябва да издържат обикновените граждански обувки ако и да са с етикет туристически. В същото време трябва да са максимално удобни и да не нараняват краката дори при преходи от над 50км на ден. Трудно е да се удовлетворят всички тези изисквания, но конструкторите са направили максималното, което са могли.
За изработката на кубинките са използвани качествени материали, а самата изработка е подлежала на стриктен контрол. Резултата са обувки подходящи за всеки по всяко време на годината при всякакъв терен. За съжаление това е до време. След това започва умишленото унищожаване на нашата армия. Започват далаверите и всичко това драстично се отразява на качеството на армейските кубинки. Затова от дистанцията на времето може да се каже, че има хубави кубинки, има и лоши. Лошите е най-добре да не се купуват, а хубавите ако им се полагат съответните грижи ще се отблагодарят на собственика си с дългогодишна вярна служба. Няма да текат, да миришат, да се късат в най-неподходящия момент. (Как да различим добрите от лошите кубинки може да прочетете в статията ми
Армейски обувки тип Кубинки).
снимка: BazilVenceslasЗащо тогава споменаването на думата кубинки в туристическите форуми предизвиква производството на толкова много жлъчен сок и водопад от плюнка? Е, как да не създава. Виждал ли е някой някого с кубинки, който да си носи резервни обувки? Не е, няма и да види. Добрите кубинки издържат години при всекидневно носене, камо ли да се излиза за по няколко часа през уикенда някъде по едва ли не асвалтираните туристически пътеки
В същото време форумите са пълни с истории от сорта "Хора, купих си туристически обувки. Скъсаха се още в автобуса на път за планината". Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Повечето от тези обувки са изгладувани.За тях е платено 150, 200, че и 300лв. В същото време чифт качествени кубинки струват.между 30 и 50. Е кой ще си купи найлонов отпадък ако веднъж е видял кое е здравото и хубавото? Пова е и причината кубинките да са недолюбвани от търговците. Всеки закупил кубинки потенциално ги лишава години наред от определена печалба.
Докато търговците все пак само недолюбват кубинките истинската омраза към тях идва от "младежите", които вече споменах. Тези малко под и около четиридесет години. Това са хората от така нареченото поколение "Учи мама да не работиш". На тях майките им години наред им набиваха, че ако учат няма да работят. Глезеха ги до безобразие и вършеха всичко вместо децата си, само и само да постигнат заветната майчина мечта. Докато тези деца не пораснаха и не влязаха в казармата. Да ама в казармата се работи. Работи всеки без значение дали е учил или не е. От шиенето на якички, гладенето на дрехи, лъскане на обувки, метене на плаца, миене на коридора до копаене, хвърляне на бетон, строителство. Всичко! Въпреки, че на по-голямата част от това поколение му намалиха драстично срока на службата времето прекарано в казармата за някои от тях беше шок и ужас. Всяко споменаване на кубинки дори и днес, години след като са се уволнили, рефлекторно извиква у тях заспали чувства и душевно разстройство. За щастие казармата вкара в пътя голямата част от това поколение, но останаха и непроменени. Основно тези служили на скатани длъжности като писари, лавкаджии, бацили и подобни. Какво казват те за кубинките е по-добре да не му се обръща внимание.
снимка: BazilVenceslasРазбира се кубинките са само едни всесезонни и всетеренни обувки, които стават даже и за планина. За специализирани занимания като алпинизъм, високопланински експедиции извън нашата страна, дори и за екстремен зимен туризъм в алписката част на българските планини има специализирани за целта обувки, които са по-добри от всякъде спрямо кубинките.
За средностатистическия планинар кубинките са достатъчно добри обувки за ходене навсякъде из България през трите сезона на годината. За по-голямо удобство и комфорт трябва да се носят с дебели вълнени чорапи независимо от сезона. През лятото може да се носят и с памучни чорапи, но дори и тогава е по-добре да е с вълнени. В никакъв случай не трябва да се ползват чорапи от изкуствена материя. Независимо каква е тази материя и колко е рекламирана от комерса. Такива чорапи ще ви донесат само проблеми като пришки, мазоли и смрад. Разбира се кубинките трябва да са добре разносенни преди похода и подходящо обработени. Други изисквания и предподготовки не са необходими.
По-различно е положението през зимата. Като цяло ходенето с кубинки във високата планина е трудно най-вече защото не са предвидени за поставяне на котки и подметките им не са достатъчно твърди за биене на стъпки. Ако се ходи там, където не се налагат котки спокойно може и с кубинки. Обаче трябва да се вземат допълнителни мерки ако е екстремно студено за да се предотвратят евентуални измръзвания на краката.
Проблемите идват от тънката кожа и гумената подметка на кубинките. Гумата е лош изолатор и затова зимата с кубинки е студено на краката особено ако не се ходи, а се стои на едно място. Този проблем е лесно решим с добавянето на стелки от дебела кожа (гьон). Гьона е много добър изолатор. Ако нямаме такива стелки под ръка може да се мине с двойни стелки от кече. Такива стелки се продават навсякъде и струват по лев до лев и петдесет стотинки. За съжаление има различни видове кече. От вълна, памук и изкуствени материи. На вид са почти еднакви, но лесно може да се разбере от какво е направена стелката по следния начин. Скубва се малко мъх от стелката и се осуква с пръстите да се сплъсти и да стане като конче. Пали се със запалка и се наблюдава как гори това конче. Ако е от изкуствена материя се вижда как се топи. Ако тлее бързо значи е от памук. Вълната гори трудно и докато гори мирише особено, може да се каже дори неприятно. Стелки от изкуствено кече не си вземайте. Памук в краен случай. Най-добри са тези от вълнено кече.
Дебелината на кожата на кубинките е съвсем добра за през трите сезона, но при някои кубинки идва тънка за през зимата. При определени условия тя не може ефективно да изолира топлото в обувката от студеното извън нея и се получават условия за образуване на конденз. Конденза е опасен защото може после неусетно да замръзне в обувката, да изстуди участъци от краката и да причини тежки измръзвания, които понякога водят и до ампутация.
Аз решавам този проблем по най-елементарния начин. Вместо чорапи ползвам бархетни партенки. Добре навитите партенки обвиват краката с два слоя. Така и да се образува конденз той попива в първия слой. Втория се топли от краката, а между двата има и допълнителна изолация от слой въздух. Краката ми са винаги сухи и не могат да измръзнат. Дори и да замръзне външния слой на партенката, вътрешния си остава сух и топъл. Теоретично погледнато същото би трябвало да се получи ако човек носи два чифта чорапи, но не съм го пробвал. Дебели вълнени директно върху краката и върху тях чифт памучни. Памучните ще изпълняват функцията на външния слой на партенката. В същото време памучните чорапи са и по-издръжливи на триене от вълната и драстично удължават живота на вълнените чорапи, които иначе бързо се протриват в кубинките. Това последното съм го пробвал, но в по-топло време, когато няма условия за конденз и затова не знам как е по отношение на конденза. Многократно съм бил с партенки в снега в студено време и знам, че работят ако има конденз. За двата чифта чорапи не знам. Трябва да се пробва. Имайте си едно на ум ако го направите и споделете какъв е резултата.
Някои от злословията разпространявани за кубинките:
Кубинките текат - всички кожени обувки текат ако кожата не е обработена както трябва и не се полагат за нея съответните грижи. Не е възможно кожените обувки да се обуят веднъж, след това да престоят един месец в килера и пак да са меки, удобни и да не пускат вода. Кожата ако не се подхранва и навлажнява се изтощава и спича. Възможно е даже да се счупи на сгъвките на обувките още на първото обуване ако преди това не се подхрани и навлажни. Кожените обувки изискват ежедневни грижи и дори ухажване, но пък ако им се даде каквото им трябва се издължават със своята вярност,, сигурност и комфорт. Това важи за абсолютно всички обувки от естествена кожа.
Кубинките имат твърди подметки - противно на комерсиалните реклами подметките на обувките за дълги преходи трябва да са твърди. Ако подметката е мека и пружинираща се натоварват допълнително ставите на краката и това води до преждевременното им износване. Особено ако се носи тежък багаж. Илюзорното удобство на съвременните градски меки подметки всъщност са вредни за краката. Има много литература по въпроса, който се интересува може да погледне. Това е и причината подметките на армейските обувки да са максимално възможно твърди. Войската трябва да може да направи с тях дневен преход 50км при това с пълно бойно снаряжение и в края на прехода не да пристигнат група осакатени хора, а боеспособна войска, която веднага да е в състояние да влезе в бой. Твърдостта на подметките на кубинките е качество полезно и за туристите пак по същите причини. Пак повтарям противно на комерсиалните реклами!
Кубинките са с тънки подметки - когато човек ходи трябва или да си гледа постоянно в краката върху какво стъпва, или да може с ходилата си да усеща какво има отдолу. Ако това не се прави доказано е, че неминуемо се стига до тежки травми при ходенето. Кубинките са войнишки обувки и е логично войника да гледа другаде, а не в краката си когато воюва. Затова и подметките са дотолкова тънки, та хем да се усеща терена под ходилата, хем да опазват от наранявания ако се ходи по остри скали или терен покрит с режещи предмети. Тези две изисквания са взаимно противоречиви, така че подметките са компромис между тях. За туристическа дейност този компромис е достатъчно добър.
Кубинките скапват краката - на това ще отговоря като цитирам Мечо Пух, който в една друга тема каза, че няма лоши обувки, има лоши крака. Ако човек по цял ден е пред компютъра в офиса, вечерта пред телевизора и цвички да обуе пак ще му се скапят краката и ще си направи пришки и мазоли ако изведнъж се юрне на дълъг преход. Не е проблема в кубинките, а в нетренираните крака. Затова с кубинки или не, на дълъг преход не се тръгва изведнъж. Постепенно и с плавно повишаване на натоварването се решава проблема.
Не се притеснявайте да ходите с кубинки в планината. Там опасни са не кубинките, а съвсем други неща. На всички пожелавам безпроблемни походи и щастливи мигове сред природата.
снимка: BazilVenceslas
