Много или малко неща носим по време на поход

[Hobo]

Накоро ми попадна един архивен документ. Списък на нещата с които са тръгвали на война руските войници от 1905 до 1918г. Значи не на излет, не на поход, а на война! Никой не знае колко време ще продължи. Дни, седмици или години. Обоз е имало естетсвено, но той е возил амуниции и храна. По правило се е движел на определено разстояние след войската, а често е изоставал с дни зад нея. Затова руския пехотинец е носел всичкото си имущество, въоръжение и храна с която да оцелее до 3 дни. Личната екипировка и храната е била толкова малко, ча се е събирала в обикновена торба преметната през рамо. Като махнем оръжието ето останалата екипировка:

В мешката:

1. Две ризи.
2. Едни долни гащи.
3. Два чифта партенки.
4. Една кърпа.
5. Един чифт ръкавици.
6. 2кг сухари.
7. 50 грама сол.
8. Канче.
9. Комплект принадлежности за поддържане на външния вид:
гребенче, сапун, игли, конци, четка за дрехи (по 1 на 4 човека)

Освен това на гърба си са носели скатани по определен начин шинел, плащпалатка, канче за храна и лъжица в него.

Това е всичко! С това са карали всички войни по това време. Единственото друго лично оборудване е по едно одеало на човек, което се носи от обоза и както отбелязах рядко е достигало до тях особено по време на бойни действия.

Всеки сам може да си направи извод дали и колко излишни неща носи на гърба си по време на туристически поход.

Литература:
1. Из солдатских книжек разных изданий
2. Содержание вещмешка, пригонка снаряжения Армейской пехоты Россия 1914-1918

[ko54]

И щик на колана, който при атака се слага на винтовката. Всъщност нашата войска в посочения период е с адекватна екипировка. Ярослав Вешин добре я е обезсмъртил в известната картина от Балканската война:




А ние влачим като магарета несравнимо повече неща. Поне аз де.

[mrw8]

Да се сравнява война и цивилен живот... Че обикновенно се носят повече неща от обикновенно е ясно. Обаче по време на война за какво да носиш много неща, от които по принцип имаш нужда, като само ще ти пречат по време на бой, а и не е сигурно дали утре ще ги ползваш. Винаги можеш и да докопаш някой трофей или направо да си вземеш нещо от тези, на които вече не им трябва. Отделно, че нямаш много време да се замисляш за лична хигиена... Основното е да отървеш кожата, а в мирно време като ходиш на планина отиваш малко или много за кеф...

[ko54]

А пък в автопоход(екскурзия) - изнасяме 1/5 от движимото имущество от къщата, и комбито не стига.

[scrooge]

А пък в автопоход(екскурзия) - изнасяме 1/5 от движимото имущество от къщата, и комбито не стига.

За автопоход трябва да има само ядене и пиене достатъчно,друго нетрябва 

[ko54]

Говоря за 2-3 дневен автопоход с палатки, тентове, хамаци, маси, столове, тенджери, тигани, скари и т.н. и т.н. За мръвките и пиенето е ясно - 1-2 хладилни чанти.

                               

[nicko]

Всички предполагам можем с малко, ама защо да се лишаваме като можем с много 

Реално погледнато, аз от край време се опитвам да елиминирам някой неща от това което нося, ама така и не ми се получава. Все ще разнасям някакви работи за да се поглезя или да се преподсигуря. Обикновено прекалявам с режещите средства и дрехите

[vanjo]

Тази тема замря, та си викам да я подновим.

Ето на какво попаднах търсейки информация за Света Гора. Този текст отразява поклонението на група българи в Света Гора през 1850 г.
И съдържа описание на екипировката и храна необходима за това пътуване:

[voinyt]

"И пълна кесия с различни сребърни и златни пари"...
Това е тайната на пътуването с малко багаж, всеки го знае...

[emil]

С развитие на годините се повишава културата на населението и нарастват нуждите, оттам и размера на багажа. А да направиш преценка какво мъкнеш е въпрос на добра персонална организираност.
Аз на походи рядко ходя, по-скоро на автопоходи, като на колегата Ко54. Обикновенно е свързано  с водоем, риболов и похапване с биричка.
Много ясно си спомням един отривист случай преди 10-на години, бях се вбесил до припадък.
Пак тъй тръгнах на пикник с едно гадже. Идеята за пикника беше да е без преспиване, просто да прекараме няколко часа край водата със сандвич и биричка в ръка. А "мойта" беше помъкнала 5 литров бидон с вода, 5 л. бири, чанта с храна, два сгъваеми фотьойла+сгъваема маса с покривка, вестници, чугунено барбекю и чувал с въглища. От колата аз трябваше да взема също нож и брадвичка. Моят багаж се състоеше от два сака: въдици и такъми. Отделно имах доста обемист плик със захранки. Надявах се мадамата да ми помогне с моя багаж, който трябва да бъде примъкнат от колата до мястото на пикника. И съвсем естествено вдигнах кръвно, като видях как се е натоварила с дивотии като непалски катър и ме гледа влажно с надежда да и помогна. За капак навън срещнах една любопитна махленска клюкарка, която подробно ни огледа, докато тъпчех всичко в колата и ни пожела весело изкарване на морето?!? И на нея и треснах една майна наум.
Оттогава винаги правя предварителна инспекция на багажа. Щото всичко нужно се събира в по една раница на човек, с въдицата и такъмите барабар.

[Fat_Jim]

По време на война във всяка част има полева кухня. Войникът не си готви сам. Но тъй като в гората ние пък трябва да си готвим - ето я първата разлика с войника - кухнята си я носим на гърба. Плюс голям нож или брадва - за да нацепим дърва за нея.
Ако няма осигурен транспорт до фронта - за дългите преходи войникът обикновено се придържа към пътищата. В гората обаче пътища няма, което налага щека или поне тояга.
Войникът няма обикновено нужда от компас щото не може сам да си избира маршрута -за тази работа си има командване. На нас обаче никой не ни сочи посоките и трябва да си ги намираме сами.
И една много важна разлика: сравнението е с Русия и то от първата половина на ХХ в. - когато там човешкият военен ресурс не се е ценял твърде много.

[Hobo]

Да видим и в България как беше армейското походно оборудване или бойната готовност, както му казвахме, само до преди двайсетина години:



Това е пълния списък на съдържанието на мешката до 1989г. След това не знам как е било. Всичко в списъка отбелязано с "2бр" в мешката е по един. Втория брой се ползваше стационарно в казармата. В повиквателната не е отбелязано, но комплектите тоалетни принадлежности се държаха в дървени кутии изработени от много леко дърво. Всичко това е 2кг багаж. Плюс  плащпалатката, скатката с шинела, внимателно подбраните необходими неща в джобовете, шанцов инструмент и манерка за вода на кръста, канче за храна и лъжица в сухарката и дрехите ни на гърба. Това беше всичко и ни стигаше за много дни и всички походни ситуации.

Вярно е за обоза и полевата кухня, но в общия случай това за туристите са хижите. Емо писа, че с развитие на годините се повишава културата на населението и нарастват нуждите, оттам и размера на багажа. Според мен с времето хората просто изключително много се разглезихме и това е основната причина за носенето на много и то абсолютно излишен багаж. Доказателство е и списъка, който показа Vanjo малко по-нагоре в темата.

[Fat_Jim]

Да, помним го този списък.
Виж обаче:
16. Храна и вода за един ден.
Е, ако ще е за един ден - то аз мъкна по-малко неща.
Виж, ако ще трябва да се пренощува 1-2 пъти - количеството багаж се увеличава.
В казармата имахме спални помещения, кревати, одеала, умивалници, кухня, столова... Когато се изнасяхме на ЗКП, палатките и одеалата бяха в камиона - при полевата кухня. И не ни се е налагало ни да събираме и цепим дърва, ни да готвим. Изобщо - войниците имат специфични задачи и работа на държавата е да им осигури някакъв поне минимален комфорт.
Зад туриста обаче не стои държавата и той трябва сам да се погрижи за този поне минимален комфорт.
Иначе да - народът масово се разглези. Не мисля обаче, че културата се повишава - което пък да води до повишаване на потребностите. Просто защото повишаването на културата води до повишаване най-напред на културните потребности - а в нашето общество такива индикации няма.
А страстта към ненужните вещи - мисля, че е резултат от налагащия се потребителски манталитет. Консуматорът купува много вещи, без които може да мине съвсем спокойно - не само когато обича туризма, а и изобщо.
Ако се повишаваше културата - това нямаше да става. Явно тя намалява.

[vanjo]

.......
А страстта към ненужните вещи - мисля, че е резултат от налагащия се потребителски манталитет. Консуматорът купува много вещи, без които може да мине съвсем спокойно - не само когато обича туризма, а и изобщо.
Ако се повишаваше културата - това нямаше да става. Явно тя намалява.

Колега по-точно и ясно не може да се каже , респект.

[Fat_Jim]

Беше ми попаднала една книга от 50-те години, в която бяха описани необходимите принадлежности за туриста. Списъкът беше доста къс.