Брадвата - този древен инструмент

[бай кольо]

Не ги познавам - не мога да коментирам... Завещана ми е и така ми беше казано. Не ме е вълнувало, честно казано чие производство е. Важното е, че върши прекрасна работа. Особено за цепене.

[ko54]

Ей това са стари брадви, произведени някога в ГДР.

Тази форма на брадви в последните 20-на години масово се възпроизвежда(щампова) в Китай, естествено къде презакалени(крехки), къде недозакалени(меки).

[jordanov]

Като ученик едно лято ходихме с дядо до някакво сечище да понатоварим дръвца. Само че дръвцата се оказаха дебели тополови трупи, около 3 метра някъде да са били дълги и беше изключено да ги качваме в каруцата. Докато се чудехме какво да правим, дядо накяска един салкъм с брадвата и издяла няколко клина и после лека-полека, пата-кюта нацепи няколко дънера, колкото да можем да ги вдигаме. Сега си давам сметка, че така си спести едно овикване от баба На другия ден вече бяхме оборудвани с лека и тежка брадва, два железни клина от комшията и боен чук. А на следващото лято баща ми вече беше направил няколко клина и тежък чук и оттогава като почнах, та досега вече 30 години само аз бия по тях Имам моторен трион обаче дебелите метровки обичам първо да ги нацепя и после на циркуляра или с жагата Зимата ми е голям кеф.
На дървото, както и на камъка трябва да му хванеш дамара, ето как :



 Където се е сцепило с лек чук забивам два клина и после с големия, ама полека. Като се поотвори и отстрани, почвам да го цепя и надлъжно :


Бой по всички равномерно, без напрежение и не мисля за друго . Ако дървото е усукано трябва с брадвата да му помагаме чат пат.

При толкова железа , резултатът е ясен :



Това е, трябват ви поне два основни клина и един помощник, може дървен или някой по-груб секач. Ако сме в гората правим на място.
Внимание, мерки за безопасност за колегите, които сега искат да пробват  !!
Понякога, зависи от удара, от дървото и от желязото, клинът хвърчи нагоре, така че имайте готовност, за обувките се подразбира. Пак понякога, може да хвръкне някоя люспица от желязото, затова от няколко години  слагам предпазни очила. За чука и брадвата ясно, важат си общите правила. Ами това е, успех !

[Mavrud]

Сериозни клинове. Напълниха ми окото. Чуждестранните - ряпа да ядат.

Кратък, но изчерпателен нагледен урок. Шапка свалям Jordanov.

[ko54]

Молодец, колега jordanov! 

Ясно и наглядно!  А по клиновете се вижда, че са от дедово време.

Виждам, отзад  на първата снимка, че бая дърва си приготвил за тая зима, дано да е топла, та да останат и за другата. 

[voyslavov]

Във връзка с техниката за безопасност, на четвъртите клинове се вижда, че имат едни характерни браздички, това ги прави доста стабилни и дървото трябва да е много опако или да го чукнеш зле, за да се измъкне в краката, иначе този цилиндричния е гладък, което го прави опасен, дядо ми за такива клинове им казваше е трябва да се носят на местния цигънин-ковач да го клепе, та само като съвет и към jordanov и към останалите колеги, КЛЕПЕТЕ си клиновете. Доста по-безопасно е от опит го казвам. И имам предвид професионално, май само с чук няма да стане трябва на пещ да се накали и после да се нарани тялото му с чука, ама те ковачите си знаят работата.

[jordanov]

Така е, четвъртитите са ми основни, облият е спомагателен и съветът ти е основателен.
Ко, това отзад са метровки за догодина, за тая зима дръвцата са нарязани и на сухо до дръвника . Аз обичам да се занимавам с дървообработка зимно време, тогаз да видиш как се излъскват клиновете отгоре, пък сигур и затова  хвърчат пущините нагоре . И снощи се сетих да отворя учебника по лесовъдство:




Значи, последния абзац е само за професионалисти, това нали е ясно

[UBIGI]

Супер, яки МАНАРИ! 
Сещаме ли се, че всъщност това е българска бойна брадва леко видоизменила се в бита....!
Има ги във всяко погребение по нашите земи на благородник или войн при това с давност 8000 години.

 

[ko54]

Колега UBIGI, добре дошъл във  форума! 

Може би трябва да наричаме нашенските брадви балкански, а не български, щото преди нас, бугарите, доста народ е живял по тези земи. А пък що други народи и племена са минали и заминали, даже не ми се мисли.

В смисъл, да не заприличаме без да искаме на нашите съседи с лафа - "Луно, луно...земьо македонска..." 

[ko54]

Така е, четвъртитите са ми основни, облият е спомагателен и съветът ти е основателен.
Ко, това отзад са метровки за догодина, за тая зима дръвцата са нарязани и на сухо до дръвника . Аз обичам да се занимавам с дървообработка зимно време, тогаз да видиш как се излъскват клиновете отгоре, пък сигур и затова  хвърчат пущините нагоре . И снощи се сетих да отворя учебника по лесовъдство:




Значи, последния абзац е само за професионалисти, това нали е ясно

Уважаеми колега jordanov!

Да се надяваме ли, че след още 50-на страници развитие на тази тема, най-накрая ще имаме, макар и в разхвърлян вид, тази прочута лесовъдна книга, за която тук всички ти завиждаме??? 

[Mavrud]

Това са моите клинове:

Виждат се нарезите. В сравнение с клиновете на Йорданов, тези са си направо клинчета за деца.


Ще ми се да покажа и този инструмент:

Стоеше сред другите инструменти и винаги съм мислел, че е малка кирка, докато не го показах на мой познат. Той каза, че това е киркобрадва и става и за цепене на дърва. Не си спомням, да съм виждал този инструмент в действие. За копане имахме 2 кирки, а за цепене се използваше брадва. За съжаление, когато привлече вниманието ми, нямаше вече кой да питам за какво са го използвали. Предците ми от мъжки пол вече се бяха изнесли към вечните ловни полета. От любопитство му сложих сап, позаострих го с ъглошлайф и го пробвах. Става, но е по тежък от нормална брадва.

И накрая ето една брадва от калпав майстор:



Обаче за кълцане на сухи съчки става.

[ko54]

С подобна киркобрадва съм изкоренявал дънери. Копаш около дънера с копача, а пък с брадвата сечеш корените, за да се извади самия дънер.  Ама беше отдавна, преди 17-18 години.

Относно брадвата на 3, 4-та снимка - явно майсторът е икономисвал флюса за ковашката заварка. 

[voyslavov]

Това, което наричаш "киркобрадва" аз от дето си го знам търнокоп, така му викат и двамата ми дядовци и бъща ми и всички мъже по моя край, (от врачанско съм). И е идеален точно за това, което казва колегата, то и името му си го показва да ТЪРНОКОП - копае търни (тръни) - коренища и разни други заплетени истории.

[ko54]

Като гледам всички тези ръждясали брадви(и моите са такива ) се сещам, че има много просто решение на този проблем.

Просто главата на брадвата трябва да се натрие с восък(свещ). И няма да ръждясва, ако се прави периодично.

И с WD-40 става, ама смърди на газ.

[jordanov]

Желязото не ще кой знае какво - малко грес, нафта или горено масло и закачено под някоя стряха на сянка. Амчи тъй де, нашите дядовци и прадядовци по 50 години са си пазели Манлихерите намазани с овча лой /ъъ, само съм чувал / ний барем по едно брадве от старите трябва да съхраним.
Мавруд, половината инвентар го имаш. Издялваш два дървени клина от нещо твърдо, размери 30ина см дължина и горе на челото 6-7 см, един боен чук и си готов да посрещнеш предизвикателството. Брадвата от снимката е опасна за употреба, то е ясно. За инструмента под кибрита обаче ми се иска малко да прецизираме нещата. Все пак тук четат много млади хора, които не са се занимавали с такива железа. Значи, това е комбиниран инструмент и за мен правилното наименование е брадвомотика. Силата му е за сеч и копан. Спокойно може да се ползва и за цепене, даже с малко корекции и компромиси може да го приемем и за брадвотесла . При всички случаи си е чудесен бушинструмент, само трябва някой да го промотира . Кирката/търнокопа/ представлява само един шип, а това на което всички казваме кирка, си е киркомотика и е доста универсално.



От тая малката, малко по-солидни бяха киркомотиките от носимия шанцов инструмент в БНА, мисля че и там така ги водеха. При нас, в мотострелковото отделение по щат командирът носеше брадва, картечарят - киркомотика, "нижните чинове" - лопатки. Аз съм ги мъкнал и трите... А пък мотиката е ясна, нея даже я има на знамето на Мозамбик заедно с един Калашник. Имам ги 15ина оставени ми в наследство, най-различни марки и модели.
В подкрепа на горното, малко научна литература, макар че рискувам да предизвикам благородния гняв на другаря Ко  :



Излизам от темата, но обърнете внимание на последния уред :



Някои от вас навярно са го виждали под някаква форма, тука го дават като "горски дявол" или "швейцарски дървовад". Твърде красноречиво.

П.п. Абе това "Другаря Ко" прозвуча малко като "Другаря Че", ако съм сгафил, да поднасям извинения?