Сухарница - секретната рецепта на сибирските ловци

[Hobo]

Всеки народ си има традиционни храни, които е ползвал, а и все още някои ползват, при продължителни походи и когато са далеч от комфорта на домашното огнище. Беше ми интересно как се справят сибирските ловци. Оказа се, че тяхното ядене е лесно и бързо за готвене и не изисква никакви специални продукти.

Правят сухарница. Това е същото на което ние казваме попара. По думите на сибирци може да се яде дни наред без да омръзне. Сухарницата е смес от сухари и ситно нарязана сланина. Полива се с вряла вода. Посолява се на вкус и това е всичко. Вариант на сухарницата е вместо сланина да се използва слънчогледово олио.

В оригинала са се ползвали предварително подготвени продукти. Хляба се нарязва на кубчета с размер на захарна бучка и се прави на сухари. За сланината са имали специален инструмент. Нещо като голяма самобръсначка с която се дялкат тънки малки парченца от стегната на студа сланина. После само се смесват сухари и парченца сланина в канчето и се заливаттс вряла вода. Добавя се сол и готово. Вкусно и калорично ядене, което съдържа достатъчно белтъчини, мазнини, въглехидрати и калории необходими за изхранване на организма при тежки походи.

Понеже идеята ми се видя интересна, реших да пробвам. Известно е, че ако човек не е захранен с някакво ядене още като малък, то цял живот това ядене няма да му стане любимо, та даже може и да не опита до края на живота си. Може би поради тази причина докато приготвях сухарницата ме бяха обзели разни мисли, но нали е за експеримента... Всичките мисли ме напуснаха още след първите няколко лъжици. Вкусно и приятно за ядене. След това онова неописуемо чувство на доволен добре нахранен стомах. За по-автентично пробите направих в горския пояс на Витоша. Понеже е парк и паленето на огън е забранено използвах газово котлонче и войнишко канче. Пробата на сухарница със ситно накълцана солена сланина съвпадна с рязкото застудяване и снеговалежа преди няколко дена.  Разбрах какво е имал в предвид руснака, от който научих за сухарницата, като казваше, че с достатъчно сухари в понягата и манерка олио на кръста човек има чувство за сигурност, когато е в Тайгата, а това дава сила на духа!

Според мен сухарницата може да се ползва като храна за няколко дневен поход. Не трябва да се забравя, че по време на поход не трябва да се експериментира с храни, а трябва да се ядат такива на които човек е свикнал и са му приятни за ядене. Така, че трябва предварително в къщи да се опита сухарницата и ако е вкусна да се ползва и на похода.

[Soulfly]

Интересна статия и много полезна. Нещо супер елементарно, а и се помни доста лесно.

Благодаря, за което!

За нашите географски ширини мисля, че варианта с олио е по-добър, що се отнася до летни преходи. За зимни такива е възможен и варианта със сланина главно заради температурите на съхранението й.

[Hobo]

Доста порових за автентични разкази. Оказа се, че сухарницата наистина е много популярна в Сибир. Срещнах десетки вариации в рецептите за приготвяне. Оригинала е както го описах.  Често я правят и с краве масло. Сухари, две - три лъжици масло и се залива с подсолена на вкус вряла вода. Не съм пробвал точно тази версия, но според братушките няма начин да се обърка дозата масло. Колкото и да се сложи сухарницата все ставала вкусна.

Разширения вариант е да се слагат подправки на вкус. Даже в една област някъде около Якутск я правят като освен сухари и сланина добавят ситно нарязано кисело зеле. Всичко това се залива с вряла вода подсолена на вкус и се яде докато е топло. Навсякъде инструкцията е да не се чака сухарите да се размекнат нацяло. Част от чара на сухарницата е да се усеща твърдостта на все още неразмекналите се от водата сухари. В това се убедих и аз.

Варианти, които изпробвах тези дни:

1. Във водата  слагам сушени подправки. Целина, дафинов лист, няколко зрънца черен пипер. Изчаквам да кипне, добавям солта и я оставям да поври няколко минути. След това като в рецептата за приготвяне на сухарницата. Придобива вкус на традиционно ядене. На мен ми хареса. С подправките смело може да се експериментира, но все пак всеки си има вкус и да се ръководи по него.

2. Кипвам вода. Отмествам водата от котлончето и слагам тиганчето на войнишкото канче. В него нагрявам няколко лъжици олио. Когато олиото се нагрее слагам ситно нарязан лук и го пържа докато започне леко да придобива златисто жълт цвят. Махам олиото от котлончето и веднага в него добавям лъжичка червен пипер. Докато добавям пипера  енергично бъркам с лъжицата. На това му казваме запръжка или кавардиска. Не знам на други места как е. Заливам сухарите с врялата подсолена вода. Заливам отгоре със запръжката и разбърквам.

По принцип солта се слага в запръжката, но понеже готвя в алуминиево войнишко канче избягвам сол в малки обеми течност. Целта е да не става голяма концентрацията и да не поврежда алуминиевия предпазен окис на канчето. Това е една от техниките на безопасност при готвене в алуминиеви съдове.

Ако някой ползва други вариации при приготвянето на сухарницата нека сподели в темата.

[traktorist]

Поредната интересна тема.Скоро и аз ще я пробвам тази попара.Лесна и бърза за готвене, дано да е вкусна
Мисля да я направя с купени сухари.

[Hobo]

Още една от рецептите на сибирските ловци. В понягата те са носели като неприкосновен запас смес от галета, сол и свинска мас. Всичко това добре омешано, направено на топка се изсушава. Така приготвено издържа в раницата с години и се носи като НЗ. Годно е за консумация дори и маста да граняса и загорчи. Друг въпрос е колко е вкусна гранясала мас, но когато се спасява живот това едва ли има някакво значение!

Според мен сместа може да се усъвършенства като в нея се добавят натрошени на ситно сушени горски ягоди с цел по-голяма трайност.  По аналогия на индианския пемикан, което е смес от изсушено и счукано на прах месо, лой и сушени горски ягоди.  Ягодите се добавят точно с цел да предотвратят гранясването на лойта благодарение на веществата, които се съдържат в тях.

Аз съм пробвал смес от галета, сол, свинска мас и подправки като за луканки. Пропорцията галета - мас и подправките към тях, както и солта на око и на вкус. Стана доста вкусно за ядене. Не съм сушил и не съм пробвал колко ще е трайно, но ще опитам и това. Мисля, че в зимни условия ще изкара цялата зима дори и неизсушена, така че не е лошо да се добави в раницата като НЗ. Естествено като неприкосновен запас вместо тази смес може да се предвидят компонени за сухарница. (сухари, олио, сол).

ВНИМАНИЕ!!! Маста бързо гранясва ако е в найлонова опаковка. Затова сместа да се съхранява в някаква метална или дървена кутийка.

[gargo2]

Признавам си че от доста време пропусках този пост защото си мислех ,че става въпрос за близката по название войнишка торба -сухарка.Сега много се зарадвах защото открих нещо за което не знаех въпреки ,че и аз се ровя из руските сайтове за оцеляване.Непременно ще опитам разни варианти при подходящи условия.

[Hobo]

Рецептата за сухарница не е от сайт за оцеляване. Аз не ги чета. Дори в руските преобладават градски момченца и пунтират манекените от дискавъри чанъл. Няма кой знае какво да се научи от там. Сухарницата е традиционно сибирско ядене. Ядат я основно хора, които по занятие се трудят в тайгата. Основно професионалните ловци промисловици. На техния опит винаги може да се довери човек.

[gargo2]

Безспорно ,че е така но все пак от къде могат да се научат такива неща ?

[Hobo]

Основно от автентични разкази на таежници и промисловики. Също интересни неща съм срещал в руските ловнорибарски форуми. Разбира се и в тях има доста плява заедно със зрънцата, както в повечето интернет форуми. Затова се старая когато попадна на нещо интересно да го изпробвам и ако ми хареса го споделям. Което е определено субективен подбор, защото и харесването и нехаресването от един човек е субективно, но мисля, че е по-добре човек да сподели едно лично изпробвано, отколкото сто само прочетени неща.

[Mavrud]

После само се смесват сухари и парченца сланина в канчето и се заливат с вряла вода. Добавя се сол и готово.

На манджа със сланина още сол да слагаш?!?
Ще вдигнеш кръвното и камъни в бъбреците ще хванеш!
Виж ако става въпрос за замръзнала лой или замръзнала, неосолена сланина - това е друг въпрос.

[Hobo]

Не знам за теб, аз като я пробвах със солена сланина добавях сол. Със солта само от сланината си остана направо безсолно. Относно кръвното и камъните ще си затрая, че ще влезем в спор, а е извън темата. Но добре, че повдигна въпроса да отбележим, че солената сланина също пуска сол и това да се има в предвид при дозировката на солта да не се пресоли сухарницата.

[gargo2]

За гранясването на маста вина има кислорода от въздуха защото я окислява а продуктите не миришат приятно.Имаше препоръка да не се държи в найлон но от селски хора ,дето имат повече мас ,съм виждал да я държат в пластмасови шишета плътно затворени.Лично аз не съм пробвал но ще напълня едно шишенце от най-малките К-К плътно до горе и ще го оставя това лято без хладилник.