Името на Mors Kochanski на български език се изписва Морс КОХАНСКИ, а не Кочански!
Малко офф топик . Чета чета и все за часове ,графици и тям подобни се говори . На работа ми е омръзнало да ги слушам . Тръгваш и докъдето стигнеш важното е участието , до където, докато и долкото можеш и ти доставя удоволствие от там нататък е мъчение .
На 2 и 3 Юли имаше туристически събор на Леденика – Врачанско и от „Буйна Гора“ ни запазиха места в автобуса. Тръгването щеше да бъде на 14 Юни, на 30 Юни трябваше да сме отново в Раград. Като сложим и един ден за връщане от нос Емине, оставаха ни 16 дни за похода. Направих Точен график, Който трябваше да спазваме много стриктно. Не предвидих почивен ден умишлено, но вярвах че той , този ден щеше да дойде от само себе си – контузия, болест и т. н. Дали щяхме да успеем за толкова малко време....
Спомени от Ком-Емине 1987 г. Ден десети Събудих се рано, може би от мерак, да видя в какво състояние са краката на орфито. Никак не ми се ставаше. Не ме усетиха или се направиха, че не са, за да се излежават. Събудих ги. Пръв стана орфито. Запитах го. Орфи, накъде ще вървим – Към Емине или към Разград? Ти какво сега, минал съм повече от половината път, ще ме откажеш ли? Продължавам разбира се. Краката по-малко ме болят. Наистина щеше да е жалко за момчето, да не завърши след толкова извървян път. Според мен решението му беше правилно. Винаги може да се откаже. Още повече, слеващата ни хижа щеше да е на Предела. До там все някак шяхме да го закараме, а там отново можеше да вземе решение - напред или надолу. Тръгнахме петимата през паркинга на Бузлуджа. Половин час след тръгването подсякохме вр.Атово падало, Голям Бедек и малък Бедек. А по-късно вр.Българка и вр.Столница. Хижа Българка беше заключена, отбихме се на любимото място на Иван Вазов, виканата скала. От Бузлуджа до тук минахме покрай 3 или 4 чешми. Отбихме се на трите хижи Армеец, Планинец и Ивайло, като пихме чай в х.Армеец. Хижара беше гостоприемен, поприкзвахме си. Видяхме рудник Лев, където са добити първите въглища в България. От там до гара Кръстец е съвсем малко, около 15-20 минути. Обядвахме при бюфетчика Пенев, който се оказа приказлив Разградчанин. По неговия телефон орфи се обади на началника си, да му удължи отпуската. След гара Кръстец, вървяхме по път, който е богат на вода за разлика от Тръстена-Мургаш. Минахме покрай 5 или 6 кошари и заради тях направени и толкова чешми.Слязохме до река Габращица и след като се изкачихме горе за по малко от 2 часа стигнахме до х.Грамадлива, намираща се на запад от вр.Грамадлива. Останахме тук, тъй като не знаехме дали х.Предела ще е отворена, а хижа Буковец или Чумерна много далеч. Щяхме да хвърлим напълно вчерашната умора. Впрочем следобяд орфито почти не куцаше. До утре.
