Петък е снощи валя и неможе да се работи имам още малко дреболии да свърша и потегляме нагоре не съм мърдал от няколко месеца като хората то не че сега ще е много но все пак по добре от нищо , приключвам с кото имах да правя поглеждам баничарката нашата вярна спътница вдигам капака масло, атнифриз хидравлична течност проверявам гумите разтоварвам работния комплект да се освободи мяясто за багажа .
В това време Морковчето събира багажа слиза долу при мене леко се намръщва като ме вижда че още се мотам . Разбирам че трябва да побързам последен поглед един найлон постилам отзаде да не цапаме сака и мешката и отивам да взема екипировката и багажа товарим се на колата и потегляме ,първа спирка бензиностанцията после въщане до къщи че пак нещо сме забравили, мръвката е останала вземаме я отиваме до Болерото и потегляме нагоре . Път като път тесен дупки споменавам роднините на колеги шофьори но стигаме . Чака ни неприятна изненада батерията в банята тече отиваме до Обзор за части Петъка минава в ремонт, цепене на дърва, палене на печка
и ред други неща накрая ми съобщават че яденето е готово и може да сядаме на масата . Вечерта минава добре хапка, пивка ,раздумка планове за утре сутрин и така . И най после утрото идва пием си кафето ,
храна, преглед на сухарката и тръгваме за Раковсково . Смятаме от там да отидем до северния край на недостроения тунел от ЖП линията Бургас- Варна . Още със слизането от асвалта се намърдвам в една канавка пълна с кал и няма излизане ще трябва да ме дърпат а е вече 9 в селото няма никой който може да помогне всеки е по работа навънка , преценяме ситуацията и оставяме дърпането за после като се върнем . И поемаме по пътя за село Великово/ не го търсете няма го на картата
от там смятам че по лесно ще се доберем до тунела и така по пътя надолу . Спускаме се по чакълирания път към първата от двете реки които трябва да преминем вървим си а аз си мисля как ще си извадя милата баничарка минаваме покрай помпената станция и разочарование реката е пълноводна и бърза а мост или брод няма , ходенето до тунела отпада, Но все пак има някаква надежда тръгваме покрай реката да намерим или паднало дърво или брод да преминем но няма, времето лети беше облачно от сутринта но сега трупа още облаци предвидили сме и носим дъждобрани но все пак под покрив си е по комфортно .
Вървим по овчата пътека ,
Спираме за почивка някой е бил тука преди нас
почва леко да препръсква и чуваме в далечината хлопки приближава стадо , щом и чобанина е тръгнал да се връща ясна е работата .
Решаваме да го изчакаме за по подробни обяснения как най лесно да стигнем до тунела за следващото идване обаче вместо чобанина първо се появава една некултурна каракачанка, която решава да плаши почва да лае и тръгва към нас засилвам се и аз към нея да си поговорим тримата аз дряновицата ми и тя , ама не Морковчето ме спира . Няма да я биеш ще полае и ще си отиде и,и си тоя а кучето си лае и приближава
размахах тоягата явно се усети и лаейки почна да ни заобикаля поупражнява си лаенето и ръмженето в това време чобанина дойде .
Поговорихме си малко с него повървяхме заедно, кучетата вече се държаха културно и възпитано ,обясни ни човека как да стигнем най лесно до тунела поглеждайки с лека насмешка мойте маратонки и кубинките на Стела така си е неможем с тези обувки да минем реката ще се намокрим много дълбоко е 0,5 до 1м и водата е доста бърза , вървим още малко заедно и пътищата ни се разделят той със стадото продължава по долината а ние хващаме баира към шосето . Стела прави няколко снимки докато се изкачваме
Вече горе решаваме че асвалт има и в града ще вървим успоресно на пътя и така леко без да бързаме вървим към Раковсково по пътя аз си минавам както винаги и чувам отзаде
- Чакай виж този камък прилича на глава на дакел. Връщам се наистина природна склуптура прилича бе
И така вървим към селото
правим някоя и друга снимка не бързаме трябва да се върнат хората в селото да има кой да ни дръпне че колата е още в канавката .
Това са нивите на Дюлино и самото село . Става калничко и излизаме на асвалта а и сме почти до селото,
влизаме в селото малко снимки прави Стела а аз се оглеждам са подходяща машина за дърпане
Е този ден не ми върви аз се мъча сума време тя доиде завъртя се и след две минутен разговор с една баба и се разбраха по женски , бабата веднага подкара сина си нарами една мотика и тръгна да ни вади от калта е значи има полза и от жената , помогна човека изтегли ме обещавам шише ракия и ще си спазя обещанието . И на колата и се прибираме следва веселата част
Идват гости от ловната дружинка и пак веселба планове за следващия ден и поръчка тъй и тъй ще се шматкате за вас работа няма ли ми белким нагледни хранилките в синяза . За сега толкова има и продължение но то по нататък
