КАК СЕ ВАДИ КЪРЛЕЖ
Майя Маркова
Ухапването от кърлеж е не само неприятно, а и опасно, защото кърлежите пренасят заразни болести. Измежду тях най-разпространена и известна е лаймската болест (борелиозата), причинявана от бактерията Borrelia burgdorferi и пренасяна от кърлежи от род Ixodes. Повече за нея можете да прочетете в [1] (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#1) и [2] (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#2). Има и доста други болести, пренасяни от кърлежи – например Източните Родопи са известно огнище на кримска хеморагична треска, а в близкото минало и на кърлежов енцефалит (който винаги може отново да се появи).
Предпазване от кърлежи
За да се предпазим от болестите, пренасяни от кърлежи, всички специалисти съветват на първо място да избягваме самите кърлежи. Не всеки обаче би се съгласил поради страх от кърлежи никога да не излиза сред природата. Освен това общините не вземат нужните предпазни мерки – пръскането срещу кърлежи в нашите градове е рядко, затова пък присъствието на кучешки глутници е постоянно. В резултат вече не е необичайно дете да развие лаймска болест след ухапване от кърлеж в градинката пред блока.
Други предпазни мерки: Излизайте сред природата с дълги панталони и дреха с дълги ръкави. Напъхайте крачолите в чорапите си. Ако дрехите са светли, кърлежите по-добре ще се открояват върху тях. Намажете или напръскайте кожата и дрехите си с препарат, отблъскващ насекомите и кърлежите (репелент). След като се приберете, огледайте тялото и дрехите си за прикрепени кърлежи. Огледайте също децата си и домашния си любимец. Имайте предвид, че кърлежите обичат да се крият в топлите влажни гънки на кожата, както и под косата.
Вадене на впити кърлежи
Какво да правим, ако открием прикрепен кърлеж? Ако наблизо има лекар, обърнете се към него. Ако обаче ви трябва повече от час, за да се доберете до лекаря, по-добре извадете кърлежа сами. Колкото по-дълго той стои впит и смуче кръв, толкова по-вероятно става, ако е заразен, да ви предаде болестта.
Как се вади кърлеж: Вземете фини пинсети с плосък, леко извит връх. Хванете здраво кърлежа за предната му част (“главичката”), възможно най-близо до кожата. След това дърпайте упорито, докато го откъснете. Внимавайте да не го смачкате.
Вадене на кърлеж (опростено от [3]) (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#3)
(http://www.mayamarkov.com/popularmed/vadene_na_karlej.jpg)
Хубави снимки, показващи как се вади кърлеж, могат да се видят в [4] (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#4).
Ако нямате пинсети, захванете кърлежа с нокти, защитени от найлонова или гумена ръкавица или пластмасова торбичка. Все ще намерите нещо, само не пипайте кърлежа с голи ръце. И си купете пинсети, да имате за следващия път. В някои страни продават и специални приспособления за вадене на кърлежи. Те също вършат работа, макар не винаги да са толкова добри, колкото твърдят рекламите им.
Не се поддавайте на многобройните легенди за вадене на кърлежи. Не мажете кърлежа с мазнина или нещо друго, преди да го вадите. Това не носи никаква полза (може дори да увеличи риска от заразяване, като накара кърлежа да повърне) и само ще ви забави. Не го въртете обратно на часовниковата стрелка. Кърлежът по-лесно се вади без въртене, защото “челюстите” му изобщо не приличат на винт. Освен това при въртенето можете да изстискате от кърлежа заразените му телесни течности върху кожата си [4] (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#4). Ако при ваденето кърлежът се разкъса и челюстите му останат в раничката, извадете ги, както бихте вадили забита треска.
След изваждането на кърлежа
След като махнете кърлежа, промийте ухапаното място с топла вода и сапун и го дезинфекцирайте със спирт. Ако при ваденето сте разкъсали кърлежа или по невнимание сте го смачкали, дезинфекцирайте старателно.
Някои автори препоръчват, ако кърлеж от род Ixodes е стоял дълго впит в тялото ви (това се познава по големината му – дълго стоялите кърлежи са издути от всмуканата кръв), до 72 часа след отстраняването му да вземете профилактично единична доза от 200 mg доксициклин [5] (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#5).
Бременните и децата под 8 години, за които доксициклинът не се препоръчва, могат да вземат амоксицилин. Напоследък се препоръчва и азитромицин, който също е разрешен за деца и бременни. Непременно се консултирайте с лекар, преди да вземате какъвто и да е антибиотик.
След като махнете кърлежа, поставете го в добре затварящо се шишенце. Напишете на шишенцето датата. Съхранявайте го поне един месец, за да може при нужда да го покажете на специалист, който да определи вида му (т.е. дали е от опасния род Ixodes). През това време следете за белези на лаймска болест. Най-характерният от тях е голямо зачервено петно около мястото на ухапване, което впоследствие се разширява още и може да стане пръстеновидно (т. нар. “биволско око”). Други белези са: подуване на близките стави, грипоподобни или неврологични оплаквания [6] (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#6) [7] (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#7). За жалост никой от тези симптоми не се открива при всички заразени с лаймска болест. Бъдете нащрек и за други оплаквания – да не забравяме, че лаймската болест не е единствената зараза, пренасяна от кърлежи.
Никога не убивайте кърлеж чрез размачкване, защото телесните му течности може да са заразени. Добър начин за убиване е да сипете спирт в шишенцето, където сте го сложили.
Ако имате дори слабо подозрение, че сте заразени с лаймска или друга болест, веднага се обърнете към лекар. Ако живеете в София, посетете Националната референтна лаборатория по лаймска болест и лептоспирози (http://www.ncipd.org/?category=3§ion=21). Тя се намира на четвъртия етаж на Националния център по заразни и паразитни болести на бул. “Янко Сакъзов” № 26.
Ако около ухапаното място се появи малко зачервено петно (с диаметър под 5 cm), то най-вероятно е резултат от местно възпаление, а не признак на лаймска болест. Как може да изглежда истинското зачервяване, можете да видите например тук.
Обривът “биволско око”, когато го има, е достатъчен за диагнозата [7] (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#7). Ако обаче той липсва, а се подозира лаймска болест, кръвта се изследва за антитела срещу борелията – причинител на лаймската болест. Тези антитела при някои болни се появяват още през първия месец, при други – по-късно [6] (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#6). Затова, ако месеци по-късно получите артрит, кажете на лекаря, че ви е хапал кърлеж. Нещо повече, ако развиете артрит, дори да не си спомняте да ви е хапал кърлеж, добре е да се изследвате за антитела срещу борелията. Може кърлеж да ви е заразил, без изобщо да сте усетили.
Поради късната поява на антителата при част от заразените е желателно кръвта да се изследва, след като мине 1 месец от ухапването. За жалост дори и тогава изследването има ограничена стойност, защото някои хора развиват лаймска болест, без да образуват достатъчно антитела, които тестът да засече [8] (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#8).
За хората, които поради естеството на работата си са постоянно сред кърлежи, най-добрият подход би била ваксинацията. Ако вие сте от тези хора, посъветвайте се с лекаря си дали да се ваксинирате срещу кримска хеморагична треска. Ваксина срещу лаймска болест понастоящем за съжаление не се предлага.
Източници
1. Лаймска болест (борелиоза). http://www.puls.bg/issue_print/256/index.html
2. Лаймска болест. http://www.arsmedica.bg/bg/illness/c_id/2546/subprm/infections/alpha/0.html
3. DVBID: Tick Removal / CDC Lyme Disease http://www.cdc.gov/ncidod/dvbid/lyme/ld_tickremoval.htm
4. Gammons M., G. Salam (2002). Tick removal. American Family Physician 66: 643-646. http://www.aafp.org/afp/20020815/643.html
5. Nadelman R.B. et al. (2001). Prophylaxis with single-dose doxycycline for the prevention of Lyme disease after an Ixodes scapularis tick bite. N Engl J Med. 345: 79-84. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/sites/entrez?Db=pubmed....Pubmed_RVDocSum
6. Hofmann H (2006). Early diagnosis of Lyme borreliosis. MMW Fortschr. Med. 148: 32, 34, 36. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/sites/entrez?Db=pubmed&Cmd=ShowDetailView....Pubmed_RVDocSum
7. Lyme disease diagnosis. http://www.cdc.gov/ncidod/dvbid/lyme/ld_humandisease_diagnosis.htm
8. Evidence-based guidelines for the management of Lyme disease (2007). http://www.guideline.gov/summary/summary.aspx?doc_id=4836&nbr=3481&string=lyme
Публикувано 2007
Внесени промени 2008
Copyright © Майя Маркова (mayamarkov@gmail.com)
Имате право да съхранявате, размножавате и разпространявате този текст, стига да не го представяте като създаден от вас или от трето лице и да не извличате печалба.
Текстът е писан от автор, който не е лекар, за читатели, които не са лекари. Нека читателите-медици бъдат снизходителни към любителския му характер. Ако обаче забележите фактически или терминологични грешки, моля ви да ми пишете (mayamarkov@gmail.com), за да ги отстраня.
URL към оригиналната публикация (http://www.mayamarkov.com/popularmed/tick_removal.htm#3)