Темата за опасните диви животни ме подтикна да пусна тази тема за стършелите. Съжителството със стършелово гнездо или цяла колония е досадно и неприятно, а сблъсъкът със стършели може да е особено опасен за алергични, болни хора или малки деца. Честно казано, да ви ужили стършел сред природата или да се натъкнете на цяло гнездо е доста по-вероятно, отколкото да срещнете мечка на Витоша.
Личен опит:От 10-тина години имам ядове със стършели на вилата в планината. Не знам къде точно се намира гнездото, но е някъде в съседните дворове, най-вероятно в един, който е запустял. При мен, а и при всички съседи обаче, на запалена лампа вечер се събират по няколко гада. Едри и шумни-бръмчат около лампата оглушително. Не е невъзможно да се утрепят единични бройки, но трябва да се внимава доста. Едно: да не ви ужили, като се нервира. Второ: да не се смотае в килим, черга, стол или другаде-недоубит, но жив, че да ви ужили после. Колкото и да се пазя, на два пъти ме жилиха по нелеп начин. Ползувах огромни количества алергозан: хапчета и маз. Хапчетата естествено се пият, а маза намазвах отново, в момента, в който предното количество попиваше в кожата ми. Първият път ме ужили в свивката на ръката, малко над мишницата. Отокът спадна за около 3-4 дни. Стършелът беше кацнал на касата на вратата и при сътресението от отварянето падна върху мен, почти върху рамото. Вторият път кацна върху прасеца ми в тъмницата, докато изтърсвах рибата от живарника в реката. Тогава сякаш ме ухапа, а не ме ужили. Пусна ми даже кръв и беше доста болезнено. Въпреки веднага взетите мерки, кракът ми се поду от коляното надолу до пръстите и придоби морав цвят. Пак 3-4 дни изпитвах дискомфорт, а след като спадна отока, още няколко дни имах морави петънца като лунички.
Вече има доста фирми, които предлагат като услуга избиването на подобна опасна гад.
Информация, посъбрана оттук-оттам:Стършелът е насекомо от семейството на осите и на практика е най-голямото познато жилещо насекомо. По света същестуват много видове стършели, но в България е разпространен Европейския стършел, обитаващ целия ни континент. Стършелите сe разпознават по характерното си телесно оцветяване в червеникаво-жълтеникав цвят. Коремът им е кафяв и е на жълти раета. Имат характерно разширяване на червеникаво оцветената си глава зад очите. Европейският стършел, макар да е значително по-дребен от някои азиатски стършели, е по-голям от осата. Типично за него е окосмяването на гръдния кош и корема, което е обаче значително по-разредено от това на пчелите.
Европейският стършел се привлича от светлинни източници през нощта, както пеперудите и молците и може да кръжи часове около някоя крушка на терасата ви.
Активността на стършелите е през пролетно-есенния сезон. Стършелите живеят на семейства. Всяко семейство се състои от една майка и стършели-работници. За разлика от медоносните пчели, семействата на стършелите умират през зимата. Само някои оплодени женски презимуват и оживяват до пролетта. Напролет всяка майка самостоятелно строи гнездо в хралупи, тавани, под капаците на изоставени кошери и др. Това е и периода, в който е най-препоръчително унищожаването на стършели. Всяко семейство може да наброи до 800-1000 работника. Те са уникални със способността да събират огромно количество хранителен запас през нощта. Като материал за строеж на гнездото се използват стърготини от кората на дърветата, които стършелите сдъвкват и обработват със слюнка в маса, подобна на кашата, от която се изработва хартията. От тая маса те градят хоризонталните си пити; отвън ги облепват с отделна покривка, която ги пази. Унищожаване на стършели и техните кошери(пити) може да бъде изключително опасно, както за Вас така и за професионалистите.
Типични характерни разлики на стършелите, в сравнение с осите е размера на гнездата им. Гнездото на осата е малко, то стига размерите на футболна топка или човешка глава. Стършелите изграждат огромни гнезда, които в естествени условия достигат размерите на бъчва. Гнездата приютяват една голяма майка, която всички хранят и още хиляди стършели. Макар здрави, гнездата са почти изцяло целулозни. Голяма грешка е, в желание да унищожите стършелите, да запалите тяхното гнездо, защото то ще пламне като факла и може да изпепели цялата къща. Вместо това много по ефикасен е метода за пръскане против стършели.
Като всички видове жилещи насекоми, стършелите са снабдени с жилещ апарат, разположен в задния край на коремчето. Жилещият апарат прави пробивна рана по телесната повърхност на жертвата и в нея се впръсква секрет, предизвикващ токсично-алергични прояви. Ужилването от стършела е изключително болезнено, поради по-големия състав на ацетилхолин в него, но като токсичност зависи от вида на стършела. Отровата на Европейския стършел не е толкова фатална, колкото на роднините му от същия вид. Въпреки това ухапването от стършел дава алергична реакция при хора, алергични към оси, поради близостта в химичния състав на отровата. Ако сте алергични към ухапване от оси и стършели, не мислете, че алергията ви ще се прояви и към пчелната отрова - съставките им са коренно различни. Ако многократно бъдете ужилени от стършел, токсичните вещества се натрупват и могат да бъдат фатални за организма, предизвиквайки анафилактичен шок, който се прекъсва само с директно инжектиране на адреналин в сърцето.
Европейският стършел, наречен още Браун-стършел или стършел на Стария свят, не е толкова агресивен, в сравнение със събратята си по вид, освен ако не нападнете гнездото му. Както при повечето жилещи насекоми, стършелите нападат, когато направите рязко движение към тях в опит да ги хванете или отпъдите.
Стършелите изглеждат изключително злокобни с големите си размери и страховитото си бръмчене, поради което са породили немалко митове за своята агресивност. Всъщност, стършелът е доста по-дружелюбен от агресивната си роднина - осата. Трудно ще отстраните стършел от затворено посещение, освен ако не успее да излети през отворена врата или прозорец.
Колкото не е агресивен стършелът далеч от гнездото си, толкова по-опасен става, когато трябва да го защищава. Ако посегнете на гнездо от стършели, работниците от него ще ви нападнат енергично и безкомпромисно.
Към стършелово гнедо трябва да се доближавате внимателно и непровокативно - с бавни движения, като се стремите да не дишате по посока на питата.
Стършелът не консумира човешките храни и отпадъци, за разлика от осите. Той обича да хапва насекоми и различни вредители. Въпреки това, стършелите могат да унищожат напълно цели плодове, като напр. ябълки, още докато висят на дърветата. Стършелът изхранва личинките си с храна от животински произход: улавя насекоми, между които и пчели, сдъвква ги и ги отнася в гнездото си. Това е наистина сериозна причина да искате да третирате за унищожаване на стършели, ако имате в района където са Вашите кошери с пчели. През есента, когато пчелите се съберат на кълбо, стършелите, летейки и при по-ниска температура, се добират до вътрешността на кошера, където не само грабят мед, но убиват и пчели. Унищожаването на стършелите трябва да бъде консултирано и извършено в най-подходящия период, за да не се поставяте пред свършен факт.
Подобно на осите, стършелите не умират при ужилване и могат да жилят многократно. По това се различават от пчелата, която е пригодена за защита на гнездото от бозайници и оставя жилото си в тялото на нападателя, минути след което умира. Пак подобно на осите, стършелите могат да мобилизират цялото гнездо в защита от нападение, което е изключително опасно за човека. Правят го чрез феромонна аларма и при този бедствен сигнал се задейства цялото семейство. Не убивайте и стършел близо до гнездото, защото изпуска същия феромон. Ако все пак се случи, почистете внимателно всичко, което е било в контакт с трупа на насекомото - дрехите, кожата си, махнете и самото тяло на стършела от района на гнездото. Внимавайте и с парфюмите и тоалетните млека, те могат да се идентифицират като фалшив феромон и да предизвикат атака.
Стършелите живеят предимно сред природата и градят гнездата си върху дървета и хралупи. Засегнати от тях обичайно са извънградски райони, особено къщи, близки до гора, планини и овошки, както и предградските квартали. В постройки и сгради, стършелите закачат гнездата си в комини, под керемиди, навеси и най-вече греди. Ще ги намерите под навеси на стопански постройки, складови помещения, слабо обитаеми къщи и вили. Почти във всяка изоставена къща на село или в гората има стършелово гнездо. От гнездото се разнася неприятна миризма, дължаща се на черната фекална течност, покриваща дома на насекомите. Гнездата на стършела са многоетажни. Борбата със стършелите се свежда главно до унищожаване на гнездата им. Понеже презимуват само отделни оплодени женски стършели, унищожаването на една майка през пролетта е равностойно на унищожаването на цялото й бъдещо поколение. Унищожаването на стършеловите гнезда се извършва вечер, когато стършелите са се прибрали. Трябва да се има предвид, че разоряването на такова гнездо съвсем не е безопасно поради възможността от ужилване на човек от десетина стършела, което може да бъде смъртоносно. Ето защо при това унищожаване трябва да се вземат всички предпазни мерки.
Източник 1Източник 2Източник 3
