Автор Тема: Балкана - символ на цял полуостров  (Прочетена 4800 пъти)

meco puh

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 542
.Балкана - символ на цял полуостров

Били ли сте някога на масива Равнец? Щом не сте, хайде да направим един поход, да видим масива Равнец, откъдето да наблюдаваме най-красивата алпийска част на Балкана – върховете Купените, Кръстците, Амбарица. Като сме се качили на 2000 м. надморска височина, можем още малко – за да сме на масива на Ботев. Ще има още много неща да видим. Благодаря ви че се съгласихте, няма да съжалявате за бързото си решение.
Били ли сте друг път на гара Карлово? Колко е чиста и поддържана нали? Знаете ли, вчера тръгнах от една гара, никак не ми хареса. Беше неуютна, студена… За разлика от нея, тази гара е поддържана.
От гара Карлово можем да поемем към Средна Стара планина по три най-преки улици – Ген.Заимов, Васил Караиванов и Васил Левски. Да тръгнем по ул.Васил Левски. Да уважим скъпия син на българския народ, и най-вече на Карлово. Можехме да разгледаме музеите и паметниците на Карлово, но нека да оставим това за следващия път, а сега да продължим към красивия Балкан. Малко по ул. Ген Карцов, после ул. Ген. Гурко и на края по Граф Игнатиев и сме в началото на стръмна планинска пътека. Още в началото пътеката се разклонява на две – едната  стръмна  и къса, а втората полегата, но по-дълга. Ние ще тръгнем по дългата. Като казах полегата, не мислете, че е равна. Вървяхме само 15 минути, не зная вие как сте, но на мен потта ми изби в гърба. Да почиваме, така ли? Добре, хайде да поседнем и да погледнем назад.  Затова ви казах още на гарата, че хората от гр.Карлово са грижовни, поддържат своя град,  нали?

Колко е красив! От тези червени покриви още два или три пъти се увеличава ефекта на красотата. Някой май каза да тръгваме. Благодаря, досетливи сте. А сега вървете и гледайте зелената равнина между Стара планина и Средна гора. Море, само че зелено. Да внимаваме, че пътеката е доста камениста. Ето я и студената водичка. В средата на лятото сме, а водата на поточето почти е пресъхнала.

Нищо, само след още час сме на хижата. В хижа Равнец водата никога не спира. Преди демократичните промени хижата се казваше Комсомол. А каква чорба от леща правят… хайде побързайте, не си ли наляхте вода?
Ускорихме крачката, наближава обяд. Всеки иска да опита чорбата, колкото може по-бързо.
Поуморихте се май? Стръмна е пътеката. Но ето че вече сме над горския пояс. Каква поляна нали? Шарен килим. Тук началото на м.Юли е края на пролетта. Затова се радваме на този шарен килим от разцъфтели цветя.
Ето я нашата малка кокетна хижа.

Тук ще нощуваме тази вечер. Хижара Митко е усмихнат и дружелюбен. Какво ще кажете за по биричка? Хайде да си утолим жаждата, кой както желае и да почиваме.  Утре сутринта ще тръгнем рано, тъй като ни чака дълъг път.
Станах рано, в 5,45 часа. Времето изглежда,че ще бъде като вчера, слънчево и горещо. Разбира се това е най-желаното от всеки планинар. Спътниците ми, също са станали.
Съгласни ли сте да продължим нагоре?
Добре, значи в 6,30 часа тръгваме.
Започваме да крачим с тежки стъпки нагоре по не много стръмната пътека. Приятно, лятно утро. Птички чуруликат, а отнякъде се чува и звук на свирка. Отвръщам със същия звук, свирейки с уста. И така след  10-ина повтаряния на мен ми омръзна, но на птичката, не. Тя ни изпрати нагоре по зеления шарен килим.

След  15 – 20 минути пътеката се загуби в килима, цветята бяха я скрили. Започнах да се оглеждам за знаци-маркировка и в далечината видях бетонна основа. Липсваше КЗМ. Да, за по кратко така са обозначени коловете за  зимна маркировка по картите и GPS-те.
Кой е съборил кола ли? Ами, не вярвам „някой“ да го е взел за вторична суровина от 1500 м. надморска височина. Виждате, дебелата снежна покривка през суровата зима е откъснала железния кол, който лежеше до бетона.
Има друг кол ли? Да, ТД „Васил Левски“ Карлово се погрижили за нас, подновили КЗМ. Добре, че забелязахте новите колове.   
Не тръгнахме по лятната пътека, тъй като много се отклонява. Наистина е по-полегата, но се губи много време. Вече много е стръмно, почиваме по 2 – 3 минути на 30 – 40 метра. Но този път направихме по-дълга почивка. Имаше защо: 

Какъв красив град. Човек може да остане тук на 1700 м. с часове и да съзерцава.
Искате да тръгваме? Добре, нямате търпение да видите какво има по-нагоре ли? Тръгваме. Много стръмен наклон. Излезе ни водата нали? Още малко и край, хеее при ония скали наклона намалява.
Най-после, тук до скалите се полага 10 минути почивка. Като бяхме под наклона, изгрялото слънце не се виждаше, но до скалите го видяхме, голямото огнено кълбо. Пътеката през Равнец не е популярна, малко хора минават и е завзета от хвойна. Едно, че се върви трудно и второ трябва да внимаваме да не настъпим някоя излязла на припек, змия. Животните в планината не бива да се изненадват. Това ги прави агресивни. Затова аз си закачвам на раницата едно звънче, да ги предупредя, че наближавам. Затова досега мечки не са ме изяли. Поне така се пошегува с мен едно момиченце.
Кои са ония върхове ли ? Бързате, щях да ви кажа след малко, когато ни се открият всички. Но след като запитахте, ще ви кажа. Започва да се показва алпийската част на Балкана. Този заобления връх е Амбарица. Той във връхната си част представлява една поляна, на 2166 м. надморска височина. От този връх извира река Черни Осъм.

Повечето туристи представят алпийската част на Балкана като една голяма торта. Да я преминеш тази част е, като да изядеш тортата. Сладка е. Но е най-сладка черешката на тортата. Този малко трудничък за изкачване, връх. Знаете ли кой е той? Връх Голям Купен. От далеч прилича на пирамида и е висок 2169 метра. Вижте го красавеца:

 А ето ги тези върхове, всички заедно. Тези красиви върхове могат да се виждат едновременно и от други места, но не така странично. Затова спомага масива Равнец, който е от южната им страна и е приблизително на същата височина.

Това е първенеца на Балкана – вр. Ботев , висок – 2376 м. И той представлява една широка поляна, като вр. Амбарица.

Продължаваме в североизточна посока. Вече сме на вр. Кочмара, от масива на Равнец. Кочмара е висок 2017 м.

А ония скали виждате ли там? Те са уникални.Казват се Сините скали, и наистина имат син цвят.

На масива има още три върха – вр. Равнец – 2021 м, Белчу – 1980 м. и Хайдута – 1923 м.
Зная, че тези върхове станаха на каша в главите ви. Така беше и с мен отначало, но минаха години и сега винаги са ми пред очите. Ще ги запомните и вие.
Продължаваме на север и след 20-25 минути сме на петолъчката. Така се казва защото тук се кръстосват пет пътеки. Това са от вр. Жълтец, от заслон Ботев, от х. Рай, от х.В.Левски и х. Равнец.

От тук нататък продължаваме пресичайки трите улея, образували се под върховете Млечния чал и Безименния връх. Да, значи има от вас някой, който е бил и друг път в заслон Ботев, щом като го познахте от далеч. Но сте млади и предполагам, че не знаете какво представляваше този заслон преди 15-20 години. Конюшня, в която  не можеше да се влиза. А сега е направен и има условия по-добри от много хижи.

Този заслон е на точното място. От х. Добрила  до х. Рай или х. Тъжа, от х. Плевен до х. Рай или х. Левски са все далечни разстояния. Заслона е наложителен. Виждате ли само как е кацнал в това тихо и уютно място, очаквайки уморени туристи като нас. Предполагам, че някой от тези до хижата е Ицо, хижара.
Е, какво ще ми кажете за супите на Ицо. Да, щом и на вас са ви харесали, да му благодарим на хижара и да поемаме към първенеца-вр. Ботев . Нямаме много време за губене, пригответе се, защото има светкавици и гърми. Не, не се учудвайте, около връх Ботев винаги е така. Времето се мени за минути. За толкова години около този връх, много рядко ми се е случвало един цял ден слънчево време. Като влизахме в заслона беше слънчево, а сега гърми.
От заслона има няколко пътеки:  лятна пътека за х. Плевен, Билна пътека с КЗМ за х. Добрила, х. Левски и х. Плевен, Лятна пътека за х. Левски и х. Рай, Билна пътека за х. Тъжа и х. Рай.
Тежко се върви по стръмнината нагоре, и то с пълни стомаси. Поне бира да не бяхме пили. Колко пилона(КЗМ) има догоре ли? Не зная, не съм ги броил. Всеки път казвам, че ще ги броя, но докато стигна догоре прекъсвам броенето. Не ви ли се струва, че тези пилони поникват от земята. Тъкмо казваш, ето оня ще е последен, то пониква още един.
И този път се разминахме с дъжда. Пак грейна слънчо. Ще ни позволи да си направим снимки на върха. Щастливи сте. Има добра видимост. На запад се вижда до вр. Вежен, а в по-близък план всички върхове, които изброихме, като бяхме на Равнец. А вижте на изток, вр. Столетов и вр. Бузлуджа, с почти унищожения дом-паметник. На юг Средна гора, а по на юг Родопите. В един зимен ден, преди демокрацията, когато тук на върха все още работеше туристическата спалня, съм видял планината Боздаг, в Гърция, през долината на река Въча. Изглежда, че такива неща  се случват веднъж в живота на човека. При всяко идване гледам натам, но уви!!! Това бе след прясно навалял сняг, при изгрева на слънцето. Та ако искате и вие да видите Боздаг, ще се наложи да идвате по-често на вр. Ботев или по-лесно, някой ден да отскочите до Гърция. Оня връх в североизточна посока е вр. Параджика. А преди него се вижда вр. Малкия Юмрук. Пропуснах да ви кажа, че на вр. Ботев старото име е Юмрука. Казвал се така, защото погледнат от юг прилича на човешки юмрук. От върха се отделя пътека за х. Рай.
Онези върхове от южната страна на билото на Балкана са масива Триглав. Този масив представлява едно странично било от главното Старопланинско било. Върховете му, Голям Кадемлия, Малък Кадемлия, Пиргос и Атанас тепе изглеждат по-високи от Ботев, но не са. Това е зрителна измама.

Хайде елате да видим триангулачната точка на вр. Ботев

и да продължим към Малкия Юмрук.

Там е паметника на тримата алпинисти, загинали на 01, 01, 1955 год.

Така надолу се върви по-леко нали? Така ще е до заслон Маринка. Той е доста занемарен, но самото място е хубаво и на 100 метра има вода за пиене. От заслон Маринка по тези КЗМ се минава покрай заслон Рудината и се слиза през Паниците в гр. Калофер.  Има и път за Калофер, по който докарват провизии и материали на работещите на върха. Можем и ние да вървим по този път до м.Пилешкия полог, но по-добре е да минем през вр. Ушите и вр. Параджика, ще имаме по-красиви гледки.

 Прекрасни пейзажи се виждат от последния връх. На юг долината между Балкана и Средна Гора, а на север Предбалкана и Дунавската равнина

Отново надолу и сме в м.Пилешкия полог. Сега вече ни остава едно последно леко изкачване до вр. Юрушка Грамада  -  2136 м. Този връх на север се казва Мара гидик(Русалка).

За последно сме над 2000 метра.
От запад отново се появиха черни облаци. Дано да успеем да изпреварим дъжда, да се скрием в хижа Тъжа.  Започваме постепенно да слизаме надолу. От м.Русалийските гробища тръгваме по лятната пътека към х. Тъжа. Дъжда се изля между Карлово и Калофер пред очите ни. Пак минахме между капките.
В хижата сме. Група туристи от Русе, може би към 20 човека. Поканиха ни , пеят хубави песни. Искате ли да се присъединим към тях? Добре, ще попеем и ние щом желаете.
Стана време за спане, че утре пак ще повървим. Разбира се, че ще е по-малко от днес и само надолу. Хайде, лека нощ на всички.
Днес сме по-спокойни. Спахме до 07,00часа. Започна подготовка за тръгване.
Около 01,00 часа гърмя много силно и валя проливен дъжд, усетихте ли? Е, как ще усетите, млади сте, спите дълбоко. Тръгваме в 08,00 часа, съгласни ли сте? Добре.
Много сте дисциплинирани, благодаря ви.
Това в дясно е хижа Мандрата, а рекичката е Тъжа, приток на Тунджа.

Mестността смесите. Тук се смесват двата начални притока на р.Тъжа.

Пътеката продължава на изток, към хижа Мазалат, през м. Гърмящата гора. Ние поемаме по макадамов път на юг към село Тъжа. След час вървене сме при красивото  Кадемлийско  пръскало.

По надолу минаваме покрай хижа Русалка. Продължаваме надолу.  Всички замълчаха. Значи не съм само аз, който губи настроение при слизане от планината. Наближаваме първите къщи на село Тъжа. Тук ще почиваме 10-ина минути. Който иска може да се преоблече. Влязохме зад храстите. В този момент чухме силен тътен. Нямаше спасение, нямаше минаване между капките. Побързайте, ще ни намокри.
В центъра на селото има сладкарница. Поръчахме по бира и седнахме. Заваля силен дъжд, на едри капки. Много навреме се прибрахме, пак не ни намокри. 
Какво ще кажете, хареса ли ви похода? На мен много ми хареса, благодаря ви за компанията. Отдавна не бях вървял с група. Няма да ги забравя тези три дни. От тук нататък всеки по своята посока. Като тръгвам за следващия поход, пак ще ви се обадя. Ако сте доволни заповядайте пак, да се порадваме на нашия красив Балкан, от далечни времена станал символ на целия полуостров.
                        Довиждане, бъдете здрави