Как печете червените чушки, бушкрафтъри?

[ko54]

Дойде сезона за правене на лютеница. 

А без червени чушки домашна лютеница не става.

Та въпросът ми е - кой и как, с какво и къде пече червените чушки(ако въобще пече)?

Аз карам по бабешкия метод - тенекия и огън на вилата, щото жена ми не дава да паля огън на терасата на апартамента. 

А вие, уважаеми бушкрафтъри?

[universum]

С тройния чушкопек. Този класически уред.

[Mavrud]

Аз правя чушк(и)крафт рядко на тенекия и основно на троен чушкопек. Използвам го и нестандартно... 

[jordanov]

Чушкопекът е соцреализъм, превърнал се в неокласицизъм. В ламарината има нещо ренесансово и непреходно, обаче. Аз, да си призная, нали нямам качествен нож за батониране, като ми изсипят един чувал чушки и ги почвам с газовата горелка. Макар че майка ми казва че газта променяла вкуса на чушките... Ко54, защо ги търбушите преди да ги печеш ?

[ko54]

Колега jordanov, понятие си нямам, жената командва тия технологични процеси!

Всъщност, като се замисля, ние отделяме част от печените чушки(най-читавите) за затваряне белени натюр, само със сол и после се варят 6-7 минути. А зимата се пълнят със сирене и се пържат.

Та, от тая гледна точка се търбушат, щото на вече изпечените май по-трудно се маха дръжката и семките, в смисъл, че трябва да останат по възможност цели. А тия, които не са цели и по-мижавите(криви, малки и гърчави) се мелят за лютеница.

А и от дете помня, че още баба ми правеше така. Дет се казва - спазваме традицията. 

[emil]

Мисълта му звучи от няколко дена, off-topic е, но не се сдържах.
Чушкопека е функционално и ефикасно изобретение на апартаментния бушкрафтър, какъвто съм и аз-хеле пък трицевния. На балкона, отворения прозорец (ако е остъклен), до тавата с чушките си ближа бирата и раните от спомените.
Ама, мама му стара, къде е голямата ламарина с чушките, божествените дребни картофи, заровени в жарта, голямата медна-калайдисана тава на баба ми, мириса на пушек.
Иначе не е лош чушкопека, ама покрай печенето на чушките край огнището имаше още нещо, дето силно липсва на балкона!

[Hobo]

Защо да е офтопик? Само който не го е изживял на него не му липсва. Въобще всеки огън в двора било за лютеница, било за сладко е един незабравим детски спомен. Дай Боже сегашните баби да оставят такива спомени като нашите. Иначе по темата. От години печем на балкона с чушкопек Скучна, прозаична работа. Никви спомени. Тенекията в двора му е майката. Биричка да си пийне човек докато пече, лаф да направи или прсто да си остане сам с мислите. Огъня е това, което липсва на балкона.

[universum]

Огънят на двора е хубав спомен за много от нас.
Практически според мен резултатите са най-добри с чушкопек. Бързо се пекат, а не само да се опърлят с горелката и после да се белят трудно.
На тенекия става бавно, пекат се неравномерно и трябва да се обръщат.

[ko54]

25 кила чушки да се пекат с чушкопек, па макар и 3-цевен си е живо изпитание май.

Обаче ако на терасата има дамаджана с огнена вода - тогава става, ама накрая 3-цевният чушкопек ще ми изглежда най-малкото като 6-цевен. 

[voyslavov]

Най-добрият начин, който съм пробвал е гореща пепел от много силен огън, (да кажем казан за варене на ракия) поне няколко пъти ми се е случвало, след като свърши физико-химико-научната част, демек дестилацията, остава страшно много жар и пепел и то много горещ пепел. слагаш чушките и те се изпичат много равномерно, без тук препечено, там сурово, а беленето е песен, цялата обелка се свлича като я дръпнеш с два пръста.
Иначе в повечето случаи тенеке или туча на печката на дърва на село, когато не е имало нужда от палене на огън, който да гори няколко часа, като при варенето на ракия.
За моя излагация никога не съм ползвал чушкопек и си го признавам без бой.

[jordanov]

Наистина в пепелта е най-доброто. Навремето баба така ги печеше за лютиката /така викаме на салатата от домати, краставица, лук и печени чушки/, щото двамата с дядо бяха зеленчукопроизводители и ги разбираха тия работи. Отделно пък почти винаги се намираше за мен и някоя закъсняла млечна царевичка да се опърли и да ми я дадат увита в зелени листа... Сега и аз понякога полагам такива старания. Няколко думи по технологията. Дали с дърва отдолу или газопламък отгоре опърлените чушки ги слагам в подходяща тенджера с плътен капак. Докато приключа и те се задушили милите и лесно се белят. Не ги търбушим предварително щото така стават по-вкусни, пък и обичам да ги обръщам с пръсти, да се паря и да духам Вярно че после като се махат дръжките, остават семки и се разкъсва месото. Затова, за предварително търбушените включваме чушкопека

[hr.zlatarev]

До първите няколко опечени чушки жена ми не се добира - моментално влизат в една купа с лучец, сол, оцет, оливийце и малко магданозец а от там се смесват в корема ми с една хубава жълтичка ракия дето мазно влизааа... А последните чушки може да се препекат или да останат недопечени щото нещо ми се губи фокуса  А пропо - това става на балкона с 10тина - 15 кила и чушкопека дето май само у нас все още се произвежда. Не ми мина през ума оня ден да заснема процеса ама то на кой ли не му е ясен. / И да внимавате, че по тези средновековни соц уреди маа ток та се кине/!

[Mavrud]

25 кила чушки да се пекат с чушкопек, па макар и 3-цевен си е живо изпитание май...

Този сезон 30 кила за около 6 часа двама човека на смени. Гадничко е.
---
Значи от моя скромен опит и понасъбрани мнения от други чушкари и чушкарки теоретично изглежда чушката за кратко време трябва да бъде поставена в среда с висока температура около 300-350^о, за да може да се надуе от разширяващия се въздух в нея. После чушката да се сложи в съд с капак и изстивайки, в собствена газова среда, да се появи хлабинка между ципата и месото (щото са с различни дебелини и изстиват различно).
Лично аз и шефката все сме мислили, че чушките трябва да почернеят. Това си е грешка (късно осъзната) щото води до загуба на материя за консумация.

Най-доброто печене май се постига в пещ. Домашните фурни не са на сметка за тази дейност. Ресторантска да е поне.
Познати, работили в машиностроително предприятие са ми разправяли, че преди приватизацията по чушкено време всеки си носил чувалите с чушките в .... ковашкия цех. Там ги слагали в голяма тава и ги пъхали в ковашката пещ за около 3-4 мин. Ставали превъзходно и без да почерняват.

Ние имаме опит на чушкопек, на тенекия и с газова горелка. С горелка няма да повторим.

П. С. Някой да е пробвал с пистолет за горещ въздух 300-500^оС?

[jordanov]

Не съм пробвал с пистолет. При дворни условия, липса на опалена пещ и количества които трябва да се обработят за единица време, най-бързо се справям с горелката. Вярно с огъня е къде по-приятно, ама пусто все имам и друга работа по това време. При добър пламък на горелката няма мирис на газ, силата на огъня и разстоянието до обекта трябва да се установят опитно, няма как. Никакво почерняване, правя ги на плюски и като хвана някое от малките да ми отваря тенджерата при тия 20-25-30 кила въобще няма да говорим за такива часове. Това ако килата са накуп. Това лято понеже си имахме наше производство, майка ми всяка седмица си печеше по малко на фурната или на скарата и после по бурканите или у фризера. Мен не са ме закачали, лютеница вече не правим, че даже май и чушкопека не сме включвали. Като казах чушкопека, колега Златарев, ако бие ток виж инсталацията - зануляване, заземяване и т.н. Може и по уреда да има някъде олабване на изолацията. Хубавото на старите машини е че са правени да могат да се ремонтират все пак. И не е лошо като се работи покрай елуреди с метални корпуси да се стъпва по нещо гумено, даже май е задължително.

[jordanov]

Тия дни търсих нещо у един форум и попаднах на тема за чушкопека Оказва се че и сега се произвежда, има си стабилно търсене и следователно има и ментета. Та пича, заформил темата - млад, женен мъж - беше закупил някаква такава съвременна бракма и лошите резултати при първото му чушкопечене явно са предизвикали техническия му гений. В крайна сметка от официалния Бг производител му бяха изпратили истинска машина, което естествено заслужава адмирации, но нашия човек се  изхитрил и й сложил два ката външна изолация от каменна вата с фолио и беше много доволен от КПДто Та докато четях и се кисках, почнах да размишлявам. Нашия семеен чушкопек е единичен, соц производство, не знам коя година, но безотказен, загрее ли веднъж, нема лабаво. Аз работя на него с две ръце, ако имам помощник при тенджерата, развивам много прилична производителност. Все пак за следващата кампания мисля да му ушия няква изолационна шубичка, да зема да го дигна и аз, КПДто де. Ами вие дето сте на мерцедеси , как бачкате, не ми е много ясно ? Чушките вътре обръщат ли се, въртят ли се, кво ги правите ? Ако е така, наистина е много тегава работата с тройния чушкопек...