Моя синковец е на 6 години, запален "компютърджия". Има си собствен компютър, отскоро приватизира и лаптопа на майка си. Но независимо от всичко това само като спомена думата "Гора" и всяко шише което прилича на бира и мин.вода е строено до вратата
Първите няколко години от съзнателния му живот живяхме в Шумен и всеки удобен момент палехме колата и се качвахме или на платото или в парка. В последствие се преместихме в златна добруджа - ниви, ниви, ниви.... веднъж, в началото на преселенския период, бяхме излезли из "града" на разходка и по едно време сина изчезна... таман ще хуквам да го търся и той изкача измежду 3-4те борчета в градинката със сопа в ръка (така и не разбрах откъде я намери). Викам "Роско, какво правиш там". А той - "В гората съм!"
