Новите стари пътеки.
От похода Ком Емине има един преход, който е доста странен. Това е Котел – Ришки проход. Ето какво е странното.
Котел е на около 300м. надморска височина. От там до м.Цигански гроб всеки турист се изкачва с доста мъки. След това слиза отново на 330 м. при х.Върбишки проход. Ново качване на 600м. и слизане на 300 м. при Горско Стопанство Елешница. През 80 те години имаше пътека, която беше маркирана по билото, и без тези големи денивелации стигаше до ГС Елешница. Реших да търся стара маркировка. Разбрахме се да се срещнем в х.Върбишки проход.
В 8,30часа на 18 Май бях пред х.Върбишки проход.
Поразпитах за туристи, казаха че няма. Значи засега съм сам. Знаех, че Тодор и Румито ще се появят след обяд. Тръгнах за ГС Елешница. Оказа се, че там се е настанил катун, за бране на коприва и по-късно липов цвят.
Разменихме си някоя и друга приказка и аз поех по моята работа-да маркирам пътеката от долния край на сухото дере до завоя (правия ъгъл).
В 10,30 ч. бях на голямата нива, където един горски реши да ме уплаши, че имало вълци. Отговорих му, че вълците бягат от Мечо. Сложих табели на разклона над Голямата нива, та който откъдето иска да си минава.
Пътя от Голямата нива до долния край на сухото дере е като магистрала. Да ме извинят тези, които познават пътя, ще обяснявам на тези, които не знаят. На 50 метра след сухото дере, в посока юг, пътя се пресича от една малка рекичка. Пих една вода, и след още 10 метра заковах първата табела. Отклонявайте се в ляво. Тук трябва да се изкачвате по едно малко било, без да се отклоните от рекичката. По самия склон на реката. Маркирах доста често, като застанете на един маркир, да се вижда другия. След 10-15 минути сте на път, който идва от беседката и продължава към горния край на сухото дере. Има и трак по него. Продължавате по маркирания път около 5 минути. Минавате под едно грамадно, паднало дърво и покрай следващото завивате надясно(изток). По маркировката най-много за 10 минути сте на правия ъгъл.Ето ги табелите на това място.
Остана ми връщането. Още малко лаф-моаббет с младия член на катуна и за половин час – в 16,05 часа бях отново при х. Върбишки проход. Пред хижата беше паркирана Бургаска кола. Значи, Тодор и Румито са тука. Разбрах, че са заминали нагоре в 15,30 часа. Зачаках ги. Върнаха се в 21,30 часа, когато се чудех на кого да се обадя. Помислих, че се е случило нещо. А те са маркирали пътеката от х. Върбишки проход към вр. Кара Бурун, която излиза също на билната пътека. Разбрахме се за следващия ден да тръгнем в седем часа и се разделихме.
В 7,00 часа с двете коли поехме към кота 1008 на Върбишки проход . Спрях за малко да видя мястото откъдето се влиза по посока към Кара Бурун. Запомнете го, тия дето идвате откъм н.Емине. Голям площад, с няколко изхода. Бях си отбелязъл точката на GPSa. Но, това е за по-късно. Продължихме по асфалта 1,5 км. на юг. От лявата страна на асфалта има чер път, който продължава на изток. GPSа показваше, че това е пътя за ГС Елешница. Не след дълго има разклон, на който трябва да хванете левия(северния)път. Маркирахме разклона. След 20тина минути се появи втори разклон, но не е объркващ, защото от дясната ви страна вече се вижда начало на коритито на Елешница. За по-сигурно маркирахме и този и продължихме надолу. Коритото стана дълбоко и се появи вода. Разбрах, че това е пътя който търся и който не се отделя от реката. Решихме да се връщаме, за да търсим пътеката към вр. Кара Бурун. Паркирахме колите на площада. Тръгнахме по пътя, който тръгва на югозапад. По този път бях си набелязал точки от руските карти. Не се наложи много да се чудя, защото видях и първата бяло-червена маркировка. Излязохме на голям площад. Поехме в северна посока. След известно вървене стигнахме до точката където, пътеката се съединява с тази, която са маркирали Тодор и Румито вчера. Стигнахме до подножието на Кара Бурун. Нагоре е нещо от рода на изкачването на вр.Ботев от заслон Ботев. Вчера са маркирали до тук. Продължихме нагоре с маркиране. Ето ни пред портала на това „УЧРЕЖДЕНИЕ“. Ако искате да нямате проблеми и да ви дадат вода, не ги вадете фотоапаратите. Да ръждясат в калъфките. Наляха ни студена вода, да са живи и здрави. Тръгнахме обратно. Сега ще ви опиша на какво да обърнете внимание, идвайки от Ком. Пътеката започва на 10-15 метра от портала по асфалта. Отбийте се вляво внимателно, има канавка. Маркирано е. Вървете по едно тясно било 20-30м, маркирали сме. След 150-200 метра се огледайте, има табела от моето време.
От тия големите Ком Емине Е-3. Сочи наляво (север). Дори да не я откриете, тръгнете наляво. Ще се озовете върху широко било – вододел. Маркировката е честа, затова благодарете на Тодор и Румито. След 20 минутно стръмно слизане пак има табела, но вие табелата може да изпуснете, оглеждайте за път, който е в източна посока. Тръгвайте по този път и смятайте, че след два часа и половина сте на кота 1008. От тук нататък вървите само по този път. Ако има разклонение, няма начин да няма маркировка. Първото разклонение е най-коварно. Маркирано е, но внимавайте, тук миналата година се заблудиха Тодор и Румито. Поемате по левия път. Имате само две леки изкачвания преди Трънливия Бурун и едно малко по-тежко преди разклона с кръгово движение(преди вр. Писаница). Трябва да сте разбрали, че да се върви от Кара Бурун до кота 1008 на Върбишки проход е приятно. Че и божура е цъфнал
Само по маркирани пътища и без големи денивелации. Всеки разклон е маркиран, като този. Тук и двете пътеки са верни, но левия ще ви свали в х. Върбишки проход. Там има буквата В, а на другата стрелка Е (Елешница).
Или кръстовището с кръгово движение. Влизате в кръстовището и излизате от третия последен изход. Няма да броите вашия, по който идвате. След още около час сте на площада на Върбишки проход и трябва да вървите 15 минути по асфалта на юг, за да хванете пътя за ГС Елешница.
