Имаме си отроче. То е само на 2 дни, казва се „Приятели на Стара планина“. Роди се в хижа Васил Левски, където бяхме много туристи. Голямата заслуга да ни заплаче отрочето е на един добър природолюбител, приятен събеседник и прекрасния човек – Тихомир Томанов. Той даде идеята, погрижи се за бъдещото отроче и за радост на всички, то се появи на бял свят и заплака като всяко бебе. Сега всички сме задължени да се грижим, нашето бебе да порасте и да доживее стотици години. Дай Боже!!!
Беше голям ден, исках да присъствам на раждането, въпреки някои мои несгоди. Карлово ни посрещна малко студено, но приветливо. Открай време знам, че хората от Карлово са гостоприемни и студеното утро не ни уплаши.

Само, както винаги за малко да се загубя из улиците на града. Та вместо да хванем пряката пътека от ул.Бузлуджа нагоре, обиколихме по ул. Парчевич. Всяко зло за добро. Запознахме се с тези красиви цветя, встрани от пътеката.

Кажете ми как се казват? Аз не зная. Позналия има почерпка на среща номер 2 на приятелите на Стара планина.
И с цената на малко загубено време, се оказахме пред границата на Национален Парк Централен Балкан. Добри стопани са Карловските туристи

Предупреждение да побързаме, може сняг да завали.

Но как да бързаш, като не можеш. Затова благодаря на Огнян(ogobogo) от Варна и Николай от Пловдив. Казах им - вървете, аз ще дойда, познавам пътеката – но не ме изоставиха.
Следва естествен монумент „1332 години България“, изваян от майката природа.

Нали казахме, че са добри стопани, за благодарност ни посрещат с лозунги.

Ахааа да се върна. ВНИМАНИЕ, ЗЛО КУЧЕ!!!

Да, ама не! В Карлово зли кучета няма. Като видя фотоапарата спря да лае и ми застана на красива поза. Значи не му е за първи път.

Поглежда и назад, дали го вижда стопанина, че „който не лае не трябва да яде“

Ето, тук сте се престарали. Не може да посрещате всички минаващи със софри. Ами следващия път ще искаме и музика.

Огнян се оглежда, дали пък отнякъде няма да се появи музиката.

Запитах Стара река, за какво се „пени“ толкова, било за пролетта. Всяка пролет била такава „пенлива“

Още една река, ама не е „пенлива“, а каменна

Конфу на мост, друг път може и да не видите.

Тъжна гледка. На този свят да не носиш името „мечо“. Ще има кой да ти сложи камък над главата


Мястото на среща номер 1

Следва самата среща. Тук всеки се среща с някого, но на всяка цена подгрети с „топла вода“









А този беше казал: Никакъв алкохол, няма ги вече баламите дето пиеха :lol: :lol: :lol:
