Идеята да отида до Крим в Украйна възникна някак си спонтанно и неусетно. Избистрихме нашето реално участи в 21 конгрес на Украинската Спелеологическа Асоциация и на 31 октомври поехме към мястото на събитието. Натоварихме целият багаж на "Нивата" и поехме към Румъния. Пътя е чудесен и всичко върви по вода както се казва, неусетно стигнахме границата с Молдова и се започна едно висене, оформяне на документи, такси и всякакви постсоц хрумки. След няколко километра сме на Украинската граница и айде пак отначало, документи, багажи, обяснения с митничари и гранична полиция кои сме ние и за какво се "борим"
. Сънените украинци ни пропускат и се започва зареждане с газ , хапване и избор на място за бивакуване. Бивакуването в Украйна е интересно начинание, равно като тепсия и няма гори , всичко обработено (кал и бразди). В крайна сметка се установяваме в един снегозадържащ пояс от акации и много бързо спретваме топло кафенце, палатка и всички останали екстри за нашего брата. Опс не всички 2 спални чувала са удобно забравени в София и трябва да се импровизира, температурата е благо приятна за хипотермясване или поне неприятно мръзнене до изгрев слънце. Уморени измъдряме някакво одеалце и така четиримата се наместваме за сън. Решено е ставане в 7.00, кратка закуска и напред, че има още доста път до мястото на срещата. Сутринта ни посреща с ласкави есенни багри и чудесно настроение, никой не мръзнал и всичко е наред.
Следва още един ден пътуване и нощувка на открито, които минаха не забелязано и така след 3 дни пътуване сме на мястото на събитието, пътьом застигаме още една нива натоварена с раници и въжета и става ясно, че са 'наши" хора пещерняци, застигаме ги и след тях до самото място на регистрация за участие във форума. Неусетно след настаняване и бърз душ започва същинската част , доклади, отчети , филми и най-вече опознаване на колегите от Украйна. Нашият доклад се оказва насрочен за същият ден, какво пък нали това е една от причините да сме тук. В края на деня Алекс отсрамва българската дружина с много добър руски и прекрасно презентиран доклад. Леда между нас и руско говорящите е разчупен и започва завързването на контакти с представителите на разни местни клубове. Въобще нашето присъствие е много високо оценено и желаещите да обменят информация се оказа доста голям. Появиха се въпроси от рода на "Как може да участваме във вашите експедиции в Тян Шан и Света гора и много други ?" Деня неусетно премина в нощ и все по-свободно общуване между нас и другите. Ден втори времето се колебае между неприятно ръмене и оловно сиви облаци, това променя програмата няколко пъти, но всичко си идва на място, отправяме се към подземния град на Чифут Кале
Мястото направо "вони" на история, впечатляващи мащаби и много интересни легенди свързани с това място. По време на обиколката си "говоря" с Игор, моя нов приятел от клуба в гр. Мелиопол, тоест той говори, говори и говори.... а аз слушам с половин ухо. Прекрасен човек, но като селска радио точка няма спиране, тихичко питам неговия спътник и колега дали случайно прякора му не е радиото, Вовата се усмихва щастливо и казва да
Успявам да се измъкна за малко от лавината думи и да поговоря с другите спътници, уви колко мимолетно нещо е чувството за тишина, Игор ме намира и всичко започва наново
Лениво правя няколко снимки и съжалявам, че нямам тапи за уши, най-после в базата и имам моите 20 минути тишина после следват, празнична вечеря, награди танци и тн. Естествено на празничната трапеза се оказваме до Игор и Вовата, но аз съм спокоен нашето "радио" срещу "украинското" а сега да ги видя тия казаци
Ден трети отпътуваме за Ай-Петри там ще разгледаме няколко пещери.Деня е прекрасен
Следва кратка туристическа обиколка на това изумително място:
И запознанство с младия орел, естествено не без да платим някоя и друга пара на притежателят му.
Денят си напредва и трябва да се върнем в базата за оправяне на багажа и раздяла с нашите сърдечни домакини, в движение договаряме с помощта на Юрий Долотов (най-накрая се запознахме лично)посещение на прочутите Одески катакомби. Следва обичайната суматоха, подреждане на багаж, прегръдки и размяна на телефони и тн. В края на деня буквално не ни се тръгва от това магнетично място, но няма как. Нашите 3 дни отлетяха неусетно, сега ни чака път.
Следва похапване на крак до ханския дворец, и отпрашваме посока Одеса.
По някакво чудо успяваме да се намерим с нашите одески колеги и без много размотаване смело щурмуваме една от системите, какво пък тя е почти изцяло проучена някакви си 250 километра
Катакомбите са изключително впечатляващи и докато се усетим 3 часа под земята минали и заминали неусетно. Колегите от Одеса решават да ни пробват колко добре се ориентираме в безкрайният лабиринт и ни разрешават ние да водим парада към изхода, ха те не знаят кои сме, пускаме нашето "радио" и хопаа само с 3 грешни криввания излизаме безпроблемно изподземята (мисля че ги шашнахме). поредната раздяла и към следващата
трета среща в селото Заря с нашата сънародничка Александра. Километрите се навъртат и ние успяваме да се видим с нея, последва сърдечен разговор, но времето е не умолимо трябва да тръгваме поредните прегръдки и " по коням ". Следват обичайните път, храна, спане и така неусетно стигаме границата с Молдова. Поредните формалности и след няколко проверки вече сме в Румъния, там идеята е да посетим прочутия скален манастир в Мурфатлар, но съдбата е скръндза и в край на сметка стигаме до него за да разберем, че не може да влезем
Не губим кураж и отпрашваме към нашенския Дуранкулак, вече сме си у дома разглеждаме светилището на Кибела и се взима решение да се посети един тракийски култов комплекс в Суходолието, речено сторено.
Най-накрая сме си в къщи.
Равносметката е проста:
3 дни път в едната посока,
3 дни на конференцията,
3 важни за нас срещи и 3000 километра по пътищата на 3 различни държави извън България.
За вас написа от мястото на събитията Ваньо
