Пролетна разходка

[meco puh]

Пролетно пробуждане
Слънцето грейна по-силно и започнах да се чудя в каква посока да тръгна . Дали да поема към крайните части на Източна Стара планина или към Централна Стара планина. Решението дойде ненадейно. При една разходка, моя човек спомена, че имал гостенин холандец, който желаел да опознае България. Ето една приятна изненада. Не изчаках да си довърши мисълта и го попитах:
 Какво иска да види – плнини, пещери, музеи?
 Всичко, но няма много време.
Последваха 10-15 дни на мълчание, аз чаках с нетърпение да кажат тръгваме, ама не. Накрая започнах аз да настоявам. Не може да пуснеш въдицата, рибата да се хване и да не я дръпнеш. Казах, че наближава времето ми за Балкана, вашата разходка може да увисне. Решиха да тръгнем на 26 Април. Разговора ни преди тръгване бе кратък. Искал да види планински водопад. Реших, че по- хубав от Райското пръскало едва ли ще мога да му покажа, но когато споменах, че има да вървим около 5-6 часа, категорично отказа. Край, значи трябва да се отиде някъде, където да няма вървене. На мен това не ми хареса, но нали той поемаше разноските, както пожелае. Тръгнахме в 9 часа. Не им казах къде ще ходим, и да бях казал, нищо нямаше да разберат. Забавихме се около час в Попово, за закупуване на продукти за вечерта. Карах ги да бързат, тъй като до вечерта исках да разгледаме пешерата Бачо Киро и Съевата пещера. А моя човек искаше да види и Етъра, бил го видял много отдавна. Колата управляваше гостенина, аз бях навигатора, седнал на задната седалка, колкото и трудно да беше това отзад. Моя човек не обича да сяда на задна седалка. Единият от екскурзиантите, ще го нарека „малкия“, така му викат в село, защото е 100+ не зная колко кила, все ми напомняше, че е гладен. Аз се правех на разсеян, но всичко си има край. На една почивка извади от закупените продукти нещо, глътна го като някой булдог и удари на бързо и една бира. Преди да сме стигнали пещерата Бачо Киро, пак ми каза, че е гладен. Чудно, какво лежи в стомаха на този човек...? Ламя!!! Не може да е друго. Ето ни пред пешерата.

Там чакаше още една групичка, от която двама се присъединиха към нас. Екскурзовода ни обясни някои неща и каза, че за да обиколим дългия маршрут на пещерата, трябва да сме над 15 човека. И така се съгласихме за късия. Ето го неандарталеца живял тук.

След разказа на екскурзовода аз станах такъв, тъй като тукашния се върна отвън в къщичката. А аз обясних на моите хора толкова, колкото съм чел и запомнил от Уикипедията, значи почти нищо. Не пропуснах да им кажа, че това е огнище, щото имаше надпис.

А това е чистилище, пише нали?

Излязохме нагоре на втория ли беше или на третия етаж, където имаше много стотинки. Хвърляли ги за да им се осъществят мечтите. Аз нямах дребни, та оставих един лев, въпреки знанието , че моите мечти вече са неосъществими. Късно е чадо.Излязохме и преди да тръгнем казах, че отиваме на Съевата дупка. Да, ама не. Моя човек се заинати като магаре на мост и поехме към Етъра. „Малкия“ пак огладня. Не знаех работното време на Съевата дупка, затова им казах, че ако не успеем да влезем в пещерата, екскурзията ни става нулева. За мен няма по-красива пещера от нея. Във Високите Татри влизах в една пещера, бе красива, дълга, но Съевата пещера си е друга „бира“. На излизане от Габрово спряхме пред един магазин, та „малкия“ си купи черна биволска пастърма, ама тоз път и на нас ни хареса. Рагледахме и Етъра. Ами, красиво е, запазено въпреки времето.

Около 15 часа, към с.Брестница видяхме едно крайпътно заведение. Още като го видя, „малкия“ пак огладня и каза, те тука ще обядваме. Съгласихме се.

[meco puh]

По време на обяда си казах, като си отида в къщи ще опитам да хапвам такива залъци каквито „малкия“ отхапваше от меката питка. Уви! Не се получава. Затова са казали „не е залък за твоята уста“. Пристигнахме пред Съевата дупка навреме. Тая пещера наричам ту пещера, ту дупка. Тя е открита от двамата братя, и те даже не са знаели, че са откриватели на голяма пещера. Да се нарече дупка, никак, ама никак не може да я унижи. Тя е толкова красива, толкова величествена, че едва ли някой по някакъв начин може да я унижи. Ако някой се опита да я унижи, аз бих го запитал:
Има ли човешка ръка, която да сътвори нещо подобно? Аз не вярвам.
   Бяхме посрещнати много мило. Напразно съм бързал, пещерата работи до късно. Запитах нашия гостенин, дали има пещери в Холандия. Той видя вр.Ботев, макар и отдалеч, с помоща на моя бинокъл. Каза, че високи планини няма, но за пещери не знаел. „Малкия“ нямаше голямо желание да влезе в пещерата. Каза ми, че една трета от живота му минал под земята. Работил е като миньор, сега е пенсионер. Може би беше прав, колко от нас се връщат на работното си място с огромно желание? Все пак влязохме в пакет. Водеше ни опитен и културен екскурзовод.
Въведи ни в пещерата.

Разказа ни историята, каза много неща, които не бях чувал при предишното ми посещение. Видяхме чудни неща. В коцертната зала си опитах гласовите възможности с един ред от любимата ми песен „девойко мари хубава девойко“. Но останах много удовлетворен, когато гостенина ми каза, че е останал удивен от красотите на пещерата. Никога не е вярвал, че под земята може да има толкова много чудеса.
Тук вече онемявам, за да приказва природата - създател:













Програмата за деня е изпълнена. Намерихме и хубаво местенце за спане сред природата. Това са бунгалата на Руси Добревски до с. Български Извор.

 Имаше всичко до полунощ. Барбекю (носехме си) и всичко което изисква барбекюто и ракията. Че то без това не може. От деня най-съм доволен аз, а от вечерта, „малкия“.

Станахме в 6 часа, закусихме, пихме по кафе. Само гостенина не закуси, не му беше по вкуса закуската. Направихме промяна в предварителния план. „Малкия“ заяви, че ще влиза в пещера, само ако е по-красива от Съевата. Ех, къде да намеря такава? Гостенина се съгласи с него и решихме да пропуснем Деветашката пещера.. След едно объркване на пътя от моя страна, се върнахме 2-3 км. назад и сме пред Крушунските водопади.Отново сме във възторг от красоти. Бях им казал, че тези водопади са крайно красиви през четирите сезона на годината. Всички са доволни. Направихме цяла панорамна обиколка на еко-пътеката, че първия път когато посетих водопадите, не можах да направя пълна обиколка.







Отново по кафе в центъра на селото

[meco puh]

Остана ни Хотнишкия водопад. По обяд сме пред водопада.

Обядвахме пред водопада на зелена поляна

Поехме към нашето ежедневие. Накрая нека да ви запитам: с какво настроение тръгвате на поход, няма значение, дали на планина или екскурзия в равнината? И с какво настроение се връщате.Извинете ме , но нека да отговоря първи аз: Тръгвам с голямо настроение, пея, пускам шеги, всичко идеално. Връщам се с настроение нула, най-добре е никой нищо да не ме пита.
И сега бе така, но се получи нещо хубаво. Обещахме, да се съберм в нашия заслон „Бърлогата“ на 1 Май. Прекрасно, ще си поприказваме за пещерите. Този път се връщам в добро настроение.


Ето ви няколко момента от Първомайското честване при нашия заслон - "Бърлогата"






Ето останалите снимки

http://mecopuh.snimka.bg/mountain/peshteri-i-vodopadi.675484

[Kent]

Накрая нека да ви запитам: с какво настроение тръгвате на поход, няма значение, дали на планина или екскурзия в равнината? И с какво настроение се връщате.

тръгваме обикновено със скандал и на празен стомах, понеже имаме проблеми докато се усредни стратегията. а стомаха заради евентуално птп се пази празен, че на пълен много често се умира от перитонит при евентуален сблъсък с кормилната уредба или от няква друга травма... / макар че нашите скандали не са кат човешките - а просто фрази, грухтене, физиономии и никой не може да продположи, че се караме .... отстрани/ досега сме се връщали - здрави, доволни и пълни с впечатления. благодаря за пътеписа.
п.п. ако тръгвам с влак или тръгваме обикновено тръгваме на по няколко бири и скандали няма.

[vanjo]

Чудесна разходка, даже част от нея баш в "моя" район. Поздравления за пътеписа и снимките.

[BazilVenceslas]

Само едно дума: красота!
Отлична разходка!