Автор Тема: Екипировка за еднодневен поход  (Прочетена 6448 пъти)

Hobo

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 820
Екипировка за еднодневен поход
« -: 18 Септември 2010, 18:01:19 pm »
ЕКИПИРОВКА ЗА ЕДНОДНЕВЕН ПОХОД


Времето се стопли и отново излязох сред Природата. Отидох на еднодневен поход в близката до мен планина. На еднодневен поход бих могъл да тръгна с един сандвич в джоба и половин литър минерална вода в ръка. Някои го правят дори без вода и сандвич. Моя опит, обаче, е показал, че дори за един ден в планината човек трябва да е подготвен с минимум необходима екипировка.

За един ден съм виждал как времето се променя от непоносимо горещо, през ледено студено от внезапно дошъл от някъде градоносен облак, който си изсипа цялото съдържание точно върху мен и накрая гъста мъгла в която зъзнех мокър до кости в моето лятно облекло.

Следващия път бях екипиран като за зимата, но то пък за беля беше слънчево и топло през целия ден. Само лях пот да нося излишен багаж. Постепенно стигнах до списък от минимум екипировка, която хем да ми дава сигурност, че няма да имам проблем при смяна на времето, хем не тежи. Списъкът не е окончателен защото постоянно се оптимизира, но е достатъчен за начало. Той изглежда малко дълъг и плаши окото. На практика това е малка купчинка дрехи и принадлежности, която се събира във всяка раничка.

Идеята е следната. Обличам се добре и слагам в раницата един комплект бельо за преобличане, ако се наложи. В една пластмасова кутия слагам дреболиите, които иначе ще се разпилеят и трудно ще намирам. В тази кутия за начало най-необходимото са лепенките за протрити крака. Също лекарствата, ако има такива, които всеки носи винаги със себе си и документите. Аз давам пълния списък на всички дреболии, които съм добавял във времето. Всяка една от тях ми е трябвала някога, но не е задължително непременно да се започне с толкова заредена кутия.

Раницата е основната част от екипировката. За еднодневни походи може да се ползва всяка градска или ученическа раничка. Аз използвам обикновена войнишка мешка. Избрах мешката по много причини. Тя е евтина. Може да се купи за 4-5 лева. Наскоро видях чисто нова за 2лв. Другото предимство на мешката е нейната здравина и надежност. Много е неприятно по средата на похода да се скъса презрамка, да се счупи някоя пластмасова закопчалка, да се повреди цип или да се разпори нежния полиестерен плат на раничката. Мешката е желязна в това отношение и е заслужила моето доверие. Знам, че туриста най-малко се грижи за раницата си. Тя обикновено се хвърля на земята, каля се и се мачка. Няма нужда да пазя мешката. Нито ще ми трябва на другия ден за училище, нито на работа ще ходя с нея.

Дъждобрана е първото нещо, което слагам в мешката. Един добър дъждобран е съкровище в планината. Той трябва да опази мен и мешката с екипировката сухи. За всеки случай опаковам и всички дрехи в мешката в найлонов плик. Така знам, че дори и да се намокря ще имам с каво сухо да се преоблека след като спре дъжда. Миналата година успях да си купя едно армейско пончо. За толкова добър дъждобран не съм и мечтал. Преди това използвах парче обикновен, но здрав, найлон. Дъждобраните от едно левче се късат лесно от клонките на дърветата, но вършат работа ако се внимава повече. С успех могат да се използват и чували за боклук.

Обувките! Обувките са много важни. Една неудобна обувка може не само да провали похода, но и да нанесе тежки поражения на краката. Темата е много дълга и няма да я започвам тук. Може би в друга статия. Накратко обувките трябва да са удобни, здрави и с нисък ток. Аз ходя с войнишки кубинки. На мен са ми удобни. Чел съм отрицателни коментари, но личното ми мнение е, че повечето от тях са писани от виртуални ползователи на кубинки.

Дрехите които ползвам са най-обикновени, купени от сергиите. Здраво удобно и функционално. Такова трябва да е облеклото на туриста. Планината не е място за манекени. Не е необходимо човек да е облечен от глава до пети в модерно туристическо облекло. Модерните найлони нито са по-удобни, нито правят човек повече турист отколкото е. В много отношение старите изпитани дрешки от естествени материи са по-добри. Това което съм изброил позволява да се правят комбинации за горещо и студено време. Излишните дрехи се свалят от гърба и се слагат в мешката.

Преди да имам отделен полар и ветровка носех едно якенце, което съчетаваше двете в едно, но сега ми е по-лесно да комбинирам и да се обличам според времето. Полара ми е купен от сергия, а ветровката успях да намеря чисто нова в магазина за втора употреба. Струваше ми 7лв.

Противоречиви са мненията за джинсите (дънките) като панталони за планина. Вярно е, че ако е студено или се намокрят е доста дискомфортно с тях, но пък останалото време са толкова удобни, че много хора ги носят и зима, и лято в планината. Обикновен анцуг също би свършил работа за еднодневен поход.

Плетените вълнени шапка и ръкавици нося винаги с мен. Независимо дали е зима или лято. Ползвал съм ги и през летни дни, които с нищо не са показвали, че ще настъпи такава рязка промяна в температурата. Но това е нормалко за планината.

Един кат бельо за преобличане винаги трябва да присъства в раницата. Няма нищо по-лесно от това да се намокри човек. От внезапно падналия дъжд, до цопване в ручейчето поради подхлъзване, а най-често от собствената си пот.

Аз си нося водата в армейска манерка, защото ми е удобна,. Освен това е здрава. Но и всяко пластмасово шише с обем 1 литър ще свърши работа.

Ножът на туриста трябва да е функционален и удобен за работа. За еднодневен поход едно сгъваемо джобно ножче е предостатъчно. Луксозният вариант е някой от моделите на Victorinox, например Camper. Едва ли ще се намери нещо, което да не може да се свърши с него по време на преход.

Кибрит. Без огниво от къщи не трябва да се излиза, камо ли на планина да се тръгне без него. Аз обикновено нося една качествена запалка марка Clipper или BIC. Не им правя реклама, просто тези две марки са се доказали, че не се чупят и не изпускат самоволно газ. Могат да стоят с години в мешката и не губят годността си.Хубаво е запалката да е прозрачна, за да се вижда дали има все още газ в нея. На евтините запалки не трябва и не бива да се разчита. Най-чесия им проблем е, че изпускат газ и им се чупи лостчето за отваряне на дюзата. Също така често ми се е случвало такава да има камъче и газ и пак да не иска да пали. За резерва нося в мешката един водообезопасен обикновен кибрит.

Компаса е задължителен и зиме, и лято. Той е незаменим особено при движение в мъгла или снежна виелица, когато човек буквално се чувства като в нищото. Не е трудно да се научим да работим с него, макар, че иска малко четене и практика. Най-лесно става ако някой по-опитен покаже и обясни на терен как се използва компаса. Използвам, вече повече от пет години, един евтин китайски компас. Звучи невероятно, но се държи прекрасно във всякакви метереологични условия, въпреки, че го купих за 1.50лв. Преди да се доверим на евтин китайски компас трябва да го проверим дали работи добре и особено да обърнем внимание на течността, ако е напълнен в такава. На доста евтини компаси им замръзва течността или става много гъста когато е студено и стрелката не може да се върти свободно. Компаса става неизползваем при студено време. В общия случай за летни походи този проблем не стои.

Въженцето ми е помагало много в най-различни ситуации. Ползвал съм го за простор да си изсуша дрехите.  Рязал съм от него връзка за обувката, когато внезапно се скъса оригиналната. Омотавал съм разлепената подметка на маратонката и така спокойно се прибрах до града.

Колкото и да планира нещата, човек не може да предвиди всичко. Едно загубване по маршрута може да отнеме часове лутане и да се наложи прехода да се довършва по тъмно. Това не е желателно. Даже е крайно нежелателно, но ако се случи един челник или обикновено фенерче са незаменими.

Сигналната свирка е малка, не тежи, но е много полезна в мъглата. В гъста мъгла не само не се вижда, но не се и чува. А и да се вика дълго време е трудно и изтощително. В такъв случай една сигнална свирка върши чудеса. Не ми се е налагало реално да ползвам моята в случай на бедствие, но винаги е с мен. Много е полезна за сигнализация когато сме двама и сме се пръснали в мъглата да търсим маркировката или пътеката.

Тоалетната хартия е ясно за какво е. Само го правете по-далече от пътеките. Не съм предполагал колко труден става живота без тоалетна хартия. Ами така е. Изнежихме се много с този технологичен прогрес. Освен по предназначение, тя може да се използва за още много неща. Мулти функционална е, както се казва.

Личната карта е задължително да се носи навсякъде, дори и в планината. Полицата за сключена планинска застраховка винаги е с мен. Не ми е трябвала досега помощ от ПСС. Дано не ми и трябва, но ако се случи, застраховката ще ми спести нерви и пари. Заедно с тези документи нося съвсем малко пари. Само за всеки случай. Задължително в дребни банкноти. В планината не всеки има възможност да разваля. На много от хижите все още правят отстъпки в цената за организираните туристи. Не е лошо да се носи и картата за членство в БТС, ако имаме такава.

Нищо не пиша за храната, защото за еднодневен поход всеки си носи каквото иска или може да си позволи. Ако не е достатъчно, от глад никой не е умрял за един ден. Един два сандвича в общия случай е всичката необходима храна за похода.

Тази екипировка е напълно достатъчна и за няколко дневен поход ако се нощува в хижи. Само трябва да се помисли за храна, ако в хижите не предлагат и със сигурност да се носи повече огнена вода. Все пак бих добавил едно долнище анцуг за всеки пожарен случай, да има нещо за преобличане докато се сушим ако пристигнем в хижата мокри и евентуално за спане при по-студено време. Също така едни чехли в мешката, защото в повечето уважаващи себе си хижи не пускат да се влиза с калните или прашни обувки. Ако добавим и един вълнен пуловер екипировката е готова за използване през трите сезона късна пролет, лято и есен, дори и за по-зиморничави туристи.

Ето и самият списък:

  НА МЕН

Ветровка
Полар
Войнишки клин
Памучна фанелка
Боксерки
Партенки (до скоро бях с вълнени чорапи)
Кубинки армейски
Манерка с вода
Нож
Кибрит или запалка
Компас
Носна кърпа
Тояга (вместо щека)

  В РАНИЦАТА

  ОБЛЕКЛО

Дъждобран
Тениска
Боксерки
Партенки или чорапи – един чифт
Шапка плетена докерка
Вълнени плетени ръкавици с един пръст
Кърпа хавлия
Сапун
Тоалетна хартия
10м капроново въженце от магазина за домашни потреби
Челник или фенерче
Сигнална свирка

  Пластмасова кутия в която има:

Комплект конци и игли
Копчета
Малка ножичка
Безопасни игли
Няколко кламера
Парче медна тел с диаметър 0.7мм
Две чаени свещи
Два херметизирани кибрита
Газова запалка Клипер
Нокторезачка
Бинт
Аулин
Аспирин
Аналгин
Лепенки тясна и широка ролка
Кутийка с дерматичен вазелин
Резервни батерии за челника

  ДОКУМЕНТИ

Лична карта
Планинска застраховка
Пари (малко и на дребни банкноти)


05 Май 2010
Горд съм, че служих на Родината в редовете на БНА!