Аз и един мой верен приятел турист потеглихме заранта от Студентски град с автобус 69 за село Бистрица. Утрото беше прохладно и облачно.
Автобусът дойде с малко закъснение в 9:15. Вътре беше доста пълен, но се вместихме в тълпата. Повечето бяха пенсионери с големи бохчи, ходили на пазаря, но имаше им няколко възрастни туристи (познаваха се по лицата и излъчването им, но при по-обстоен преглед и по екипировката. Раници със самар или брезентови, и обувки "Младост"/
и аз имам такива /или маратонки от пазара. На такива хора, истински и туристи-ветерани съм се нагледал в моето ТД. Да са живи и здрави!
), но имаше и скиори и сноубордисти, мой набори или по-големи. Полашкахме се на завоите и слезнахме на центъра на селото-вилна зона.
Тръгнахме нагоре по улицата с бяло-зелено-бяло маркировката!
Нашият план беше да се качим до х.Алеко и от там да се спуснем по коловата маркировка и да посетим връх Орлово гнездно, като се отбием без път, само с моята карта и компас, ако има нужда де. Вървяхме по маркировката, но по-едно време малко се отплеснахме (защото си лафихме стабилно) и излязохме от селото и почнахме да вървим по един як баир нагоре , без пътека, газейки яко в снега. Разбрахме, че сме на грешен път, извадих картата и компаса и определих, че трябва да въврвим на запад, а ния вървяхме на югозапад. Върнахме се и продължихме по маркировката. Вече по отъпканата пътека извън селото видяхме една връщаща се баба туристка.
И както весело си вървим и що да видим?
Едно малко дървено мостче, цялото зарито със сняг до парапетите (около 1м.). Брей, викаме си, яко сняг тука. А и ми беше направило впечътление, че имаше следи от малки женски маратонки в посока надолу. И аз нали съм си следотърсач (наблюдението на стъпките ме беше спасило от загубване на 7те езера, писал съм пътепис
), веднага се сетих, че това са на бабата. Уплашила се жената... Ама ние дай, ко толкова. И още след мостчето като нагазихме в дълбокият сняг, леле мале, потъване, падане, търкаляне ставане... Но ние си продължаваме бодро напред.
Ето това е през Бистришката река, имаше период през, който вървяхме само през нея.
След 5миин. твърдо разбрахме, че ние ще сме първите, които правят пъртина.
Огромна чест ни се оказа, особенно на мене, защото аз бях водача на скромната ни група - с една дума, че аз разтъпквах, а моят приятел стъпваше в стъпките ми. Това е като при разузнавачите, да не разбере врага колко сме!
Гледаме табела 3ч. до х.Алеко, а вече стана 12ч. - време за обяд(към 10ч. бяхме тръгнали от Бистрицъ). Очаквах да стигнем до един заслон, който според картата трябва да е наблизо но го нямаше (и въобще не се появи), затова седнах на дървения парапет на моста и хапнах сандивичи и ги прокарах с гола вода. Моя приятел също носеше сандивичи и вафли и така задружно похрупнахме.
По едно време, съвсем се скапах да правя партина, да ми затъва крака до над коляното и прочее
и изпроводих другарят ми отпреде. Когато вървиш в следите на другия по се ядва, въпреки че пак се затъва яката. Моят приятел вървеше в почти заличените стъпки на някой преди нас, на това аз не обръщах внимание, защото си гледах в краката, а и не следях и маркировката. И по едно време чувам "А, няма стъпки вече!". А казвам "Красота, гледай за маркировка.". Гледаме ама не се види... Викам му "Браво бе човек, се къде се забутахме на майната си, за кво гледаш на тоя бунак къде е ходил...?" Вкрайна сметка видяхме в делечината маркировка на едно дърво и цепихме в сняг до кръста до там.
За моя изненада, както вървим и чувам едно "Оп-оп"
И гледам и сноубордист засвяткан се спуска между дурветата, при което аз възкликнах само "А" и преди да кажа друго той замина надолу.
Неочаквана среща. Не мислих, че ще срещнем человеци.
И вървене, говорене от време не време когато е равно, затъване, ставане, стигнахме до един голям сипей с един мост. Толкова сняг имаше, че морените, които трябваше да са на мястото на снега бяха изчезнали, а какво остава и за моста. Там спряхме, опънах картата и разбрахме, че сме на прав път. Стана без малко фал. Както вече сгънах картата и нарамих раницата и стъпвам, крака ми пропадна до бедрото в снега! А под снега, се беше наврял между две греди на моста, по-точно има липсваща греда! Не ме заболя, но не можех да се измъкна, защото се бях проснал и шишето ми беше фръкнало даже на 2м. напреде
Така че, много внимавайте къде стъпвате и аз внимавах, ама не се знае!Та така с доста пот, най-накрая се добрахме до
х.Алеко в 15:10ч. и пихме по един чай, хапнахме и се преоблякохме.
И за край на похода направихме лек спринт до
хотел-ресторант "Морени" и хванахме автобус 266, заминаващ в 16:05ч.
Сега ще кача снимки на моя милост и екипировката ми:
1.
Шуба с подлата БА (сегашен камуфлаж)2.
Клин с подплата БА (сегашен камуфлаж)3.
Армейски полеви кубинки БА (не са от старите, но след обущар са екстра)4. Вода 1.5л. ФФ вкус
, че не успях да намеря шише в квартирата (само ракиени и винени има! ех ех
) Не е лоша, тя е Горна баня, просто е бутилирана и е за Фантастикото. Беше
35ст.5. Два потника
6. Вълнени шушони
7. Една памучна фанелка
8. Подкрепителен пакет
9. Карта 1:25 000
10. Фенерче
Моят приятел няма раница тук в София, а и неговата е много голяма Ташевка и не му се мъкне до СФ, така че му зачислих моята противогазна торба, която винаги я нося с раницата ми. В торбата той пробра, 5 сандвича, 1.5л. вода ФФ
, потник и блуза. Мисля, че само това беше зел, може би и чорапи. Торбата е много удобна, хубава, не спарва гърба (особенно през лятото) и побира супер много неща, стига да ги подреждаш и сгъваш по определен начин.
