Още една малка зимна разходкаСъбота 14-01-2012 г. След големи кандърми предния ден Cat най-после успя да изкара Mavrud от топлата му бърлога в събота сутрин. Идеята – посещение на язовир без въдици само за кратка разходка.
И така. Сутринта в 8:30 контролно обаждане за потвърждение. Среща – малко по-късно в междинно населено място удобно и за двамата. Там Cat оглежда критично екипировката на Mavrud и дава мълчаливо одобрение.
Обсъжда се с колко МПС-та да се продължи към точка “Я” (язовира). Приема се да се продължи с едно МПС и мисията продължава.
Не след дълго достигаме последното населено място преди точка “Я”. След временно объркване на посоките там, сме принудени да прибегнем до информация от надежден местен източник. Получаваме я, поправяме направлението и след броени минути установяваме МПС-то в покой на разумно твърдо място.
За разлика от слънчевия и топъл петък вчера, съботата е облачна и мрачна. Няма сняг, но духа студен вятър.
Нарамваме раници. Cat повежда. Достигаме бреговата ивица. Водата e мътна и вероятно доста студена. Не става за плаж.
Продължаваме покрай брега. Достигаме до малко заливче. В него се влива мъничко поточе. Студения вятър ни пронизва и решаваме, че е време за топла напитка. Избираме позакътано място и Cat се заема със затоплянето на водата.
Следва запалване на спиртната печка:
Водата завира и е готова за напитките. Cat си прави кафе, Mavrud е на чай:
Вечерта като пускаме снимките в чата Meze пита
сладки ли бяха тортите!?! Ние с Cat недоумяваме, ама като се вгледахме по-внимателно в снимките откриваме, че сме спрели за почивка в “минно” поле. Нищо. Малко а ла Беар Грилс. Това показва само, че сме се слели с природата.
Приказката върви сладко. Кафето и чаят ни сгряват, ама за малко. Вятърът е продължава да се опитва да ни развали разходката. Продължаваме.
На метри от мястото където бяхме спрели Cat открива чешмичка:
И забелязва червения мъх под чучура на чешмичката:
Ето го и самия мъх:
Продължаваме покрай брега. Това е водоема:
По план имахме преодоляване на това водно препятствие с подръчни средства, но бе отложено за следващо занятие:
Навлизаме в малка борова горичка. Приятно е и е завет. Решаваме, че е време за обяд.
Съгласяваме се, че е по-разумно да не палим огън, а да използваме само спиртни печки.
Cat ще приготвя в индийско канче
pasta bushcraftera italiana или в превод бушкрафтерски спагети с консерва по италиански. Тиртиплия си е. Носи си дори доматено пюре. Mavrud му предлага малко праз за декорация. За съжаление този кулинарен шедьовър не можа да бъде документиран. Снимка няма, щото Mavrud снимаше на гладно и ръцете му трепераха, та всички снимки на спагетите станаха много размазани.
Mavrud почва и той да се подготвя за обяд. Ще претопля консерва и ще прави супа. Използва следното оборудване - лъжицата е родно производство, унгарска манерка, нож бай Мангал с дръжка от текстолит, БГ алуминиева чиния, спиртник от шведско армейско канче и стойка / ветроекран от консерва пастет:
Супата се проваля щото канчето се обърна.
Похапнахме. Поприказвахме и се приготвяме да тръгваме. Cat показва как се чисти посуда с мъх, вместо със салфетки. Прибираме боклука и заличаваме следите от нашето присъствие.
Cat пробва мачетето на Mavrud щото смята да си купува и тръгваме обратно по пътя към МПС-то:
Преодоляваме малко водно препятствие:
Ето го и края на пътя:
Стигаме до МПС-то и се отправяме да центъра на селото. Пием по кафе в местното кафене и разменяме приказка с тукашните хора.
После поемаме към другото МПС. Стигаме до него и преди да се разделим си премерваме лопато/брадвите или Охочий или Туристкий комплекти. Две различни версии:
Една версия на този комплект е описан от hr.zlatarev във форума като Набор для туриста в
Re:Шанцов инструмент - ползвате ли и кога?Разделяме се накрая с пожелание за нови разходки.
