Масива Равнец 05 - 07 Юни 2011г.

[meco puh]

                    Равнец - 05 - 07 Юни 2011г.
Идеята за този поход бе на mediator 37,  с когото по-късно станахме добри приятели, а това винаги е полезно. Втората полза от похода бе това, че преди Ком Емине се пробвах, така да се каже при бойни условия. Осем месца не бях излизал във високата планина, ходих само в равнинни гори или в ниската планина. Пробата бе полезна и сполучлива. Превоза бе негов, за което нямам думи да му благодаря. Запознахме се в Русе и без да се бавим поехме към Карлово. Преди да се изкачим погледнахме планината от равнината.

В Карлово сме. Тук се запознахме с един Карловски турист, планинар, с огромна душа. Мисля ,че го вдигнахме от сън, след нощна смяна. Посрещна ни с усмивка 24 карата. Обесняваше ни всичко за новия ни маршрут. До тогава не бяхме минали по тая пътека, към билото на Стара планина.

Снимка за спомен пред паметника на на най големия български алпинист (поне за мене е така).

След подробно запознаване с маршрута, Томанов ни изведе с колата си до края на Карлово и поехме нагоре към хижа Равнец. Настигнаха ни двама Карловски туристи, също тръгнали за хижата.

[cat]

Още Още

[meco puh]

Поглед назад, от където сме тръгнали.

Плиснете си, че жегата е голяма, а имате още доста да вървите.

Я, че тя не била толкова далече. Аз я гледах от Карлово и ми изглеждаше в небесата, някогашната хижа Комсомол

Сприятелихме се с Минко. Някои ще кажат:Седнахте жеднаж на маса и веднага приятели. Ами да, приятели разбира се, иначе защо да ме търси по телефона 4 пъти за 4 месеца.

Добро утро на всички. Доста рано сме тръгнали, но един хубав човек, форумец има следния подпис: „жена до зори се милва, планина до обяд се минава“. И не се подвеждайте по часовника на фотоапарата. Прибавете още един час. Това дърво е разцепило камъка на две. Ако искайте вярвайте, следите това показват. Природа.

Добър ориентировач е mediator37, гледам GPSa за да свикна с него, атой през това време е намерил падналия кол. Ами ако е зима, основата затрупана, следващия кол не се вижда, и се спусне мъгла. Затова машинката е незаменима. Бяха скици, карти, GPSи, ще се измисли ли нещо по-добро? Вероятно, да.

Хей, на  доста високо сме вече, Карлово вече е по малък град. Уж е Юни, а стана студено. Май щесе пооблечем.

Я да видим на колко метра сме? Няма да ви кажа точно, щото за 5-10 метра ще поведете спор. Ами, около 1800 метра.

Аааа, ами този връх в средата, дето съм го взел на мушката? Да, да, започват изгледите. Не че нямаше до тука, но тези са чудни. Ами това е оня, Голям купен, а и Амбарица се пъчи до него.

Тук мако не ми харесва, тези коне са направили мнооого пътечки, а и клека е завладял пътеката. Човек да се чуди накъде да хване.

Ето го и него, най-хубавия от всички. Видях го още веднаж. Стремежа ми винаги е към него. Дори от километри изглежда горд и величествен.Каква красота, какви изгледи!!!От Ботев до Амбарица да ги виждаш отстрани, като на длан. Приятелю, наистина благодаря от сърце, че ме уговори и ме докара. Великолепно е . Ама и времето едно...!

Чудно нали, Много ви моля, не гледайте качеството на снимките, даже любител фотограф не съм, природолюбител съм. Гледайте само изгледите, и следващия ви поход да е натам. Дано да случите хубаво време.

Тук все още има снежец, и студена водичка.

mediator37 на вр.Кочмара. Не унжавайте върховете, като са казали връх, значи е връх, а не връхче. Няма връхчета.

Недостижимия Ботев крие малко снежец в улея над заслон Ботев.

[meco puh]

Милите красавици, видяха пролетта.

Сините камъни, а в дъното гордия Купен

Далечен поглед към алпийската част на Стара планина.Амбарица, Купените, Кръстците и Жълтец, към който се стремим ние с моя приятел.

Петолъчката. От тук можехме да се свалим към х.Левски, но предварителния план бе вр.Жълтец. Това бе плана на mediator37, ама и аз исках да погледна от Жълтец към Бъзов дял с х.Плевен и към Видимските поляници.

Вр.Жълтец. х.Плевен на рида Бъзов дял(долу белите точки на продълговатата поляна под центъра на снимката).

вр.Жълтец, но тези облаци никак не ми харесват. Ще ни изиграят някаква шега.

До тук бе удоволствието, но нали знаете, че всяко удоволствие се заплаща. Не исках да заплащам с ужас. Но, каквото е писано.

Последно удоволствие

Днес повече снимки не очаквайте. Да имаше кой да ни снима, че след това да го благославям, както аз си знам. Не хванахме пряката зимна пътека надолу, а тръгнахме отново към Петолъчката. Аз го предложих, поради мъглата и лошото време .Не зная и сега дали беше правилния избор.Аз никога не съм за риска, ако не се налага. Малко след Петолъчката започна да капи. После да вали и накрая порой. Докато стигнем до гората над хижата, вече бях мокър и под кръста , точно между краката. Бях чувал една поговорка: „Е.ем ти дъждо, е.ем ти ветеро, вода чак у гъ.о ми влезна“. По дупе се свличах надолу по стръмното, но така поне по-бързо слизах, отколкото да вървя.В хижата имаше малка недодяланост от страна на хижарите, въпреки възрастта, но ще им го простим, хора сме , винаги можем да грешим. Те децата грешат, остава ние да не грешим.
Станахме рано, направих една снимка с хижара на Балкански рози, който вечерта беше в Левски

Остана ми време да снимам и вр.Костенурка.та от х.Левски.

Хижа Хубавец. Да обаче аз когато слизам от планината, настроението ми толкова пда, че не жиждам хубавото. Затова, простете ми , повече няма дави разказвам.

 В Карлово отново ни посрещна нашият приятел, Томанов, направи повече, отколкото трябваше и хайде кой откъдето е дошел.

Ето и останалите снимки:
http://mecopuh.snimka.bg/mountain/ravnec-yuni-2011.629448.25416473

[ko54]

Мечо пух, ако знаеш само каква носталгия ме налегна от тези снимки на хижите над Карлово, мъка, не съм ходил в родния си край повече от година!... А покрай тия хижи кажи речи съм израснал! Благодаря за снимките!

                                                  

[meco puh]

ko54, извини ме за закъснелия отговор, но знаеш ли, че аз след като видях хижа Равнец(Комсомол), си казах, че не съм познавал Стара планина. Разбрах, че човек винаги има какво ново да види, а мислех, че познавам Стара планина. Жалка измама. Убеден съм, че има още стотици изненади, поне за мен.