Ком-Емине 2011 - дързост и премеждия

[LIC]

И аз нося звънче на раницата, успокоително ми е да ми дрънчи по пътеката. Иначе хората ме гледат много странно. Обикновено като ме пита някой им казвам, има ли водач, има и звънец. Спрете ли да ме чувате започвате да се притеснявате 

[meco puh]

И аз нося звънче на раницата, успокоително ми е да ми дрънчи по пътеката. Иначе хората ме гледат много странно. Обикновено като ме пита някой им казвам, има ли водач, има и звънец. Спрете ли да ме чувате започвате да се притеснявате 

LIC, прав си, имали водач, има и звънец. Махленския овчар е със стотина овце. Гледам, голяма хлопка на врата на една средна овца. А големи овце , даже огромен коч се разхождат като царе. Питам овчаря, който е почти мой приятел:
 - Защо си сложил голямата хлопка на малка овца?
 - Ами защото тя е най-умната, никога не води стадото в забраненото-пшеница или царевица.
 - Ами тя пак да води , но без тая голяма хлопка.
 - Не става, стадото е от овце, а те освен че виждат и чуват.
И така, в стадото винаги има някоя овца, която не вижда. Това е урока ми, получен от простия(но не толкова, колкото мислех) овчар.
А когато вървя сам, нося звънче, за да убедя насрещния(човек или звяр), че аз съм водач и не ми треперят мартенките как да е. А в същност - аха да паднат на земята.
Носете едно звънче от 20 грама, за собствено успокоение, а не да подлашите насрещния.

[meco puh]

Сигурен съм, че разказа ти ще вдъхнови и мотивира хора, които тепърва ще минат Ком - Емине. Бъди здрав и още много години успешни походи ти желая!

Почти всеки ден съм сред природата, малко време ми остава за компютъра, но сега като падне снега ще е по-добре.

Нее, сега не е по-добре. Падна снега, обаче ние не спряхме. Да ви обясня:
На едно излизане сред природата с двама мои приятели, споделих, че не е лошо да направим нещо като землянка, за да можем да се скрием при дъжд или сняг. Като че ли са мислили същото. Въпреки студената есен, канарата на която се оказахме, малкото хора(4 човека), работата тръгна. Запалиха се и други. Сега вече заслона(а мислехме да е землянка) е готов. Разбира се, че има още много работа по него, но сега излизаме по 5-6 човека на ден, а не само двамата с моя приятел. Имам нови хора, които мотивирах за туризъм, а това е огромно щастие за мен. В заслона всеки ден има хора, кой да се любува на природа, друг от любопитство, какво е това заслон. Всеки носи по нещо. Нямам никакво време да седна пред компютъра. Ще ви представя и снимки, но нека да се уталожат нещата, че да имам време и за снимки, да изберем име на заслончето, построено само с доброволен труд и дарения от членовете. Нямаме помощ от никого, освен от горския, който ни разреши 3-4 сухи дървета. Сега имаме заслон и доста нови любители на природата. Успях да ги изкарам от клуба на пенсионера, да не бухат карти по цял ден.  

Извинете ме, че някои неща се повтарят, но не съм убеден, че в оная тема успях да убедя ония, които имат желанието да тръгнат на Ком Емине и да ги мотивирам. Тук мотивацията е много силна.

[Dam Biren]

Здравей meco puh!
Позволявам си да се обърна така към теб, заради толкова вълнуващо и по човешки написания пътепис, който освен това е и доста фактологичен и съдържа ценна информация.
Регистрирах се в този форум само защото исках да изразя отношението си след прочитането на материала.
Само ще кажа, че ако всички тука можехме да бъдем като тебе или поне малко да се стремим към това, то тази страна щеше да е частича от рая заедно с хората, защото и сега е частица от рая, но въпреки хората. Може би това е и една от причините да тръгнеш сам (макар и подсъзнателно), като изключим, разбира се, чисто битовите проблеми.
Пожелавам ти не 50, а 100 пъти да изкачиш вр. Ботев! А на себе си пожелавам поне едно от тези изкачвания да го направим заедно! И да знаеш, че си по-млад от повечето, които наричат себе си млади!
Дерзай!

[meco puh]

Благодаря за пожеланията. А колкото до вр. Ботев, следвщото ми изкачване ще бъде (по всяка вероятност) в края на м.Май или в началото на м.Юни. Ако ти решиш да тръгнеш нагоре по-рано, обади ми се, мога и да променя датата. Отправям ти покана, тъй като казваш, че искаш да дойдеш. А аз и сам да съм, ще тръгна.

[Dam Biren]

Да, разбира се! Само трябва да знам малко предварително датата, за да си взема отпуска.

[meco puh]

Здравей meco puh!
...
Само ще кажа, че ако всички тука можехме да бъдем като тебе или поне малко да се стремим към това, то тази страна щеше да е частича от рая заедно с хората, защото и сега е частица от рая, но въпреки хората. Може би това е и една от причините да тръгнеш сам (макар и подсъзнателно), като изключим, разбира се, чисто битовите проблеми...

Днес, 8 месеца след моето Ком Емине аз продължавам да разсъждавам: Кой дявол ме е карал да тръгна на това чудо? Но знам, че съм нестандартен, и това ме успокоява. Ето един пример, колко нестандартен съм бил. Имам 21 години съдийство по футбол, макар и в ниските слоеве на футбола. Там ни "задължаваха" да покриваме теста на Купъра. Да изминем 3 км. за 12 минути. Всички намаляваха разстоянието, като пресичаха кридорите. Аз не можех, не ми позволяваше съвеста, защото съм нестандартен. Карах си по коридора, и ги биех с половин обиколка. И сега на Ком Емине бе същото. Можех да сека направо, имаше начини, но не го направих, защото съм нестандартен. Обичам природата, обичам българската планина, и съм длъжен да бъда нестандартен, дори и някои да ми казват, че не съм човек
А вие сте длъжни да докажете, че сте ЧОВЕЦИ.

[cholla]

И аз нося звънче на раницата, успокоително ми е да ми дрънчи по пътеката. Иначе хората ме гледат много странно. Обикновено като ме пита някой им казвам, има ли водач, има и звънец. Спрете ли да ме чувате започвате да се притеснявате 

... присетих се за една забавна приказка разпространена из Северна Америка, а именно:
 Как да се разпознае по изпражненията, каква е била мечката? Ако е черна мецана, то ще съдържа остатъци от семки, костилки и т.п. ако е гризли ще има и звънчета 

 

[meco puh]

Да cholla, разбрах ти намека. Някои хора бяха ми казали, че мечката щяла да дойде да ме изяде, помисляйки че съм говедо (дори и да не е гризли). А миналата неделя 04 Август, като бяхме на вр.Ботев друг ми каза, че на най-палавото животно слагали звънец. Чувам всичко и се забавлявам. Приятно ми е да го чувам, особено когато съм сам, а това често се случва. Стана ми навик от Ком Емине, където бях с дяволите от Ком до вр.Вежен. Добре, че поне той ми "приказваше". 

[cholla]

Привет Мечо,

Ако трябва да съм честен, то е че няма и грам намек по-горе нито към цитираният, нито към теб. Споделих тази сказка с форума просто така   
Инак, считам че старата БГ поговорка - "Който го е страх от мечки, не ходи в гората" си важи в пълна сила.
 Винаги съм искал да видя мечка при скитанията си из Балкана, късмета не бе на моя срана уви. Така бе до миналата година... но мястото бе различно.
 Дивите животни разбират за нас много преди ние самите да сме разбрали за тях, ако изобщо и се случи. Специално при мецаните обонянието им е доста добре развито, а и те не са доста интелгентни създания. Предвид зачестилите снимки на следи из Централен Балкан няма да е лошо да се вземат някои основни мерки при бивакуване. 
ОСЗ!

[meco puh]

cholla, дори и да има намек, нищо. Разбрах смисъла на приказката, исках да кажа. А ако някой ден видиш по пътеката мечешко изпражнение украсено със звънец, значи съм бил решил да мина от там, но не съм успял.

[psylocibe]

http://www.pohod.seemybulgaria.net/ вижте това е интересно за мен лично това е истинската пълна версия на Е 3 която навремето по  причини които не бих коментирал свързани с параноично шизофреничните наклонности на определени хора  са я орязали да тръгне от ком за по-безопасно

от нейната най-западна точка (Връшка чука) до най-източна й точка (нос Емине). Подобно начинание се проведе за първи път, тъй като отсечката Връшка чука – Ком доскоро беше недостъпна за туристи, защото попадаше в забранената гранична зона между България и Сърбия. Целта беше измерването на точната дължина на билото на Стара планина и поставяне началото на ежегоден масов поход между двете крайни точки на Балкана.

[rok]

meco puh, страхотен, много вълнуващ и зареждащ пътепис!
Поздравления!

[meco puh]

meco puh, страхотен, много вълнуващ и зареждащ пътепис!
Поздравления!

Няма как да не се вълнувам и сега, като ми хвалите разказа. По-вълнуващо беше на самия поход, когато бях сам на билото и не срещах хора до почти средата на Ком Емине. Сам в този океан, само че не беше син, а зелен. Не бих се пуснал на това предизвикателство още веднаж. Ако имам още само един до мене, да. Но никога вече сам, никога!!! През целия път вълнението ми е било винаги високо, но ето тук, където бях на хиледи метри от хората, знаех, че няма никой наоколо, да ми помогне или поне да ме утеши, ми беше най-трудно, най вълнуващо.Между Братаница и Булуваня:

"Ден Седми
 ...Бях напълно изтощен. Разпънах палатката набързо и се настаних удобно за почивка. Дали беше самолет или гръмотевица не разбрах, но излязох да видя. От запад идваха мощни черни облаци. Ама колко са бързи, едва влязох вътре и започна да гърми на палатката отгоре. Мислех, че съм се разминал с дъжда, излъгах се. Сега съм на 2000 метра, сам самичък в тия мощни облаци. Чувствах се като червей в тая огромна земя. Нищожество.Свих се на кълбо, като таралеж и зачаках края. Не, не мога нищо да ви разкажа, това на 2000 метра се разбира, само ако се изпита на гърба. Заваля и мина толкова бързо, както и дойде. Уплахата не мога да ви я опиша. Само мислех, „ей сега ще е“. Но не беше. Не заспах веднага."

[emil]

Изчетох целият пътепис, преди още да се регистрирам. Нарочно не бързах да пиша, не искам постът ми да изглежда емоционален. Написан е от ерудирана личност с любов и уважение към природата.
Предизвиква страхотно възхищение опита, който имаш. Включително начина на справяна с различни трудности, т. нар. препъникамъни. Способността да предвидиш и преодолееш всички  "дребни детайли" в едно начинание и да успееш в него се нарича професионализъм.
Дано не прозвучи глупаво, но аз нямам опит в дългодневни походи в планината. Много чуден и хитър ми се видя способът да скриеш парите си в пакетче от "3 в 1". И със огромно съжаление разбрах, че сред природата, далеко от лошотията на града, по планинските пътеки, където непознати хора срещат и приветливо, с усмивка искренно си пожелават "Добър ден", има лоши хора.
А какви са конете, от които споменаваш, че се притесняваш? Вече от няколко места чувам, че високо в планината има стада от диви коне и ми звучи много невероятно. Вярно ли е това, или са стада на примерно дървосекачи, пуснати да пасат на свобода?