Някой знае ли кога се е състояла
първата бушкрафтърска сбирка в България? Ако знае, нека разкаже. Информацията с която разполагам е следната. Беседвайки на чата на Бушкрафт България спонтанно се ражда идеята за бушкрафтърска сбирка.
Vanjo поема инициативата и поканва желаещите да се съберат в парк Ледница. Речено сторено.
Срещата се провежда на 12 и 13 Юни 2010г. Присъстват Vanjo, Жоро, Cat, Морков, Slu4ajna със сина си, UNIOR и Zoso със съпругите си. Някой пропускам, защото са били 11 човека. В последния момент не идва
Windwarrior повален от летен вирус. Срещата е преминала в много добра атмосфера, което дава импулс на Случайна и UNIOR да разкажат с жар за нея. Тя със словесен разказ, а той със снимков. Разказите бяха публикувани във форум, който вече не функционира. Мислех, че тези два възторжени разказа са безвъзвратно загубени, докато днес не открих в архива си копие на темата. Ето я и нея. Публикувам я с идеята всеки сам да преживее атмосферата на срещата. Засега единствената загадка остава защо Случайна след толкова вдъхновено писание по-късно заявява, че присъствалите на тази среща са скапаняци, алкохолици и извратеняци?!
Копие на темата от нефункциониращия вече форум:Slu4ajnaНа гости в Парк за приключения "Ледницата" - една история за ножове, храсти и кюфтета
Ваньо ни покани на нощно дивеене в Парка за приключения, в който е съдружник. Много бяха навитите, но малко бяхме героите, стигнали до там в ужасната жега на 12 и 13 юни.
Аз, синът ми, Юниор и жена му Краси пристигнахме първи. Повъртяхме се сред навалицата от ухилени хора с каски и седалки и аз реших да питам някого за Ваньо, понеже ние, като една стройна агентура, си нямаме телефоните едни на други:) .То пък, за късмет, първият когото питах за Ваньо се оказа самият Ваньо:) . Показа ни маркировката и ни прати да пообиколим по екопътеката. После се разбра, че ни засилил по грешна маркировка, но ние и без това много не разбрахме къде, та минахме откъдето ни видят очите, включително и най-случайно покрай виа фератата, където двама пребледнели посетители ни поздравиха и споделиха, че решили да не минават. Ние с Краси надникнахме към въжения мост и единодушно решихме, че вечерта това ще го минем.
После се потъркаляхме по полянките, където Юниор извади собственоръчно направен спиртен примус и забърка кафе, включително предлагайки бъркалки от естествена дървесина издялкани на място. Мората я видяхме, нож като нож, мен ако питате, но виж, канията която си е направил е възхитителна. И очилата да си слагаш вътре, пак е страхотна.
По-късно се срещнахме със ЗоСо и жена му, както и с Камен и още една девойка - приятели на Ваньо. Ваньо ни помъкна да гледаме пещери и дупки в нищото, дето са ги намерили от сателитни снимки. От мен за пещера хубава дума няма да чуете, но все пак животът с едната ръка взема, а с другата дава, така че осеяният с одрани ръце и кълки път през трънаците беше също така застлан с горски ягоди, така че оплакали се нямаше.
Като слязохме долу, намерихме там Кат и Моркова, които кротко пушеха на масичките. Айде, събрахме се, макар че и намаляхме с двама, защото Зосо и жена му си тръгнаха.
Тук групите малко се отдадоха на свободна програма, кой каквото го влече. Някой, гледам, нарязал салатата, докато аз стоплих вода за къпане и стопих една пластмасова чиния. В моя порив към топлата вода съм като глуха свиня в картофи. Само Краси(жената на Юниор) сподели къпането с хладка вода от петлитрова бутилка насред гората с мен. Аз други и не поканих, свидеше ми се водата:).
Хората пък през това време събрали дърва, наклали огън, извадили скарата...Аз мислех, че първо ще се пробваме на въжената градина, а после ще ядем, обаче се оказа, че то трябва определено количество ракия да се изпие първо, то пък ракията върви със салата, пък то после да не увехне салатата, айде и скарата. Аз като вегетарианка си гризах солетите малко встрани от събитията, но все пак узнах за нечовечките кюфтета, които са имали своя звезден миг на масата. И е факт, че в края на вечерта по чиниите пържоли имаше останали, но не и кюфтета.
По някое време Ваньо каза, хайде бре хайвани, въжената градина цяла нощ ли ще свети, бързо на въжетата! И придружени от адаша(Жорж се казва) ние налазихме атракциона... Аз малко сбърках, защото тръгнах от първите и после трябваше да се въртя, че да гледам как падат другите. То падането страшно само първия път, после свикваш. Ха наляво, ха надясно...и хопа долу. Като казвам долу, имам предвид по-долу от където си бил, но все още във въздуха. Висиш си и чакаш. Свалят въжето, слизаш, оправяш перчема и пак се покатерваш. Готино. Камен определено не пропусна падане, като имаше едно много артистично специално за публиката. Юниор показа неизследвани възможности как да ти се промуши карабинера и през теленото въже и работата да стане сложна. Красито показа, че жените не си поплюваме и си мина като пич с едно-два попадвания. Кат беше неуморен, въпреки килограмите и спечели адмирациите не Жоро. Аз не падах, скучна работа. Така става, като не се пие.
После само аз приех офертата за виа ферата на лунна светлина и челник, и двамата с Жоро отпрашихме по баира към скалите. Той не пропусна да ме увери, че ха съм паднала, ха ме е оставил да вися до сутринта, затова аз реших да мина само по малката ферата. Много, ама много се старах да не падам, толкова се старах, че без малко да пропусна да се насладя на очарованието да висиш на скалите, осветени от фенерчето на каската и покрай теб да се стрелкат прилепи и да мигат светулки. Искаше ми се и на голямата да се пробвам, ама сърце не ми даде да го държа човека далеч от компанията, затова се прибрахме.
Нататък...приказки, кюфтета, ножове, бира, снимките говорят:) Комарите не успяха да ни разгонят по палатките до 3 часа .
Моля, всички неприсъствали да се чувстват много прецакани. И да си помислят, ще идват ли следващия път. Присъствалите, моля, да ни залеят със снимки и опровержения, сеир да става!
Няма нищо случайно...
zosoБраво, Случайна! Много хубав пътепис.
Хайде да се включа с малко снимки. Албумът започва от тази:
http://zoso.snimka.bg/mountain/viaferrata.509855 HoboSlu4ajna, прекрасно написано. Имах чувство, че съм с вас докато четях!
...всички неприсъствали да се чувстват много прецакани...
И да посещават Чата. Там стават уговорките. И по-често, че аз макар и доста редовен чатър, ги изтървах.
UNIORкакво да кажа повече ето и снимките
(Пухкавata усмихната симпатяга с бузките в ляво на снимката е Случайна - авторката на текстовия разказ за срещата. Мъжът на снимката е UNIOR. Хората, които документираха първата бушкрафтърска среща в България.)
А тук сме на ръба на една огромна дупка, как стигнахме до там
ще кажа че вече знам що е то "Трънинг"
Как да не се гордееш с него, седнал табиетлийски Кат си знае работата
ето и компанията
Екшън....
останлото е история
п.с.
тук са останалите снимки
http://unior.snimka.bg/wedding/via-ferrata-lednicata.278524.19214072DakotaЧе какво пречеше,да пуснете една тема с покана и във форума?!Не всеки има време да чатосва.
UNIORПризнавам виноивни
Организацията се разви много спонтанно и много бързо,и никой не се сети да направи тема дори до последно бехме само трима които бяха сигурни че ще дойдат,[ а то кво стана ], за което сме виновни, но за следващата среща ще бъдем по организирани и ще се постараем повече с организацията и оповестяването на събитието.
