Първо малко увод : Походът се провежда за 11-та поредна година и включва тръгване от "Проходът на Републиката" или по-точно х."Предела", х."Грамадлива". След това преход до х."Кръстец" и оттам до х."Българка". Последният участък е до х."Малката (старата) Бузлуджа". След стигането до последният пункт, по желание всеки турист може да хване асфалтираният път Бузлуджа-Шипка (12км).
Общата дължина е към 30км.
За сефте съм на този поход и нямам опит от предни години и не знам колко хора е била групата, но тази година бяхме 41 туриста. Тръгнахме с автобус от сградата на ТД "Сърнена гора" (в центъра на града) в 17:30ч. Пътувахме 1ч. и към 18:30ч. бяхме на "Предела". Там седнахме за да се запишем в списъка с участници и за да ни раздадът по два купона за подкрепителните пунктове (х."Кръстец" и х."Малка Бузлуджа"). Раздадоха ни също и светлоотразителни жилетки като на КАТаджиите, но с емблемата на дружеството и номерца. Аз бях номер 11.
Към 19:30ч. тръгнахме от "Предела". Минахме през хижа "Химик" и след 3ч. преход, стигнахме Кръстец. Времето беше отлично! В х."Кръстец" използвах единият купон и получих вода, вафла, шоколадче, лукче и топъл час със захар на корем. Тази почивка дойде навреме, защото аз и моята групичка не бяхме спирали въобще и даже правихме кратки спринтове и ударно изкачване на един баир. 20мин. почивка на подкрепителният пунт и след това тръгване към "Райкината чешма". Там отново почивка, но доста кратка. По пътя си смених батерийката.
Нашата група от 41 човека се беше разпръснала и аз вървях с един моя приятел и неговият баща - планински водач. По пътя бяха поставени бели парцалчета за ориентировка. После минахме за х."Малката Бузлуджа зад ветрогенерторите и излязохме на ски пистите от северната страна на върха. Виждаше се опозореният Дом паметник. Починахме в хижата, но оставаше прохода до Шипка по пътя. Там ни чакаше автобусът, който щеше да тръгне в 8:30ч. за Бузлуджа и да прибере всички. Нашата групичка беше към 7 на хижата, но моите табани ме боляха много и можех да вървя само бавно. Бяха се подбили от моите кубинки с пластмасови стелки. А защо ми убиха така брутално - ами защото с всичкия си акъл ги бях обърнал с грапавата част към ходилото!!! А грапавата част е да държи стелката над гьона и за да не се плъзга, ама айде. После разбрах, че тея кубинки нямат разтъпкване щото са ми малки...
Кубинките ми са от 88-ма година и са много здрави и съм доволен, но накрая на прехода ми изиграха лоша шега. Аз не отидох до Шипка.
Накрая имаше награждаване на всички взели участие с тениски със знака на дружеството и БТС, както и значки с емблемата на дружеството. Имаше награди за най-старият, най-младият и най-редовният турист. Всички си изкарахме прекрасно и накрая се снимахме за спомен.
Тази снимка ще бъде публикувана във в.'Ехо" - юлският брой. Който желае, може да си го купи и може да ме види там - аз съм момчето с БГ съвременният камуфлаж, клекнал най-отпред ляво или дясно, не помня.
Походът мина успешно, без произшествия и всички си тръгнахме уморени, но с отлично настроение!
