Решихме малко да променим облика на пътеката от Ришки проход до Върбишки проход, като опресним маркировката. На предното ходене бях я нарекал „джунгла“.Тъй като най-зле беше участъка от Ришкия проход до Голямата нива, трябваше да тръгнем от запад. Синът ме изтърси на прохода в 08,15 часа. Направих няколко снимки на прохода, ама нали съм слаб фотограф, те не станаха. Свикнал съм да щракам със Смяна, натискам копчето и го пускам. Никой не ми казва, че пустото копче трябвало да се задържи.
Снимка: mikesli
Пристигнаха и аверите от Сливен.Нека да ви ги представя: mikesli – баш водач на похода, titi – главен ръководител (демек каквото каже,туй става), Даниела – пом.водач и ръководител на женската част на похода (с две длъжности, щото е жена), синът на mikesli, Тодор – отговорник на младежката организация, аз meco puh, - имах задължението да вървя 30-40 метра след групата и да обирам пушилека. Това разпределение на длъжностите съм го научил по комунистическо време от моя партиен секретар. Не се забавихме, работа ни чакаше. Направихме по някоя снимка, (моите не стнаха, причината я знаете вече) и започнахме маркирането от прохода. Две табели, малко боя и давай напред.
Снимка: mikesli
Първоначалния мерак е голям. Пътя по който се върви до връх Малък Дебелец не е необходимо да се маркира, но тук-таме ударихме по някоя боя.
Под Малък Дебелец маркировката се загуби и се разпръснахме да я намерим, за да не маркираме втора пътека. Така беше и при Голям Дебелец. И така до X 76 от картата на mikesli. От X 76 до X77 маркировката е по едно сухо дере, където се върви трудно (Тошко си изкълчи крака), а след това се продължава по път, силно обрасал с къпини (какво ще е след месец-два, когато къпините пораснат не зная). Маркирахме тая пътека, тъй като нямахме право да създаваме нова пътека. Не я препоръчвам на никого. Има обходен ПЪТ от Голямата нива – X 77 на юг до обръщало за камиони, откъдето също по път на североизток се излиза на хубава беседка с чешма и след беседката на север до X 76 също по път. Може би ще се загубят някакви 20-30 минути, но ще вървите по хубав път. Въпрос на избор.
От Голямата нива до Горско стопанство Елешница се върви по път, който маркирахме по-рядко. Малко преди горското стопанство има проблем. Преминаването на десния приток на Елешница – Япъдере. Аз се бях подготвил за тоя проблем, с едни жълти найлонови торбички
Ето го и Горското стопанство Елешница.Едно много приятно местенце за почивка но сега, това е невъзможно, чака ни път.
Само 15 минути отдих, малка закуска, по парченце шоколад от младежкия ръководител (раницата му тежеше само от шоколади) и отново на път. Ето ти ново двайсе. След притока Япъдере, изпречи ни се и самата Елешница. Кой ти очаквал. Изхвърлих си и найлонките. Хайде събувай се. Обувките на ръка и прецапах реката.Ама тя бедата не идва сама. Накрая се подхлъзнах, щях да легна в цял ръст във водата, не можах, обаче маратонките и чорапите ги изхвърлих в Елешница, и то с голям замах. Тръгнаха по реката, после и по море към нос Емине. Добре, че Митето беше там. Хвана ги, иначе щях да се върна в Разград на бос крак, за срам на хората.
Сега да видиш как се върви по терлички по чакълест път. Ама и стръмно. Тайфата замина, meco puh остана сам в гората, за храна на мечките. Да но Митето е добър, изчака ме. Настигнахме тайфата горе на равното, след час. Тъкмо се стъмняваше, стъпихме на прохода. Хванахме нагорнището към хижа Върбишки проход. Пак изостанах на 30-40 метра, един младеж ме запита защо съм изостанал от групата. Досрамя ме, но си измислих хубав отговор: Ами момчето ми понякога сбъркваме пътеката, и те се връщат при мен, затова вървя на таково разстояние след тях. Умно нали? Само не зная дали ми повярва. Ако иска, аз си повярвах.Пак ги настигнах, този път бяха в стаите. Ех, Васко не беше се изкъпал даже.
Снимка: mikesli
Ух, че хубаво, щях да заспя под душа, ама пуста и ракия, не ми излиза от акъла. Хайде на разбор в ресторантчето.Ето това най-ми харесва на походите-разбора. На разбор съм издържал 24 часа. Хубаво ми е, не се уморявам, нищо не ме боли. Налях им по стотачка, ама Васко и Даниела не искат, то и ръководителите на младежките организации още не знаят как се прави разбор, наложи се да си направим разбора с Митето и най вече аз. Другите държаха акомп. Най-после лееека нощ.
Снимка: mikesli
http://mecopuh.snimka.bg/mountain/v-rbica-rish.595225
