Още през зимните месеци, по инициатива на Борис Борисов се реши, да се мине и да се почисти част от маршрута Ком – Емине, а именно, от Върбица до Риш. На 26. 04. 2011 г. в Шумен се събрахме 4 човека. От Сливен щеше да се включи още един. В 7,45 часа ние четримата – Борис Борисов, bourbonman, Дидо и аз, с коалата на Дидо се приземихме на Ришкия проход. Там ни чакаше дисциплинирания titi от Сливен. Разделихме се на две групи: titi и аз тръгнахме от прохода на запад, а другите трима заминаха с колата до Горско стопанство Елешница и тръгнаха на изток.Трябваше да се срещнем по средата. Но кой можеше да гарантира, че ще се срещнем.В градовете се губим,без да се срещнем, какво оставаше в тая дива гора, където рядко стъпва човешки крак. Толкова групи и единични туристи бяха минали по най-различни пътеки,не от желанието за разнообразие, а поради лоша маркировка. Аз имах чувството, че вечерта ще се срещнем отново на Ришкия проход,а не по средата на отсечката. С titi тръгнахме на запад по широк коларски път със среден наклон..Слаба маркировка, на 100 – 200 м. Първи разклон, маркировка забравили да му сложат. Не се чудете, по-нататък до Елешница ще имате много такива възможности, да вървите и след това, кръгом и пак напред. Вървяхме 300 – 400м, няма маркировка. STOP, кръгом, напред.По лявото отклонение, след 100 м. маркировка. Браво, добро начало. При лошо, можехме да изминем и 2 км.Напред, с рядка маркировка. Вече свикнахме. Кратка почивка, и пак напред.Нещо не ми харесва. Малкия Дебелец е на север, ние с titi продължаваме да се движим на юг. Сега вече без СТОП, кръгом. Изваждам GPSa .Той ни връща до голямото изсъхнало дърво, където почивахме преди малко. Ориентирайки се по GPSa в северна посока намерихме маркировка.На 1 – 2 м.от пътя имало бетонирана тръба, отррязана на 10 см.от бетона, криеща се като заяк от ловджия. От тук нататък започва голямата игра, която се играеше по гарите, и въобще където имаше повечко народ.Играта се казваше „тука има,тука няма“.Тези, които са я играли, вярвам, че са я запомнили завинаги. Ние с titi също я играхме, чак докато стигнем до връх Байряка. Вървях напред, търсех пътека или маркировка, а отзад titi връзваше панделки,от нарязани найлонови торбички. Ще запитате, а GPSa защо не ползвахте? Защото батериите издържат 4 часа без заряд,тъй като е автомобилен GPS и го включвах в най-трудните моменти. Изкачихме Малкия Дебелец,минахме покрай Големия Дебелец. Тук-там почиствахме, рязахме клони, между двата върха загубих си инструмента. Искам да кажа брадвичката си, някой да не си помисли нещо друго. Не се върнах да я търся, от страх да не се загубя и аз.Не се налагаше да чистим, повече се налагаше да връзваме панделки. Носех три телефона, и от трите оператора по един. И трите мълчаха като риби. Те рибите поне си отварят устата, тези като големия хуморист Тодор Колев пред зъболеар, не можеш да ги накараш да си отварят устата.Предполагам, че знаете вица. Та, и тъй не можахме да се свържем с другата група. Останахме с titi като изоставени в тая джунгла. Но затова пък флора и фауна,красоти, създания на природата колкото щеш. Минахме покрай скалите Топалкая, и те изоставени красоти в средата на тая гора. Чудо! Звънна ми телефона. Уплаших се, че ще затвори, докато разбера кой от трите телефона е. Най-после, Борисов. Питах го къде са. Каза, че изкачват връх Байряка. Може ли той да не пита къде сме. Отговорих, че се изкачваме по някаква стръмнина, ама дали е Байряка, не зная. След 20 ина минути чухме им гасовете и среща на Елба. Прегръдки и ура!Ех, Чак пък прегръдки нямаше. Разменихме си мнения, казаха, че маркировката не е лоша, че ще прегазим река Елешница, мост няма. Ние им отговорихме точно обратното. Маркировката лоша, река няма, но ще има да се мотаят в джунглата. И така е станало.С titi продължихме на запад. След Байряка пътеката се отклонявала по един сух дол. Не видяхме знака, тъй като нямаше такъв, вървяхме по старата жълта маркировка, а тя след 15 минути изчезна. Кръгом и напред. От седлото на Байряка тръгнахме надолу. По това сухо дере се върви много трудно, а и GPSa сочи, че трябва да се върви по пътя надолу. Малко трудно, но се изкачихме на пътя. Слязохме при чешмичка и беседка. Кратка почивка и пак надолу. Стигнахме до асфалт с обръщало за камиони. Преминахме реката по моста и нагоре.Слязохме доста надолу, но по пътя се върви леко. След 45 минути асфалта ни изведе в местноста Голямата нива. В 17,55 часа тръгнахме надолу към Горско стопанство Елешница. Преди горското се събухме и прегазихме река Елешница. В колата, която ни остави другата група и на Ришкия проход за разбор.Установихме, че участъка между Байряка и Ришкия проход трябва основно да се маркира. Иначе много хора ще има да се лутат там. Ако се организира група, готов съм да помагам.
