На разходка, палатка или пътешествие с велосипед?

[meco puh]

и на мен ми се върти в главицата нещо такова ама никой не иска да идва с мен 

А кой е казал, че някой трябва да идва с теб? Цял живот се боря да не съм вълк-единак. Останах си такъв, особено сега в напреднала възраст. Хубавото при мен е, че не спрях, въпреки че съм единак. Ами тръгни бе човек. И после пиши и ние да разберем къде си ходил.

[stnenkov]

Здравейте, виждам ,че малко сте я замразили тази тема, ще се опитам да я раздвижа. Между другото пуснах e-mail на valenti681 с предложение за каране днеска , направих едно кръгче около Варна ,обаче без снимки , нещо нямах  муза за снимане. Ще се опитам да кача линк към facebook , защото от компа дирекно нещо не мога да кача снимки , а нямам качени другаде в нета снимки. Снимките са от два велопохода , от преди 15-тина дена.http://www.facebook.com/media/set/?set=a.400128886705469.102933.100001250834277&type=1http://www.facebook.com/media/set/?set=a.403916056326752.103682.100001250834277&type=1. Едното каране е по река Батова, а другото Варна-тв кула- Осеново-Алджа манастир-Варна

[Admin]

stnenkov, трябва да направиш албумите във фейсбук публично достъпни. Сега не се виждат от хора без тамошна регистрация, а тук сме повечето в тази категория.

[stnenkov]

Благодаря ,че ми обърна внимание. Мислех, че след като ми е публичен албума се вижда от всички. Сега ще се опитам да направя едно малко фото разказче. След хубавите дъждове ,които се  изсипаха тази пролет и като понапече няколко дена , мене ме хванаха лудите, и реших да направя една разходка с вярното конче.  
Разбрахме се с още двама съмишленици и работата се опече. Тръгнахме към осем часа посока Яребична, маршрута ни беше Варна-Яребична-Трите воденици на река Батова-комплекс Изворите на река Батова-Варна. Като влязохме във с. Яребична , още в началото ни посрещна  една узряла черница, там не направих снимки , защото ръцете ми бяха заети , понятно с какво. След като се подсилихме и с големи мъки се разделихме с черницата, уточнихме  посоката , и се гмурнахме в гората. А във гората разкошно за каране , сянка , свеж въздух, и още карахме по нанадолнище , и ни беше широко около вратовете. Като стигнахме до чешма Добруджанка , се освежихме и започнахме изкачването .Изкачването ни отне  към 40-десет минути, горе се бяхме разбрали да  почиваме , предстоеше ни спускане към комплекс Трите воденици. Ето малко и от почивката,
 обаче дами и господа пълно щастие няма. По време на почивката , неволята реши да ни запълни времето , за да не скучаем, открихме , че задната ми гума е спукана и ремонтната бригада веднага влезе в действие.
 Починахме , решихме проблема със спуканата гума и се приготвихме за спускане . По време на спускането объркахме малко пътя и се наложи на два пъти да се връщаме. Но най-накрая стигнахме до река Батова.
По реката беше интересно , имахме няколко пресичания на реката.
  А ето и как Христо се възползва от реката, откри веломивка.
След пресичането на реката , продължихме да въртиме педалите , имахме и едно интересно водно  препятствие, водата още не беше се изпарила от коловозите и си беше като малко езерце.
 Натиснахме педалите след последното препятствие и накрая излязохме от гората, ето малко красоти.
 А ето към края, на нашата разходка един откраднат миг.
 Стигнахме до комплекс изворите на река Батова, там стъпихме на асвалт и отпрашихме към Варна. Прибрахме се по живо -по здраво, уморени и щастливи,и окаляни като диви прасета.
 Тази прекрасна разходка завърши със разбор и няколко бири, по време на автомивката, докато измиеме колелетата. Това за сега от мене , надявам се да ви хареса , това е първият ми опит за фото разказ.

[ko54]

Браво, разкошен фото-разказ!

Чак ми се докара велосипед и на мен.

Тия дни ще се опитам да преборя вродения си мързел и да покарам в парка.
 

[Valenti]

Ей най-сетне някой да се престраши и да пусне снимчици от вело походче! Браво stnenkov! Много хубаво походче сте си спретнали. Този маршрут съм го правил, но беше декември 2009.

Ето една две телефонни снимчици,ей тъй за доказателство  :




...ама много студена беше водата, нямаше как да шляпаме вътре, затова и към десеттина брода като този трябваше да правим:



А ето до къде се разходихме днес:





скромното ми  оборудване за плажен велотуризъм  :


Наздраве от нашата компания:


П.П. Във Сурат тефтера и пощата си почти не влизам, но тук може на лични да се уговаряме за каране ! ОК? 

[stnenkov]

Здравей valenti681 радвам се свързахме. Пробвах се да ти пиша на лични , но нещо паролата която трябваше   да чуя не се чуваше и затова не можах да се свържа там и ти пратих на пощата покана за каране. Вчера направих едно хубаво турче, Варна-тел. кула-с.Кичево-с.Осеново-Виница-Варна. Обаче като карам сам , понякога не ми е до снимки и затова нямам снимков материал. А днеска гледам си се препичал като гущер на Дружба и наздраве от мене .

[stnenkov]

Здравейте, отправям покана за желаещите от Варна за събота или неделя да покараме . Маршрута който съм си определил е Варна- с. Яребична-с. Долище-с.Климентово-с.Генерал Кантарджиево-с.Осеново-кв. Виница . Разбира се маршрута търпи корекции. Valenti681 изпратих ти покана на лични , но не зная дали си я получил, чувствай се поканен 

[stnenkov]

Здравейте в събота и неделя покарахме доволно, иска ми се да споделя с вас удоволствието  от разходката. Разходката в събота мина под мотото  по пътя  на водата. Бях си набелязал маршрут Варна- с.Яребична-с.Долище-с.Климентово-с.Генерал Кантарджиево-с.Осеново- Варна, дистанция 60 км, 50-от които по черни пътища. Снимах чешмите  по трасето, всички знаем  колко е приятно когато си изморен и изпотен, да пийнеш  студена водица, да се измиеш, да си починеш докато слушаш ромоленето  на водата. Ето и началото, чешмата е на края на село Яребична и тя ми даде идеята за тази фото сесия.

Времето беше идеално за разходка, не много горещо, слънцето от време на време се скриваше зад облаците, реших да направя и една снимка на гората пред мене , чакаше ме и сякаш казваше : -заповядай, наслади се на моята сянка.

Яхнах Марко и след кратко спускане вече бях в гората и се наслаждавах на аромата, и хладината, гората през всеки сезон има акцент в аромата си, но основната миризма която ме опиянява е на , изсъхнали нападали листа смесен с аромата на свежи листа , паднала изгнила дървесина  , на влага. Минах покрай един малък водопад и каптаж строен от ВиК, тук в региона има доста такива , които хващат подпочвената вода и захранват региона.
 
Така  докато се наслаждавах на карането неусетно стигнах до чешма Добруджа

Тука реших да се поосвежа , да се напръскам с репелент против комари, защото като видят такъв гостенин като мене и почват да вадят  вилиците и ножовете и да се приготвят за хапване . Чешмата е доста стара, защото на нея има халки за връзване на добитъка, и в тази насока си мисля , че тука е минавал междуселски път.
 


Разделих се с чешмата и продължих  към следващото място където блика живителната течност. Следващата чешма е преди с.Долище , сравнително нова чешма, с място за отдих. Казва се Тодоровата чешма


А ето го и мястото  за отдих , добре направен навес.

И тука реших да почина малко повече и да хапна .

 Както виждате най необходимото, не зная дали някой от четящите това е изпадал в ситуация, да го стегне корема докато се наслаждава на природните красоти , но ви уверявам , че тогава тоалетната хартия е много ценна. А това в бурканчето е от енергийната рецепта на Хобо, със сигурност дава енергия а е и много хубава на вкус . Цялото ми семейство я изпробва, а жената и прочете присъдата ,че ще се ползва зимно време за подсилване на организма . 

Има една прясна тема във форума , за посудата, там ще пусна някоя снимка на моето канче, тука виждате как съм спестил място и съм си подсигурил бурканчето от счупване.
След почивката пак завъртам педалите, и пристигам в центъра на с. Долище. Тука има хубава нова и красива чешма, спирката на автобуса е наблизо и хората обичат явно да посядат на хладният камък докато чакат автобуса.



В центъра на селото също така има и паметник.


До тука добре , пътя го знаех, но от тука до село Осеново пътуването беше предизвикателство, следващата дестинация   с.Климентово се ориентирах по gps-а. Тръгнах към края на селото и гледах да спазвам посоката на следващата ми дестинация и същевременно и търсех черен път. Открих такъв който не се виждаше много добре на gps-a и започнах изкачване. Ама такова изкачване падна , горе на билото бях вир-вода . Да не си помислите че съм въртял педалите нагоре , козирката на каската ми опираше от време на време в земята толкова стръмно беше. На билото направих бърза проверка на посоката , приятелчето показа ,че съм набарал верният път.
Това което видях тука ми навя едни асоциации от преди 25-30 години , когато като тръгнеш из България с автобус или влак и се виждаше навсякъде засята земя . Запях си един рефрен -Пред нас са блеснали житата и няма край ,и няма край.

И ми стана по леко, докато карах покрай нивата , насреща се зададе джип с туристи, весели усмихнати, снимат с телефоните и им е широко около врата . Снимаха ме и мене , сигурно съм бил атракция , все едно да видят жива мечка излязла от гората. Кой знае колко майтап е имало по мой адрес , нека се шегуват , светът е оцелял защото се е смял.
 Влязох в с. Климентово и ето една снимка за добре дошъл.

Намерих чешмата и тука трябваше да си попълня запасите от вода , че след изкачването запасите ми от вода бяха привършили. Също доста интересна чешма -паметник.



След с.Климентово  тръгнах към с.Генерал Кантарджиево. Двете села са близо едно до друго, попитах двама местни дали знаят черен път , не знаеха . Реших пак да тествам вътрешният си компас , с малко помощ от gps-a. Изминах половината път по черно , но попаднах в безпътна ситуация и бях близо до асфалта , так че предпочетох да вляза в с.Генерал Кантарджиево по парадният път. Във това село не можах да намеря чешма , минах бързо през селото и излязох на главен път за Варна, на този път gps-a показваше ,че има отбивка по черно за с.Осеново. Пак изкачване , този път наклона беше по малък , а имаше и приятна изненада. По пътя срещнах и един горски домакин.
 

Направих няколко снимки, казахме си довиждане и всеки пое по пътя си. Малко след това, само дето не се хванах и аз като муха, попаднах на друг собственик на природата, паяк, ама беше голям 4-5см дълъг . Изпитах уважение и малко страх, не бях срещал такъв паяк до сега.


След като се разделихме с паякът продължих да бутам магаренцето нагоре със мисълта че след всяко изкачване има и спускане . Това изкачване не ме измори много , като се изкачих яхнах Марко и след 30-ет минути вече летях по наклона към с.Осеново. Да споделя с вас че да се спускаш винаги е по добре отколкото да се изкачваш, обаче и само нанадолнищата омръзват.
Пристигнах  в с. Осеново ето и чешмата.
 
Тука ми се струва ,че кризата е ударила и селската чешма, от три чучура работи само един.
И това е последната снимка от това пътуване, от тук до Варна имах още час каране , пътя беше познат. В осем вечерта бях пред къщи , порядъчно изморен и доволен. Трябваше да почивам бързо , защото на другият ден ме очакваше още едно каране с съфорумец .   

 

[vanjo]

Страхотен разказ, поздравления и благодарности за споделените мигове.

[Mavrud]

Хайде и от мен една мини разходчица с велосипед.

БОБ, МОРЕ И ВЕЛОСИПЕД.
И така на 4 септември ставам аз сутринта и се чудя какво да правя. Напоследък нещо не съм толкова много зает. И тъй като живея не толкова далеч от нашето море, решавам ще ходя на плаж.
С колата..... не става, с автобус – тц,   няма нищо бушкафтърско и в двете. Ще ходя с “коллото”.
Иначе колела налични 4 броя – 2 със скорости от евтините и 2 сгъваеми балканчета. Последните купени на старо и стегнати от мен (едното прахово боядисано). Всичките съхранявани в едно “огромно” мазе към 1,20 на 2,40м.

Вадя една ученическа раница останала от обучението на отрочетата и приготвям багажа: Хавлия 1 бр., шише вода половин литър – 1бр. и слънчеви очила. Обаче нещо липсва. Часът е вече 10:00. Рано - рано кафе съм пил, закусил съм..... Ясно - ще огладнея скоро. Вафли не ми се ядат. От тях повече огладнявам. Що да не взема една консерва боб? Тъй и тъй смятам да ходя по-далеч от тълпата, та кой ли ще ме гледа как бобеца нагъвам. Добавям и 2 филии хляб и една лъжица. Обаче бобът, ако не е топъл... Хайде и спиртник ще взема, спирт, ветроекранче и една пиростийка за тест. Кибрит и запалка. Обаче и кафенце ще ми се припие. Я да взема едно канче, кафе и още вода. Дотук добре. Обаче я да взема и бинокъла, фотоапарата, една лупа и някакъв мултитул, въженце и парцал.

Тръгвам. Отварям “яхъра” и вадя най-лесния за вадене “мустанг”. Проверявам гумите  и се понасям към съседния блок. Имам нещо спешно да свърша. Обаче съм забравил слънчевите очила. Връщам се. Вече тръгвам окончателно.

Избрах предварително маршрута малко по-сложен. Решавам по част от него да мина по ЖП линия, която минава покрай плажа. Предния ден бях я пресякъл само нея и ми се стори, че пътечката покрай линията е достатъчно добра за велосипед. Обаче уви. Първите около 50м бяха ОК, после ядец. Едни дупки, чакъл и клони акация с големи шипове насечени и хвърлени по пътечката. Свирих отбой и при първа възможност се върнах на пътя за бели хора.

Стигам моренцето. Посрещат ме вятър и вълни. Тук таме нудисти и кайт сърфисти. Явно Посейдон не ще да си топна краченцата.

Разгеле – ще направя велопреход по крайбрежната алея. Ще излезе към 10+10км тотал.
Натискам педалите и като стара гемия се понасям нежно по асфалта към по-уединената част на плажната ивица. Припомням си тинеджърските години. Интересно, температурата беше към 30градуса, обаче покрай морето вятъра беше доста силен, вълна 2-3 бала (не че разбирам какво значи това), а на мен ми стана студено.
По първоначална идея смятах индианско огънче да стъкна от клечки и треволяк в дупка в пясъка. На пясъка не ставаше заради вятъра, по-навътре не посмях защото имаше много суха трева и тръни. Намерих завет зад бетона на брегоукрепителната алея  и там запалих спиртника да подгрее консервата боб и кафето да направя.

Това е оборудването.

Канчето е БГ алуминий и е кръстено на BazilVenceslas, щото с него го купих. На дръжката омотах една кожа един заваръчни работни дрехи да не ми пари - по идея от Кент некакъв руски сайт.

Това е вихрогона.

И малко снимки от околния пейзаж.

Разходката, макар и малко постна, ме натовари добре. Скоро не бях навъртал толкова километри на педали. То не било лошо, ама после малко ми са изтръпнаха меките задни части..... Седалката ми е от евтините. Следващия път ще е се ползва сгъваем Балкан, Ловеч – 198? г. с мека седалка.
Снимките са малки, щото разходката беше кратка. Цъкни връз некоя и ще видиш по-голема.

П.С. Прибрах си всичкия боклук.

[stnenkov]

Хубава разходка си направил . А и боба  не е за пренебрегване , колко малко му трябва на човек  за да е щастлив.

[vanjo]

Чудесно разказче, благодарско.

[Valenti]

Точно така, Mavrud! Дела трябват,а не думи! Едно голямо БРАВО и от мен, за дето сподели хубавото походче с нас! И да ти кажа честно, ще се чуствам много горд,ако с моята темичка успея да привлека (зарибя повече хора да възседнат ,,железните коне" и да споделят своите преживявания тук! Наздраве приятели!

П.п. Не съм споделял скоро, своите разказчета, но се надявам като свърши активният сезон повече да се заседявам пред компа!

[jordanov]

Хубава разходчица, бравос! От две години покрай сина и аз се заимах с такваз раничка, почти същия десен, само че наща е Булдозер В комбинация с противогазна торба побирам всичко, ако трябва и платнището отстрани. А пък сгъвайката Балканче е култово, особено и ако е прахово боядисано . Миналата зима една ранна съботна сутрин като излязох да се поразтъпча, някой беше чистил маза или гараж и беше изсипал два кашона вехтории до контейнера и подпрял едно оранжево Балканче. Почти ново, в заводски вид, бая се зачудих, но беше с малките капли и се отказах, взех само две три ключета гаечни от най-ползваните.