valenti681,поздравления за хубавата тема.
И за това, че споделяш преживяванията си с колелото, фамилията и природата.
Искрено ти се възхищавам на ентусиазма да поддържаш страстта си към колелото, въпреки семейството и ангажиментите покрай него. Предполагам е трудничко. Я съм айляк, та ми е лесно

Споделям идеята ти, че преживяванията в природата трябва да се споделят, за да "зарибим" колкото се може повече хора. Колкото повече - толкова повече.
Темата ти и хората, които видях, че пишат в този форум /Яворе - рилски поздрав на морето

/ ме мотивираха да драсна два-три реда точно за велопреход с преспиване.
Та в настоящото лето господне края на май реализирах една моя идея с един велопреход, който е част от по-голямата ми идея за догодина, а именно велообиколка на Рила. Ама за нея - като я осъществя.
Изчаквах само да се пооправи времето и да се стопи снега по южните склонове на Рила.
Гледайки прогнозата привечер за 10 минути събрах дружина, направихме логистиката с транспорта и на другия ден рано се метнахме на колищата по маршрута:
- от входа на Парк Рила близо до долната станция на "Станишевия" лифт до х.Македония по долината на р.Бистрица;
- от х.Македония слизане до първото водохващане по Динков дол и каране по пътя свързващ водохващанията до р.Карааланица над Семково;
- отклоняване от пътя слизащ от Карааланица - посока пътя от кантон Вапа, вкл. 500м. оф/Х/роуд до него и слизане до х.Семково по пътя;
- от х.Семково до подбилния път с водохващания под Сухото езеро - ок. 350 м. денивелация пушинг по туристическа пътека;
- по подбилния път до м.Нехтеница под х.Грънчар /до тази местност има асфалтиран път от Якоруда/;
- от Нехтеница до яз.Белмекен по подбилния път с водохващанията за яз.Белмекен;
- яз.Белмекен - з.Помочена поляна по черния път за кантон Крайна;
- от з.Помочена поляна до лет. Кастенец - само спускане /накрая и по черни пътища/.
Начи от Бодрост след като преспахме трима в моята палатка, оставихме едната кола близо до Бодрост и поехме с колищата към х.Македония. Нагоре - черен път-слънце педалирахме почти до хижата. Преди нея е отровно връло и бутахме. Тамън влязохме в хижата и се изля един проливен пролетен дъжд - ние - цокаме бира вътре:

След час и нещо поехме нататък - яко кратко и екстремно спускане и стъпихме на подбилния път, който обхваща водохващанията от южната страна на Рила и го следвахме до Белмекен, с прекъсвания. Средната му надморска височина е ок.1800м.
Времето - перфе за въртене, нито спомен от дъжда.
По пътя Стигнахме до р.Карааланица.
След нея се наложи малко храсталясване, за да хванем пътя от Вапа към х. Семково.
Слязохме до хижата:

Късно следобяд след час и половина "пушинг" по една стръвна туристическа пътека стигнахме мястото за бивак и опнах палатката. Мястото - вълшебно - дива иглолистна гора, тишина, мъх под палатката - абе рилски горски рай на 1900м.н.в.
На другата сутрин стигнахме бързо до пътя. /От Семково до тук го няма/ и продължихме по него до м.Нехтеница над Якоруда и под х.Грънчар. Там единия от групата ни разумно си слезе по асфалта до града и се прибра в Благоевград, а ние продължихме към най-живописната част от расодката Нехтеница - Белмекен.
За тази част от прехода за втори път нямам думи - тази снимка от долината на р.Ропалица илюстрира:

Така лека, полека стигнахме до яз.Белмекен /Яворе - поздравих едноименния връх от тебе

/, след това по един черен път завихме, заобиколихме и подсякохме върха, стигайки до заслон Помочена поляна.
Тук напуснахме пътя и хванахме туристическата пътека към х. Гургулица. В долната си част тя следва черни дърводобивни пътища, но в горната си част....
.....Горната част - истински екстремен велооргазъм на спускане. Моят идеал за пътека - камъни, корени, постеля от борови иглички и др. закачки...:

Размазахме се от кеф с колегата. Доле на пътя не знаех къде се намирам...
После, бе некакси ИЧ не ми се пише за добирането до другата кола - яко бледнее.
Та така - два пълни дни с едно преспиване, 90км. и як оргазъм на края.
Та те така.
Дай боже секиму.
Всичките снимки в
Пикаса-та.